...отчаяние...

незнам дори откъде да започна...имам страхотен проблем
преди около 2,5 г стартирах с идеята за отслабване,защото бях направо затлъстяла/а бях само на 16/,та за около половин година успях да отслабна с повече от 10кг,а и след това продължавах да топя кг,дори без да искам,защото начина ми на хранене явно беше такъв...достигнах оптималните/както в последствие разбрах/ 50кг за моя ръст 1.65м,но не закъсняха и проблемите от здравословна гледна точка и се принудих да пия лекарства...така и не можах обаче да спра с манията по отслабването и болезнено се старая да го правя...тъй като 1-я път успях с драконовски мерки и адски глад,по мой си начин,без никакви писани правила,сега се опитвам да направя същото /качих 6-8кг/,които вече половин година не мога да преборя...ту свалям,ту качвам част от тях,а най-лошото е че здравето ми не се е подобрило ни най-малко,дори става все по-зле...изгубих всякаква надежда за нормално съществуване,усещам как бавно,но сигурно прецаквам бъдещето си,вече нямам контрол нито над храната,нито над волята си...не мога да се позная,сякаш всеки стимул е недостатъчен...булимията чука на вратата ми,а излишните кг са някаква догма,която виси със страшна сила и която не мога да преодолея...колкото и пъти да се самозалъгвах,че има начин - такъв се оказваше че всъщност няма и всичко е било заблуда...писна ми да се самонадлъгвам,трябва ми коренна промяна,но откъде по дяволите да я намеря?!времето си минава и минава,а аз си стоя все на същото положение,възможно ли е вече да ми е писнало да се боря и как така...не намирам смисъл в нищо около себе си и в нищо,което правя...нищо и никой нямат значение в живота ми на тоя етап...нищо и никой не са способни да ме зарадват в момента...въобще ме е обхванала някаква пълна апатия...не мога да живея така,не мога да се понасям...свикнах да бъда слаба и ми хареса,а тези няколко кг в плюс не са за мене!това определено не съм аз и никога няма да си простя как можах да допусна качването им...и знам,знам че не трябва да правя това,което правя,че не трябва да се храня така,както се храня /защото е супер неправилно и нездравословно/ и знам всичко за състава на храните,и за разграждането им,и за усвояването им от организма,и...всичковсичковсичко...защо тогава не го приложа на практика ли?ами незнам и точно там е проблема...не мога...опитвах...опитвах...опитвах...винаги все опитвах...и нищо - нито съм слаба,нито съм здрава,постихнах само както пълно отчуждение с родителите ми /те не ме разбират и вече се отказах от мисълта,че някога ще го направят/,така и тотално да изперкам на тема "ядене" /е,нормално за човек,който мисли по този въпрос денонощно/...
уф,май е време за заключение,защото станах досадна...убягват ми финалните думички обаче...колебая се към кого и защо да се обърна...държа да кажа,че не желая съжаление,още по-малко пък критика,нито дори и помощ не търся...може би изприказвах за 1-ви път на един дъх историята на проблема си,за да ми олекне най-вече...моля някой,само някой със същите симптоми да драсне няколко реда в подкрепа,та да знам,че не съм сама във вселената с тези оплаквания,които съсипват живота ми и най-вече този някой /дано те има:))/ да даде някакво решение за катарзиса,в който се намирам душевно и физически...ако има нещо неясно - питайте,със сигурност не съм се изчерпала и има още мноооого за разправяне...благодаря за вниманието...

Здравей,
осъзнаваш че имаш проблем, което е стъпка към решаването му.
Направи си меню за следващата седмица и го спазвай. Храни се редовно, не мисли за храненето като за наказание. Постепенно може да се върнеш към подреденост с дисциплина и желание. Не се подлагай на крайни лишения, сама виждаш че няма полза.



spidersport.com

ДА-а-а-а, много тъжна история... Няма да давм съвети, няма да ти пиша какво трябва д аправиш, защото мисля, че сама се досещаш от къде да започнеш. Само искам да знаеш, че ако решиш тук всички са насреща и ще помагат с каквото могат!

