За свободата

Малко мисли породени от дълбокоуважаемата Коприна Какво е свободата? Това е нещо присъщо на съществата осъзнаващи себе си като такива. Може да е емпирична - ограничена само от физико-химичните закони. Може да е духовна - тогава лимитът е умствения капацитет на индивида. Може да е морална - сблъсък с етичните норми на сбирщината наречена общество. А може и да е абстрактна - не се знае какво е но се знае че може и да го има и да го няма. Колкото и да се мъча не мога да намеря ясна дефиниция на термина свобода. Но мога да се сетя че тя е ограничена. От природни или обществени закони и норми от границите на самия индивид или от нещо крайно неясно и мъгляво именувано от разни хора като природни сили или Бог. По едно време Коприна се именуваше Кати Сарк. А може би това е символа? Кила заровен в морето на екзистенциализма а платната надути от вятъра на идеите и разбиранията?

Жизнь – это борьба зла с ещё большим злом.

Попитай RMS, той има интересни виждания по въпроса за свободата.

--
Lip my stockings!

Свобода или салам? *
(нова версия на демодето "свобода или смърт". Демоде, щото тия със смъртта измряха.)

*реклама на KFM

свободата си е свобода. независимо от аспектите. подобно на щастието - субективно определена категория.
дали има граници? вероятно, да. къде? където сами си ги поставим. може би границите съответстват на отговорностите, които всеки е готов да поеме.
понеже не са ти наложени отвън, а сам избираш каква отговорност да поемеш, чувстваш се свободен - не усещаш тези граници като ограничения (или поне в началото е така, когато параметрите на средата са се запазали относително непроменени).
там е работата че абсолютна свобода не съществува... тук. ресурсите на тази планета са ограничени и неравномерно разпределени. въобще, животът тече нелинейно, в условия на дефицит и нарастваща сложност. поради това, твоята свобода ще се сблъсква със свбодата на другия. кой ще надделее? кой има право пред другия? силният? законът? кой издига и приема закони? силният?
ако убиеш двама си убиец. ако убиеш два милиона си завоевател. победителите не ги съдят.

всеки е развял знамето на свободата.
Станишев:
"Без справедливост няма свобода. Без свобода няма солидарност!
Това е кредото на всички нас. Това е веруюто на всеки един от нас!
Това е и нашето послание:
ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН!"

Михайлова:
"Ние вярваме в отделния човек - вярваме, че всеки е свободен да се развива, за да постига своето щастие, защото има правото да избира как да живее.
Ние вярваме, че има общи правила, валидни за всички, защото справедливостта не се дели.
Ние вярваме, че няма свобода без отговорност, защото сме длъжни да се грижим за онези, които не могат да си помогнат сами.
Ние вярваме в исконните ценности, които са запазили българския дух през вековете - уважение към Бога, семейството, труда и земята.
Поклон пред жертвите на комунистическия режим.
Бог да ги прости!"

Адмирал Христо Контров:
"В крайна сметка на добрината се отвръща с добрина. Обществото е създало престъпниците, то трябва да ги наказва, но трябва да направи всичко възможно да ги превъзпита и приеме отново в своята среда като свои равностойни граждани.
И все пак, необходимо е да се осъзнае, че няма свобода без сигурност, а правото на живот в безопасна среда е основно човешко право. Затова задача както на местната власт, така и на неформалните организации и сдружения е да насърчават развитието на гражданско чувство у гражданите на своя град и да им внушават, че освен права те имат и задължения и едни от най-важните от тях са да зачитат личността и спокойствието на своите съграждани."

така е по избори... ще Ви го каже и Камю:
"Като всички и аз познавам недостатъците на интелектуалците и зная, че в определени ситуации те биха могли да се превърнат в опасни животни, а също и в предатели. Но аз сега си мисля за онези мои събратя, които честно и смело - в продължение на четири години - отстояваха своите права, своето истинско място в обществото. Те направиха твърде много жертви, затова заслужават уважението на всички. Да, ако тази интелигенция случайно изчезне, сигурно ще настъпи нощта на диктатурата. Нека да я защитим и да я уважаваме. И това ще бъде цената на нашето приятелство. Защото приятелството е привилегия на свободните люде, защото няма свобода без уважение и приятелство."

