За страха...

Не знам как да преодолея страха си... Имам 2 спонтанни аборта в недалечното минало (откакто правим опити за бебе), а сега отново съм бременна - но не мога да се зарадвам изобщо Посъветвайте ме - как да намаля целия този страх и притеснение?

Освен, че ще спазваш стриктно лекарските предписание, ще си наложиш
позитивно мислене. Вярвам, че всичко ще бъде наред!



Правила ли си си изследвания за антифосфолипидни тела?

Въпросът е, че и при предишните опити спазвах всички предписания... но това не помогна
Ясно ми е, че трябва да мисля положително, но се оказва много трудно
А изследването сме го правили, както и всички генетични изследвания - там няма проблеми, но... явно някъде има

Ще стискам палци нещата да са наред този път.
Искрено ти го пожелавам
В коя седмица си сега?
А предишните пъти кога се е случвало?
Сигурно си поглеждала в Проблемно забременяване,
Вени е дала много изчерпателна информация за това.
Късмет мила, и колкото й да ти е трудно - успокой се - поставяй си някакви леки и забавни задачки - и ще видиш как времето неусетно ще мине - и ще гушнеш бебчето.

Благодаря ти много за подкрепата Имам голяма нужда от нея
Да, често чета в Проблемно забременяване, както и тук... но чак сега се престраших да пиша
Ясно ми е, че не трябва да мисля само за това... но наистина е много трудно А не мога да споделя с някого "на живо"... правила съм го преди, и при лошо развитие на нещата последствията са много по-лоши, отколкото ако никой наоколо не знае

Нали нещата засега вървят нормално?
Ти не написа в коя седмица си.
Изследвали ли са самите зародишчета преди?
Сигурно ти е трудно да си спомняш за тези неща...
На мен не ми се е случвало - изкарах лека и безпроблемна бременност,
но някак ми е много тежко, като чета за момичета, които преживяват тези тежки неща. Обаче, някак вътрешно усещам, че нещата с теб този път ще бъдат наред.

Сега съм съвсем в началото - току-що си направих теста (вече втори), който се оказа положителен Значи, съм в 5-та седмица - някъде там. Иначе са ми правили всички необходими изследвания... но нищо не откриха
Дано не е много нетактична темата ми... и да не разстроя някого тук

Никого няма да разстроиш - животът не е само цветя и рози!
Допитвай се за съвет тук винаги, когато ти трябва, без да се притесняваш, че
някого ще разстроиш.
Мисля, че съм чела за момичета, които след два и дори повече спонтанни аборта, си имат бебчета.
Споко, човече!

Опитай се да се настроиш по-позитивно.Сигурно си чувала за много случаи като твоя.Аз също имам един спонтанен аборт преди големия ми син, така че знам точно как се чувстваш. Една година след това забременях и нямах никакви проблеми.След това се роди и дъщеря ми , а сега септември чкам третото си бебе. Двата ти спонтанни аборта в никакъв случай не гарантират проблеми при трета бременност . Моя приятелка направи седем такива за около 10 години и си представяш как се чувстваше. Но не спря да опитва и сега има момче и момиченце с разлика няма и две години.
Успех ти желая и едно здраво и красиво бебе!

За успешно преборбане със страха най-доброто лекарство е визуализацията. Трябва просто да си представиш, че всичко ще бъде наред, че държиш своето малко бебенце и така позитивното мислене довежда до положителен резултат. Стискам палци всичко ще бъде наред.

Не се притеснявай, намери си лекар, който да не те плаши с всяка подробност и да ти действа успокояващо и всичко ще бъде наред! Аз също имам два спонтанни аборта в две поредни години и то след почти 10 годишно лечение за стерилитет, а сега съм в осмия месец и съм добре , наистина малко притеснено се радвам на всичко , но мъжът ми много ми помогна като непрекъснато ми повтаряше, че трябва да мисля само позитивно!

