Усещане за Живот

Нали знаете онези малки и незначителни неща които ви карат да се чувствате живи ...Не по-точно нещата които ви карат да изпитвате удоволствие от живота - тези които ви карат да сте щастливи че сте тук...

И това ги прави големи и значителни. Защо ги наричаш малки и незначителни?

Защото при мен поне са малки неща на които повечето хора не обръщат внимание като например хладният и чист въздух след дъжд , чаша вино след работният ден , разходка с кучето , хубава музика и все такива неща които са незабележими поради простата причина че всички ги правят .... но на някои им действат така

удоволствието е способност на мозъка ми, а не на нещата.
според мен.

_______
изборът е ясен.

И все пак нещо трябва да отключи това състояние на мозъка защото той не може да е перманентно в това състояние -все нещо провокира това му състояние - при някои това са нещата за които говоря

е ти ся за при някои ли питаш, или за при мен?

за при някои не мога да говоря понеже.

_______
изборът е ясен.

При теб как се случва ? без нещо което да го провокира това състояние?

ти малко ли е? Аз като чуя куче и се отплесвам.
За мен тия неща не са малки. Въздухът никак не го виждам малък. Виното също. Но разбирам, наричаш малки нещата, които са ежедневни и големи нещата, които се случват веднъж. Само че аз мисля, че това е кофти копие на кофти прийом. Тая дума ми е кофти. Приемане. Чужда приемане. Шаблон бе, шаблон. Това исках да кажа.

аз за мен казах.

случва се, защото искам. останалото е лукс, не потребност, още по-малко причина.

_______
изборът е ясен.

Великденската неделя.
Смях до припадък в градинката на Седмочисленици.
Невски.
Бира с чипс в Борисовата градина край езерото на бившите лебеди. Плъзнали хлапета като охлюви след дъжд... Ние като игуани на припек.
Какво повече.

... и тревата сам-самичка никне...

добре, че ги има тези малки неща...

Малките и големите не ги знам. Важните ме итересуват, а маловажни няма.
Любов да те отплесне или вода да пуснеш след себе си,
в душа да надникнеш или в носа да си бръкнеш,
няма кацане.
Пък живота, ако ще и миг да е...

Като пицата и бутилката вино които току що свършиха. Като концерта на Archive който слушах докато млясках сладко.

Въпрпсът е доколко те оцветяват живота ни.

Който може го прави, който не може го обеснява

А не може ли самия мозък от самосебе си да става по-сензитивен в определени моменти? При прилив на енергия например.

Да кажем както си скиташ по улицата изведнъж се пълниш с енергия просто шото си млад и ти е гот и в тоя момент виждаш как куче дигнало опашка доволно се облекчава. Гръмотевица те тресва - "малее ква сила се съдържа в тоя жест и в кучетата!!! И аз да не знам досега!" За секунди праиш философска обосновка (навързана с миналото и собственото подсъзнание) как кучетата са еди кви си животни, а пък жеста на освобождаване от токсини е всъщност космически израз на едиква си хармония или любов, или таратанци и готоу.

И като свърши тая енергия оправданието вервай нема да закъснее. Или деня е облачен/слънчев или гаджето ти не му се чука/му се етс.

Подкрепа на това е че колкото повече остарява човек, толкова по-малко са нещата, които го карат да се чувства така независимо, че всичко си остава същото