Нова тема

Е то едното върви след другото.

Имало един човек, който цели осем години молел Бога да му прати някой, който да му покаже пътя към правдата. Веднъж, когато го обхванало особено силно желание да намери такъв човек, му проговорил глас, който му казал да отиде в църквата и там ще намери човека, който да му покаже пътя към правдата. И той отишъл и видял един беден човек, чийто крака били изранени и кални, а дрехите му били дрипави. Той му се поклонил и казал: "Добро утро", а другия отговорил "Никога не съм имал лошо утро".
Той му казал: "Да ти даде Бог щастие. Защо ми отговаряш така?" А другия отвърнал:"Никога не съм бил нещастен"
И отново му казал:"Заради твоето блаженство, кажи ми защо така ми отговаряш?" - а другият възразил:"Аз никога не съм бил неблажен"
Тогава човека му казал:"Да ти прати Бог спасение! Разясни ми думите си, защото не мога да ги разбера."
Другият казал:"Добре. Ти ми пожела добро утро, а аз не съм имал лошо утро. Когато ми се наложи да гладувам, аз хваля Бога; в скръб и позор - аз хваля Бога, затова никога не съм имал лошо утро. Когато каза Бог да ми прати щастие, аз възразих, че никога не съм бил нещастен. Защото каквото и да ми прати Бог, радост или страдание, кисело или сладко, аз всичко приемам от Бога като най-добро. - затова никога не съм бил нещастен.
Ти ми каза "Заради твоето блаженство" - но аз никога не съм бил неблажен, защото изцяло съм отдал своята воля на волята Божия. Каквото иска Бог, това искам и аз и затова никога не съм бил неблажен. - защото винаги съм искал едно - Божията воля.
- "Но мили човече, ако Бог поиска да те прати в ада, какво ще кажеш тогава?" Другия отготворил:
- Мен?..Да ме прати в ада? - Да видим как може да го направи! Но дори и тогава, ако Той ме хвърли в ада, ще са ми останали две ръце, с които да се хвана за Него. С едната, истинското смирение - ще Го обгърна; а с другата, любовта - здраво ще го хвана.
После казал още:"По-добре да бъда в ада с Бога, отколкото в Царството Небесно без Него."

-------------------------------------
Блажените са винаги с Бога

Сърдечно Ви благодаря за НОВА-та тема, която внесе най-после жадуваната ведрина в религиозните клубни сфери.

Ако не беше темата Ви и новината на FAMULUS за православния чернокож папа, нямаше да се появи този шедьовър на Е..ЛИЯ, който ме разсмя от все сърце до просълзяване.

Благодаря на всички ви за ведрината.

Браво за откритието кой ще е новият Иерусалимски патриарх

Не ти ли се струва, че това все пак е твърде нереална история?

"- Мен?..Да ме прати в ада? - Да видим как може да го направи!"
Тая реплика просто се опита да избие всичко детско у мен...

Кое е нереално? - Да бъдеш непрекъснато с Бога нереално ли ти се вижда?

Нереалното е да бъдеш непрекъснато с Бога и да говориш по този надут начин. Като че ли Бог ти е длъжен с нещо. "Тоя ли бе, айде да го видя как ще ме прати в ада. Мене, дето съм най-послушния му слуга. Ама и да ме прати пак има с какво да го цакам". Щеше да бъде смешно, ако не звучеше толкова гадно. Нереално е да ти пожелават нещо хубаво, а ти да гледаш изпод вежди като се блъскаш в гърдите: "я ми се разкарай с келявия си дар, аз това отдавна го имам, какво можеш да ми пожелаеш ти?"

На мен пък въобще не ми прозвуча по тоя начин

Ами честно казано докато го четох и аз се старах да не ми звучи така, но не стана. Просто трябва да се насиля и доста да замижа за да ми зазвучи нормално.

«Добрата дума няма за цел да смайва с нечувани новости, да разкрива сензационни събития, а да зарадва сърцето, да нахрани душата, да огрее някой печален дом със светлина!» - Архимандрит Серафим

Виж колко далеч се намират отговорите там от това.

а мен така ме разсмя това тръбящо клоунче,и цветето на бомбето

Присвоих си го от клуб "класическа музика" заради кардиналския цвят на бомбето

Аз пък съм толкова травматизирана от диалога с физиците на тема може ли Бог да не може, че се изринах, като го прочетох. Историята направо ми наля сол в раната, но реших да не пиша. Както и да е, нека и аз си кажа мнението.