Мила, аз си мисля, че твоят проблем е от чисто психологическо естество. Няма да говоря за себе си, само ще споделя, че имам ужасно горчив опит в борбата с килограмите си и така в последствие бях развила хранително разстройство. Този тип не е от наи-разспространените като булимия и анорексия, ами е цикъла нездравословно хранене с цел отслабване(ограничаване)-натъпкване-плакане-ограничаване-натъпкване и така до безкрайност. ЗНАМ КАКВО Е, но ти препоръчвам да си дадеш сметка, че ЖИВЕЕШ ЕДИН ЖИВОТ и за това намери начин то поне да е пълноценно. Поговори с психолог, запиши се на фитнес, гледай на храната като на лекарство, а не като облекчение за емоционалните ти трепети. Почни да четеш литература, няма значение каква, важното е да ти е приятно и мозъкът ти да не мисли толкова много за това. Препоръчвам ти 'Вашите слаби места' на Уейн Дайър- много лесно се чете, а и е интересна като съдържание, аз лично първият път като я прочетох все едно ми се изсипа половината душевен товар Незнам как би ти прозвучало, но и аз преди си мислех, че майка ми не би ме разбрала за някои неща, но уви, веднъж преживях нещо ужасно и единствения човек с когото исках да разговарям беше тя! Звъннах и от чужбина в 00:30 БГ време и се изплаках и тя ме РАЗБРА. Сигурна съм, че ако поговориш с твоята откровено, без да я нападаш, тя ще се опита да ти помогне по някакъв начин, независимо дали на теб ти се нрави или не. Спирам за сега дотук, живей за мига и знай, че не си сама !

благодаря на всички за моралната подкрепа!
мислейки толкова много пак за това,усетих още по-осезаемо страха...страх от това,че никога вече няма да бъда нормален човек,страх от необратимо затлъстяване,страх от болестта/аменорея/...страх и яд,едновременно...непреодолим гняв към себе си и към обстоятелствата,които влошават още повече състоянието ми...осъзнах и си дадох сметка,че от ужасно мн време само губя битки...нямам нито една победа над волята си и респективно над храната...
отчуждавам се от всичко и всички,ставам антисоциална личност...няма нещо,което да ме заинтригува,да ме впечатли,да ми отвлече вниманието поне за малко...и се чудя дали това е факт,поради създадения от самата мен проблем,или пък точно обратното - проблема е възникнал в следствие на безсмисленото ми съществуване,на липсата на цел в битието ми като цяло...защото аз всъщност нямам никакви др проблеми,никакви лишения,никакви несгоди...живота ми винаги е бил "песен",възможно ли е нарочно подсъзнателно сама да си го усложнявам,за да не ми е еднообразно,скучно и лесно?!...изморих се и се изчерпах откъм идеи...каквото и да направя или няма ефект,или само временен...дори нямам сили,нерви и желание да обещавам промяна...няма смисъл от до болка познатата фраза "от утре" или "от понеделник"...изпробвах какви ли не методи,уж водещи към по-добро...лиших се и от жизненост,и от борбеност и от чувства...но не спирам да се питам "защо"...къде и в какво всъщност е проблема...ако някога все пак намеря отговор на този въпрос,ще го напиша,може да е от полза,това поне обещавам с чиста съвест /иска ми се да сложа тук една измъчена усмивка,но понеже не намирам такава сред изложените - представете си я/...

Привет и от мен!
Да...всичко това е доста сложно!
Аз самата съм склонна да си усложнявам живота,да драматизирам и т.н.
Не смея да те съветвам,защото при всеки е различно!Има различни фактори,причини,предпоставки-както искаш ги наречи!
Може би по-нататък,ако се регистрираш и ми споделиш повече подробности,бих могла поне да се опитам да ти помогна по някакъв начин!Незнам доколко ще мога,но...
За сега,това което мога да те посъветвам е,да изчетеш темата на анеди-гоня вече 51-ви свален килограм(струва ми се,че в момента е на 12-та страница)!!!
Може би на пръв поглед не виждаш никаква връзка с твоя проблем...и определено не искам да кажа,че трябва да свалиш 51 кг.
Просто,вярвам че доста от тукприсъстващите ще се съгласят с мен,в своите постинги тя говори за мнооооого повече от някаква диета или нещо подобно!!!
Става дума за философия!!!За начинът по който възприемаме живота си и най-вече САМИТЕ СЕБЕ СИ!!!
Когато прочетох написаното от нея,осъзнах страшно много неща и смея да твърдя,че започнах лека по лека да променям онова,което не ми харесва и което съм си мислила,че е обречена кауза и че не бих могла да се справя с него!!!...че моите проблеми са най-големите на света и аз съм безсилна пред тях!
Повярвай ми-всичко може да си дойде на мястото,да постигнеш душевен комфорт и (колкото и да не ти се вярва) да започнеш мнооого по-добре да се разбираш с хората!!!
И аз се възприемах като асоциална личност,бях апатична и какво ли още не...
Така че-ГОРЕ ГЛАВАТА!!!

