Годежът

19 отговора 903 прегледа
#1

Годежът

В тази тема искам да поговорим за годежът, или "вземането" на булката от родителите й. Предстои ми такова нещо, въпреки че не сме решили кога точно в скоро време. Нервите ме тресат, не съм се чувствала така даже на някои трудни изпити в Университета. Имам чувството, че ще се държа абсолютно неадекватно. Годеникът ми има само майка и се чудя, сам ли да дойде вкъщи, или е редно с майка си... Охх

Отговор
в отговор на Sunny #2

Re: Годежът

Няма за какво да се тревожиш. Нашият годеж мина преди по-малко от 3 месеца и аз се притеснявах,но мина си гладко. Редно е да дойде момчето с майка си,сестра или брат,цялото му семейство. Моят годеник дойде с майка си,сестра си и баба му държеше да присъства. Баща му е извън Бг и неможа да присъства. Относно обичая всеки го прави както му харесва,но все пак ми се струва реднод а се спазят някои традиции. Момчето идва с някаква бутилка ракия или вино. Иска ръката ти от твоя баща или майка,спроед зависи;) Ние се бяхме приготвили. От моя страна присъстваха родителите ми и сестра ми с нейното семейство. Направихме една голяма маса, хапване, пийване, разказваха си случки от детските ни години. Купихме питка и торта за случая,майка ми е разчуши и раздаде на всеки по едно парче. Това не е някакъв ритуал,просто ние искахме. В един подходящ момент,бабата на мъжът ми ни напомни за какво са дошли и мъжът ми стана и се обърна към моите родители като ги попита дават ли ме за негова жена и ги помоли за благословията им. Татко ни каза-дайте си ръцете -и отговори: "давам ви своята благословия и бъдете щастливи". Тогава мъжът ми им каза-бих искал от този момент да ви казвам майко и татко. Това беше най-труднийа момент за него като цяло,но мина всичко идеалнооо. Оттам започва хапката и пийването. Успокой се,ако имаш въпроси питай. А,щях да забравя. Ние искахме да подарим нещо на мъжа ми и майка му купи доста неща и направи като дар за него само. От своя страна свекърва ми малко се надпреварваше и тя купуваше същото,но за жена и стана еднор азменяне на подаръци на нас младите. Не е задължително разбира се. Ние така си го направихме. Успех ти желая и няма от какво да се притесняваш.

Отговор
в отговор на ninka #3

Re: Годежът

Благодаря ти При нас нещата са по-комплицирани. Той и майка му не са в много близки отношения... аз лично я познавам много малкоМайка ми и баща ми познават приятеля ми, но също не са много близки.
А все пак не може ей така да се преместя с багажа при него /поне нашите ще са обидени, за майка му не знам/Най-вероятно е да дойде сам и да ме иска от нашите...

Отговор
в отговор на Sunny #4

Re: Годежът

Moze bi e po-dobre da preusmisli6 ne6tata o6te vednaz!
Kak taka samo toi 6te doide da te vzeme?Vse si mislai, 4e maika mu bi triabvalo da prisastva,nai-malkoto,ako otno6eniata naistina ne sa dobri,triabva da ia popitate! A i godeza se pravi v tesen krag s rodnini i na dvete strani. Bade6tia ti godenik niama li drugi blizki rodnini,kato leli i 4i4ovci,bratov4edi, bratia ili sestri?
Opredeleno ne e normalno sam da doide u vas da te iska!!!
Pravi se sofra,podariavat se podaraci i taka........
Uspeh!

Отговор
в отговор на delphin #5

Re: Годежът

Тука не съм съгласна!!!!!!!!!!!! Годежи всякакви!

Моите най-близки двамата известиха всяко от семействата, че ще се женят и имаше големи празненства, но не са се събирали фамилиите, нито пък някой някого е "искал", че да го дават. Обратно имаше съобщаване и дълги красиви разкази за предложението, показване на пръстена, ахкане, смях, радост, сълзи. Това с искането и благословиите на мен лично ми тъпее, така че никой не е обвързан да прави нещо конкретно!

И най-важното е бъдещата булка да е спокойно и щастлива - това е нейният си празник! Никакви нерадващи я хора няма какво да присъстват!

Моят художник - [линк]
Отговор
в отговор на Sunny #6

Re: Годежът

А какво точно те притеснява да се преместиш да делиш всеки миг с мъжа, когото обичаш?

Моят художник - [линк]
Отговор
в отговор на Sunny #7

Re: Годежът

Ами аz на наШите им каzах по телефонът...Може да се каже, Че не сме имали официален годеж, но като се видяхме с наШите отидохме на ресторант, посмяхме се , обадихме са на кумовете и отидохме да ги поканим(кумът де, Че кумата е в Москва)...Но ако Ще ти е по_спокойно, когато каzваШ на ваШите zа реШението Ви той да е с теб нека да е така...И в никакъв слуЧай недей да каниШ хора, които на теб или на него по някакъв наЧин не са ти приятни_ТОВА СИ Е ВАШАТА СВАТБА и си я правете zа вас...Обидени, нацупени и сърдити винаги Ще има...не си Слънце та да светиШ на всеки все пак......Гледайте вие да сте си добре, а другите могат се гръмнат...