Досега говорих със снаха си, която ми препоръча книга от Пабло Куельо, където ситуация от моя тип, в който се чудиш защо Бог не се намесва и каква е крайната цел, се обяснявало, че както родителят не може да бъде през цялото време с детето си, така и Бог не можел.
Обяснявах на снаха си за Божието Всеприсъствие, но тя не се съгласи с мен и каза, че обяснението на Куельо й харесва.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
comme c'est curieux, les noms...

Май е време да се засрамя от пулсиращите си сърца, гърчове и липса на ведрина...
Какво да направя, липсва ми.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
comme c'est curieux, les noms...

коя точно книга ти е препоръчала?чела съм повечето но такова нещо....хм...

Ще я питам. Книгата била онлайн, чела я е по интернет. Ти как го четеш?

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
comme c'est curieux, les noms...

материално

Драги Пепи, блаженият човек, когото си описал, в православната традициа се нарича "юродив (ненормален, побъркан) заради Христа". Такива светци е имало и сигурно още има... Те са отхвърляли изцяло социалните норми и са живеели буквално според Божиите слова: "не се грижете...какво ще облечете и пр" а с необичайните си постъпки (ходели мръсни, изпокъсани, говорели грубо, понякога и сквернословели и пр) привличали гнева и презрението на хората, бой, подигравки и така се смирявали.

Ясно е обаче, че такъв духовен път е само за отделни хора. В клуба и в Православие има доста юродиви, но не знам дали са такива заради Христа?

Искам да ти кажа и защо темата ти някак засече в началото - защото именно смирението изисква да не разкриваме и да не обсъждаме много-много собствените си "постижения духовни" (доколкото изобщо имаме такива). Ако е да споделим нещо от светоотеческия опит - от книжките - да, но какво мога да знам аз от опит за блаженството освен че съм безкрайно далече от него? А дори да имам няккави мистични преживявания, не е добре човек да ги описва, защото не може да е сигурен в източника. Напр сълзи и душевна топлота (разнежване) по време на молитва може да идват от мног различни източници вкл и от блудната страст, ако не е очистена от душата. За светлина и разни видения да не говорим... Когато на довчерашен езичник, който още живее в гордост, самолюбие, осъждане, но се е начел на неподходящи за духовната му възраст книжки за Нетварната Светлина и пр възвишени неша - почнат да му святкат светлини и да вижда лъчи и да усеща вибрации... не е на добре работата. Мястото да разкриваме подобни неща и въпросите си около тях е при духовния наставник.

Иначе е много хубаво разказчето и отговаря на едно изречение на св Исаак Сириец (което е доста нестандартно): Който обича Бога, дори и да загине, и в ада ще се утешава с любовта си към Бога.

Е - как може да загине човек който люби Бога, и как любовта му ще си остане с него в ада...?

Блажените са блажени, защото са винаги с Бога, своя Възлюбен.
Но е трудно да се разбере как е възможно!

другите могат да ги наричат побъркани
другите.. "нормалните"..

бях чела преди време неща за суфите и да си призная, бях очарована. Това, което описваш ми напомня същото.

но, за "нормалните хора" ми се струва, че по-скоро Бог е винаги с тях, но не и те с него. Понеже например греха отвътре изкривява прекасната реалност на онзи стих, където се казва, че нищо не може да ни отдели от Христовата любов.

Струва ми се, че има двусмислие в самата дума "блажен", "блаженство" в съвременния български език.

В Евангелието Спасителят казва - "Блажени плачещите" и пр категории хора - гонени, гладни и жадни за правда - които явно в момента не се наслаждават на душевен комфорт. Те са блажени - защото го,ляма е наградата им на небесата. Става дума за хора, чиято награда предстои, но са достойни да ги ублажаваме, да им подражаваме и пр.

В писаното от Пепи се подразбира, доколкото мога да усетя, блаженство още в сегашния живот - в смисъл оня мир в Светия Дух, душевен покой в съвестта и пр, който се дава на светиите, а и на нас грешните се открива, но само от време на време - за да знаем какво гоним, но и да не си мислим, че го заслужаваме. Постоянно блаженство в духа още тук и крайно безстрастие наистина са давани на отделни светии за откровение и на околните.