Случки в райския кът
7 отговора
276 прегледа
Случки в райския кът
Сега ще ви разкажа какво ми се случи и как се изкефих,че съм пловдивчанин...
Действието се развива в Смирненски,един дядо ме спира и ми вика:
- Момче,как да стигна до Пловдив?
Взех да премигвам на парцали,но все пак успях да му кажа - " Ами ,олдтаймер,ти в момента си в Пловдив"
-Не-вика- аз съм на 95 години и малко се пообърках.Това е Сарай Кър,а аз искам да отида в Пловдив.
Ей,като ми стана едно драго,хванах го под мишница и към спирката за центъра.
Какви работи ми говори този човек за Пловдив,направо съжалявам,че нямам ораторски възможности,за да ви ги преразкажа...
А вие горди ли сте ,че сте пловдивчани?
Действието се развива в Смирненски,един дядо ме спира и ми вика:
- Момче,как да стигна до Пловдив?
Взех да премигвам на парцали,но все пак успях да му кажа - " Ами ,олдтаймер,ти в момента си в Пловдив"
-Не-вика- аз съм на 95 години и малко се пообърках.Това е Сарай Кър,а аз искам да отида в Пловдив.
Ей,като ми стана едно драго,хванах го под мишница и към спирката за центъра.
Какви работи ми говори този човек за Пловдив,направо съжалявам,че нямам ораторски възможности,за да ви ги преразкажа...
А вие горди ли сте ,че сте пловдивчани?
Re: Случки в райския кът
Със всички кусури и недостатъци (то кой ли град ги няма) съм горд, че живея в този град и че по някакъв, макар и малък начин, давам малко от себе си за него...
do NOT click HERE!
do NOT click HERE!
Re: Случки в райския кът
Обожавам родния си град!Горда съм от факта,че съм 3-то поколение пловдивчанка
Re: Случки в райския кът
Имам една снимка от преди около 70 години.
Зад нашата къща се виждат едни тучни ливади.
Сега като погледна малко надясно от ливадите виждам Тримонa.
mitzev.com
Зад нашата къща се виждат едни тучни ливади.
Сега като погледна малко надясно от ливадите виждам Тримонa.
mitzev.com
Re: Случки в райския кът
GORDA SAM!
jiveia v USA,no nishto ne obicham poveche ot Bulgaria i specialno ot Plovdiv!
priateliat me/amerikan4e/ e vluben v Plovdiv.
p.s.- po povod sluchkata, baba mi vednaj me popita dali Izgrev e kam Plovdiv,ili oshte e selo?...obicham ia tazi jena!
doskoro...
jiveia v USA,no nishto ne obicham poveche ot Bulgaria i specialno ot Plovdiv!
priateliat me/amerikan4e/ e vluben v Plovdiv.
p.s.- po povod sluchkata, baba mi vednaj me popita dali Izgrev e kam Plovdiv,ili oshte e selo?...obicham ia tazi jena!
doskoro...
Кой аз ли?
Аз съм най-гордия Пловдивчанин на света
/а ся де/
Но сериозно, не случайно Пловдив е най-посетения град в България от туристи като изключим морските курорти и може би София. По чар и неповторимост Пловдив е номер 1 в БГ- перлата на Тракия.
Но сериозно, не случайно Пловдив е най-посетения град в България от туристи като изключим морските курорти и може би София. По чар и неповторимост Пловдив е номер 1 в БГ- перлата на Тракия.
Re: Случки в райския кът
За ливадите... живея на "Любен Каравелов", на 15 до 20 минути пеш от центъра.
Блокът ни е строен около 1960 г.
Пак някъде там дошъл на гости вуйчото на баща ми. От София. Не е да е от Полски Тръмбеш и да не знае какво значи разстояние.
Видял къде си е купил жилище племенникът му и казал: Ти си луд, бе, къде си се набутал накрай света!
Ама тогава "Смирненски" го е нямало. На мястото му е имало ливади.
Сега сме в район "Централен" и от недвижимоимотна гледна точка минаваме за широк център.
И аз съм виждала в "Пловдивска хроника" снимка на Джендем тепе и Държавна болница от първите години на ХХ век. Около тях - поле.
Също и Централна гара някога е била извън града. Кичука се появява след балканските войни.
А дядото - моят дядо като отиваше на Главната, казваше "Отивам в града". Е, не "Отивам в Пловдив", признавам.
Гордея ли се? Защо? По майчина линия съм поредно поколение пловдивчанка. И кво?
Същата работа като "Гордеете ли се, че сте българин?". Нито се гордея, нито се срамувам. Няма причина за никое от двете.
Е, не, не е точно същата работа. Пловдив в национален мащаб е важен град (щото просто е един от големите) със собствено лице и собствена слава.
Само че ти не казваш най-важното - защо си се изкефил. Пробвай, де, нищо, че не си оратор!
Кое беше Сарай кър впрочем? А сеща ли се някой как беше старото име на Прослав? Чувала съм го, но не мога да си го спомня.
Блокът ни е строен около 1960 г.
Пак някъде там дошъл на гости вуйчото на баща ми. От София. Не е да е от Полски Тръмбеш и да не знае какво значи разстояние.
Видял къде си е купил жилище племенникът му и казал: Ти си луд, бе, къде си се набутал накрай света!
Ама тогава "Смирненски" го е нямало. На мястото му е имало ливади.
Сега сме в район "Централен" и от недвижимоимотна гледна точка минаваме за широк център.
И аз съм виждала в "Пловдивска хроника" снимка на Джендем тепе и Държавна болница от първите години на ХХ век. Около тях - поле.
Също и Централна гара някога е била извън града. Кичука се появява след балканските войни.
А дядото - моят дядо като отиваше на Главната, казваше "Отивам в града". Е, не "Отивам в Пловдив", признавам.
Гордея ли се? Защо? По майчина линия съм поредно поколение пловдивчанка. И кво?
Същата работа като "Гордеете ли се, че сте българин?". Нито се гордея, нито се срамувам. Няма причина за никое от двете.
Е, не, не е точно същата работа. Пловдив в национален мащаб е важен град (щото просто е един от големите) със собствено лице и собствена слава.
Само че ти не казваш най-важното - защо си се изкефил. Пробвай, де, нищо, че не си оратор!
Кое беше Сарай кър впрочем? А сеща ли се някой как беше старото име на Прослав? Чувала съм го, но не мога да си го спомня.
Re: Случки в райския кът
Смирненски някога е бил "сарай кър".
В общи линии разговора се въртеше около едновремешните посещения на дядото в Пловдив...как са се подготвяли по цели дни за предстоящия сблъсък със "света",защото тогава Пловдив е бил притегателния център на вселената.Как е трябвало да се облечеш с най-доброто,което имаш,за да не се посрамиш пред пловдивчанки,а и да не излагаш града прд останалите( защото всеки искал да го смятат за пловдивчанин).Между другото дядото пак се беше накиприл подобаващо
-нали отива в Пловдив.
В общи линии разговора се въртеше около едновремешните посещения на дядото в Пловдив...как са се подготвяли по цели дни за предстоящия сблъсък със "света",защото тогава Пловдив е бил притегателния център на вселената.Как е трябвало да се облечеш с най-доброто,което имаш,за да не се посрамиш пред пловдивчанки,а и да не излагаш града прд останалите( защото всеки искал да го смятат за пловдивчанин).Между другото дядото пак се беше накиприл подобаващо