Smiah, smiah...
Отговор
в отговор на surfline #8

Re: Годежът

ти си от моята "кръвна група" - в известна степен моето да става, а ако на света не му е кеф - да пасе!

Моят художник - [линк]
Отговор
в отговор на NVN #9

Re: Годежът

Така е,но не мислиш ли,че може да питат бъдещата свекурва дали не иска да присъства. А и ми се струва,че е добър повод да се посближат син и майка и двата рода. Поне опит може да се направи. А ако последва отказ-тогава само момчето да иде. И не е никак тъпо да получиш благословията на баща си. Който не го е изпитал не знае за какво говоря. Този момент не бих го заменила с нищо.

Отговор
в отговор на NVN #10

Re: Годежът

Особенно пък на СВАТБАТА ми и дума да не става

Smiah, smiah...
Отговор
в отговор на surfline #11

Re: Годежът

Razbira se 4e ti 6te izbere6 po kakakv na4in 6te si napravi6 godeza,tova si e tvoia den!
Na vseki e iasno koe e normalnia variant,a izbor kolkoto 6te6!

Отговор
в отговор на delphin #12

Re: Годежът

Айде пак старата песен "нормално" та нормално! Ми не на всеки едно и също му е нормално - на мен примерно акордеоните и хората не са ми. И искането, даването и подобни изобщо не ми се вместват нито в семейството, нито в приемливото.

Това, което аз харесвам, е бъдещите младоженци да поканят родителите си на ресторант. ТЕ ДВАМАТА на мен са ми едно и са най-най-важното. Всички други са само гости! И родителите!

Отговор
в отговор на NVN #13

Re: Годежът

"Нормално" е смешна дума, защото е лишена от смисъл...
Удачната дума в случая е "общоприето". И това, че нещо е общоприето не означава, че трябва и аз, или и някой друг да го приеме. Просто хората се пускат по утъпкания коловоз, за да не им се налага да си затормозяват мозъка...
Момичета, не робувайте на смешни традиции и предразсъдъци! Развинтете си фантазиите, защото общоприетото е скучно!

Отговор
в отговор на Sunny #14

Re: Бих си позволила все пак...

.... едно съветче. Просто една гледна точка, не натрапвам мнение. Мисля, че за да се получи по-тържествено и по-весело е хубаво той да дойде с някой друг по-близък роднина. А и все пак, колкото и да не са им добри взаимоотношенията с майка му, е добре и тя да дойде в този ден. Тъкмо ще започнат да оглаждат отношенията си.
Иначе, ако дойде сам, ще е ежедневно и скучно, няма да усетиш нищичко празнично!

Отговор
в отговор на NVN #15

Re: Годежът

Искането и благословиите са много вълнуващи! Много силен момент! Иска твоето съгласие и това на родителите и изважда годежния пръстен... много красив спомен...
На тема годеж може да има множество вариации... но специално искането и благословиите аз не бих ги пропуснала в тържеството

Отговор
в отговор на Ecтpeлa #16

Re: Бих си позволила все пак...

..... Ha da si doidem na dumata!

Отговор
в отговор на Ecтpeлa #17

Re: Годежът

Dobre de,kato tolkova ne vi haresva dumata "Normalno",neka bade
"Ob6toprieto, Tradicionno" kakvo pak tolkova...


Отговор
в отговор на delphin #18

Re: Годежът

Просто аз не ценя общоприетото

Моят художник - [линк]
Отговор
в отговор на delphin #19

Re: Бих си позволила все пак...



И понеже и друг път в клубчето съм чела за лошите отношения родители-деца и за това как да бъдат изключени по някакъв начин от тържеството родителите мога да посъветвам бъдещите младоженци да не го правят. Съветвам ги от позицията на човек, който е минал по този път, вече е семеен и вижда ситуациите и от други ъгли (които преди брака просто минават незабелязани). Това, което искам да кажа, е: в никакъв случай не изключвайте родителите от тържеството, толкова години те са чакали този миг! После дори и да си оправите взаимоотношенията, те никога няма да забравят как са били пренебрегнати в този толкова важен момент. А това много боли!

Отговор
в отговор на Sunny #20

Re: Годежът

ами, нормално е да се притесниш, аз доста се препотих докато мине този ден! и моя годеник има само майка , но аз направих поканки на всички присъстващи, за да не си мислят, че това е сватбата ни. И така бяха кумовете, родителите и сестра му и моя брат. По желание си поканихме и един от най-близките братовчеди като представитнели на фамилиите. Е да много хора се събрахме у дома, но беше много хубаво и весело. Аз украсих цялата къща и това предразположи поне да не се чувствот хората като на тръни.
Успех миличка.

Отговор