НА мен това, че и други знаеха ми помогна много. Поне не бах сама с мъката си и имаше хора с които да сподела, да се нарева, които да не ме оставят да страдам и да ми покажат, че света все още се върти.
така, че за лоши последствия поне за мен нямаше. Не е срамно, че си загубила дете- защо се страхуваш да споделиш радостта си?
дори и тя да е траела 3, 5 или 10 седмици само това е нещо което трябва да се изживее и сподели.
дапазиш тайната за да не стане нещо лошо според мен небива.така само каточе ли все повече се убеждаваш, че това ще се случи и затова предпочиташ да го пазиш.... Усмихни се, похвали се "на целия свят" макар и той да е само най близките ти, изживявай всеки миг от бременността си като неповторим и така дните и времето минават толкова бързо, че няма да забележиш кога си на финала

страха да не се случи най лошото няма да ти помогне. А и моя доктор казваше, че 50% от вероятносста да се запази бебето идва от мотивацията на майката. От това че тя е убедена, че ннишо лошо няма да засегне детето и. А какво по хубаво от това да го докажем като се похвалим

Така или иначе, рискът нараства, колкото повече пъти се случва... поне така казват лекарите Тъй като и двата пъти ми се случи в 10-та седмица, въпросът е да преживея дотогава... после би било доста по-спокойно - ако изобщо има после, разбира се

Благодаря ти за окуражителните думи Дано и при мен нещата се развият така щастливо, както при теб и приятелката ти

Опитах и това с визуализацията... или поне нещо такова, втория път - по-точно, почти не смятах, че ще ми се случи повторно... бях решила, че е нещо еднократно - но сега се страхувам много повече Така или иначе, пак се опитвам...

При мен са два спонтанни за година и половина... А лекарят ми е много добър (и доста известен) - не мисля, че той има някаква вина... направи всичко възможно, но явно има (или е имало) някаква друга причина

Не смея да се похваля, защото го направих веднъж... и след това се чувствах много зле, когато трябваше да обяснявам на всички какво се е случило Просто няма да рискувам пак така... Втория път си мълчах, и нещата минаха по-леко (доколкото изобщо може да се нарече така). Наистина, близките хора ти дават съчувствие и подкрепа... но при мен това някак усили тежестта на случилото се Мисля да изчакам, докато има наистина с какво да се похваля... то тогава вече би и се видяло, де

ама недей така. Това са над месец и половина време. Не можеш да се притесняваш и да мислиш каква ли е причината.
Спокойствие и силна храна ти трябват. Пък каквото е речено такова ще бъде. Притеснението само ще те изтощи, т.е. няма смисъл от него. На думи е много лесно - ще кажеш. Права си, но си мисли за хубави неща и му се радвай всяка минутка на малкото нещо в теб!
И дано този път да видиш какво е да си търкаляща се топка в деветия месец /е, аз бях от малкото дето не се оплакват и даже до последно си връзвах обувките сама/ Леко бременеене!!!

Не знам какво да те посъветвам, аз забременях след 3-годишно лечение на стерилитет и до 6-тия месец не можех да повярвам, че се е случило...Е накрая започна да ми расте корема и повярвах...
Пожелавам ти, от все сърце, този път всичко да бъде наред! Рано или късно нещата се оправят! Вярвай в добрия изход!
Мира

Аз предишни аборти нямам, но разбрах в спешното, че съм брененна - влязох със силни болки в корема. Докторите ми правиха какви ли не изследвания, съмняваха се за спонтанен аборт, после за извънматочна и за какво ли още не. Накрая ми казаха, че няма видима причина за тия болки и много се съмняват да мога да износя детето. Като ми казаха това, все едно ми казаха, че имам рак или нещо такова. Ревах дни наред, не можах цяла седмица на работа да ида и така натаък. Накрая мъжа ми /той е с по-силен характер/ ми каза да се взема в ръце или накрая наистина ще го загубим. Започна да ми помага из къщи - да готви и мие чинии аз да си почивам, води ме на кино на разходки само и само да ме откъсне от тия мисли. След 2 седмици спокоиствие / не, че съвсем спрях да се притеснявам но се поуспокоих/ болките спряха и неусетно мина критичното време /бяха ми казали ако го задържа до 4тия месец едва ли ще има проблеми след това./ Сега се радвам на момченце.
До колкото можеш откъсни се от тия негативни мисли, намери нешто да се занимаваш и не се отчаивай. Знам, че е трудно до края си поплаквах /ама таино, че мъжа ми да не се кара, че се притеснявам/ - чудех се дали всичко ще е наред, какво ще стане ако се роди преждевременно заради проблемите в началото и тн. Ако можете да си го позволите идете на почивка някъде, колкото да се откъснеш в началото от тия негативни настроения. Ако мойеш намери си хоби, Излизаи повече, бъди сред хора и се радвай на детето в тебе. А ако отново се случи не се отказвай много близък мои приятел маика му с 5 аборта има сега 3 ма сина и момиче.
Така, че кураж и мисли позитивно и късмет