Колко от нас

са се уморили да се правят и могат да си самопризнаят, че са депресирани?

Аз си признавам, че съм уморена да се правя, но не съм депресирана. Уморена съм да играя познатите си роли, но не съм уморена да си търся нови, от които пак ще се уморя, но поне за кратко ще чувствам, че има още неизиграни такива, за да се пробвам във всичките. Майката му е да си го признаем и оттам нататък става по-лесно![usmihvam se

А не може ли да се депресираш, и без непременно да се правиш?!?

"Данчо да се жени?!? Да-да!"

Едно на нула за недепресираните ;)
просто тласкаш отново и отново, а? Прилича ми на смисъла на живота...
Не 4е и двамата казахме нещо много смислено...:)

Просто едно време в този клуб бе пълно с депресирани мислители, и ми беше хоби да ги хапвам за закуска, но май пове4ето от онова време съвсем са спрели да мърдат...

разбира се, ама е много трудно да спреш едното, само щото си решил да /се/ правиш /на/ другото ;)

Съжалявам, аз съм отскоро, от далеко и най-вече - не разбирам..

При толкова неща за еднократна употреба, не е чудно, че и хората стават такива...

не е смешно бе хора..

мисля да пусна такава тема,но все не намирах къде и защо.А всъщност точно депресията и апатията са причината да се пише по тези места.На място ти е въпроса.Но какво от това?Трябва да има и форуми явно.Толкова душевен отпадък се ръси тука.И това облекчава,скрива ни от Света макар и за малко."Скапана работа" депресирано казвам и аз!