ей,чак не мога да повярвам!най-накрая малко радост и за мен...в кръчма съм,да знаете:))защо ли?ами - дойде ми,досещате се каквоедва не се разплаках от щастие и облекчение...лелее,въобще не го очаквах...за 1-ви път изпитах възмездие за качените кг,поне си е струвало...не,вече никакви глупости...2-ри ден се храня в рамките на нормалното и не мисля да отстъпвам...не и този път!вече имам подтик,имам надежда,имам стимул,който да се боря да задържа...видях някаква светлинка,бледа,но все пак светлинка...държа да отбележа,че от декември насам не съм пила лекарства,което си е постижение и прави събитието още по-значимо...

Давай само така смело напред, момиче!!! Поздравления, че си надмогнала лошите си навици и че си се ВРАЗУМИЛА! Стресът ни кара да изпадаме в такива състояния, при които дори не само психическото, но и физическото ни здраве се уврежда. За това RELAX и умната

Много се радвам за теб!!!
Само не губи надежда и не се отчайвай!
Ние сме с теб!!!
Наздраве!

Ако имаш време и желание - сподели за проблемите си с цикъла, че и аз нещо се оплаквам от подобен проблем.

ами след началото на гладуването,което започнах,непрестанните ограничения и лишения,логично цикълът ми изчезна...значи всичко започна през август/2002г/ и през януари беше посл му норм идване...към март-април се разтревожих и с майка тръгнахме по лекари...в началото ни казваха да изчакаме още малко,било в рамките на нещата при променени силно режими на хранене да има хормонални нарушения...и така до юни,когато май за 1-ви път отидох на гинеколог в София /от по-малък град съм/ и ме препратиха към специалист в Александровска болница /Майчин дом/...започнах системно лечение...смътно си спомням че пих някакви таблетки 2м по 21 дни /но не бяха противозачатъчни,а такива за климакс/,след което чак през август се появи дългоочакваното "нещо"...продължих лечението с още няколко ходения до София /като посл 2 пъти пращах баща ми само за рецепта,която не се оказваше нова/...повтаряхме процедурата вече година и половина /без най-първите таблетки/...та това е в общи линии...мн е страшно,защото сякаш организма заработва само на кг,на които ние сме свикнали да гледаме като на излишни,така че - гадна работа...може би затова кг трябва да се свалят недрастично,а бавно и постепенно,но сигурно и без рискове за здравето...sema,не се притеснявай,ако си отслабнала доста е съвсем очаквано сега да ти закъснява и ако продължи това мн време,по-добре отиди,където трябва и вземи навременни мерки!не изчаквай прекалено,да не стане твърде късно...ти си знаеш...успех!най-искрено се надявам да оправиш този си проблем и ти го пожелавам!стискам палци,също така...пиши за развитието на нещата,ако искаш...

Sema и на мене след близо двумесечна диета ми закъсняваше до вчера с около 10 дена цикъла - пих някаква комбинация цинк , магнезии , желязо и др неща и ми доиде .

Да ви кажа честно проблема с цикъла при отслабващи жени ще се окаже доста сериозен и един такъв много опасен подводен камък, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва. Ние жените в това отношение сме късметлийки, в смисъл, че цикъла е първото нещо, което показва, че нещо не работи както трябва. Горките мъже, те нямат такъв показател и за жалост не могат да реагират овреме.
Та значи тъй, при мен в резултат на свалени близо 15 кг, но много повече намалени сантиметри за 5 месеца, се разбалансира редовността на цикъла ми. Някъде през януари прекратих ползването на противозачатъчните лепенки и си сложих спирала и от тогава леко полека да се нарушава цикличността. Значи два фактора - спирала и слабеене по схемата ниско калоричен режим НВД + доста сериозно физически натоварвания. Всичко това след близо 3 години без никакъв фитнес и една бременност +25 кг отгоре. Влязох в болницата 98 кг, излязох 90, докато кърмих 1 месец 85-87 и хайде да се стягаме. Почнах от 86 - сега съм 71-72. След двуседмично закъснение ми дойде на 23 март и продължи 3 седмици - решението: махаме спиралата... След махането ми дойде 6-т седмици по-късно, т.е. чак на 4/5/05. Реших да неползвам лепенки, хапчета и тем подобни дивотии за предпазване, за д авидя как ще се развият нещата. До сега не съм имала никакви проблеми - 28 дни като по часовник. Е 1-2 дни закъснение, но това си е в норма.
С Гуруто ми решихме да преустановим отрицателния калориен баланс и да намалим до минимум физ. натоварвания, т.е. спираме слабеенето за два три месеца за да видим как се движим. Сега целта е да задържа тези кг. Аз лично исках да стигна 65, при 173 вис и 38 г възраст, но явно намеренията ми не са реалистични. Здраврто е по-важно и нека имаме предвид, че като мазнини махнах повече(сантиметрите) за сметка на кг.
Така, че момичета внимавайте. Слаби, слаби - ама и здрави, нали така?!