какво ще излезе?
"Няма Свобода без жертва."
"Няма свобода без сила. Лошото настъпва, когато тази сила бъде оставена без морал."
"няма СВОБОДА без БОГ в сърцето."

такива ми ти работи

Така си е. То по принцип политиците всичко нали правят за абстрактния човек. И става като във вица от соц. времето дето един гражданин четял лозунга "всичко за благото на човека" и си мърмолел - абе знам аз кое е човека.
Ако в едно общество задълженията и правата не са разпределени разумно между групите и индивидите си става като в случката с някой си от Савойските крале на който един селянин му казал:

- Кралю аз виждам в товето кралство страданията на Спасителя, обърнати наопаки.
- Как така? - попитал краля.
- При страданията на Спасителя един умира за всички, а ние тук всички умираме за един.
Така си е на ниско магаре всеки се качва.

somewhere on the border between these constellations

какво всички абстрактни понятия и думата "свобода" има два аспекта - пьрвият е философско-спекулативен и обхваща всички размишления, теории, дефиниции, които един добре нахранен индивид е склонен да изпише/изговори при наличие на прекалено много свободно време.

вторият е битово-практичен и вкльчва всичко това, което може да подтикне един човек или група от гладни, бедни или нещастни хора да прибегнат кьм конкретни действия, които обикновено са доста крайни.

пресечната точка между двете е само в повода. а поводьт никога не е особено интересен, причините са кьде кьде по вьлнуващи.

Taka е много важно кои са причините в едно общество да има "гладни".
Ако това е така защото това е техен избор - не трябва да се сърдят на никой и не трябва да имат всръх очаквания към държавата. Не говоря за болни хора.
Друг е въпроса ако обществото е кастово и не дава равни потенциални възможности на всички индивиди. Такова общество е бомба със закъснител.
Няма защо да се лъжем че има общество даващо еднакъв старт на всички. Но ето например в САЩ Бил Гайтс е започнал от нищо и за няколко десетилетия е най-богатия човек в света. Спрямо него е имало хора с много по-добър начален старт, но обществото му е дало възможност да реализира способностите си.

somewhere on the border between these constellations

Другата версия на това за Спасителя е:
- синът на Първия е в казиното на Монте Карло. и си мисли: ако спечеля, печеля само аз; ако загубя, губи цял народ...

Ako ima samo edin sin pak dobre.
Kато са повече и не се задоволяват само с Монте Карло а прескачат и до казината в Лас Вегас. Тогава е още по-лошо.

somewhere on the border between these constellations

тези размисли в каква врьзка по точно?

Кой от тях е в позиция да жертва собствената си свобода (моралната на инфинити), за твоята ? Някой от тях да е умрял, за да живееш ти свободно- крайна мярка на отдаденост. А да се кани ?



...не ми забелязвай. От излистеното и изписано от инфинити, разбирам само моралната страна на свободата. Другото явно няма стойност в мойта свобода.

Manahmanah

Когато говорим за свободата, трябва да се уговорим за каква свобода става дума - защото има различни видове свобода.
Ако говорим за физическата свобода, за свободата на действието, тя е и отговорност. Не бива да се злоупотребява с нея (със свободата, не с отговорността :).
Но ако говорим за духовната свобода (на волята и на избора) - тогава не мисля, че е уместно да говорим за отговорност, защото човекът, който има тази свобода интуитивно знае как да я използва. Tази вътрешна свобода е в хармония с неговата собствена душевност и желания и той не желае нещо, което е различно от полето на тази свобода. И така той винаги е свободен, включително и от бремето на отговорността (защото отговорността също е вид ограничение). Това е свободата на съвестта - когато си в хармония с нея и се водиш от нейните насоки. Човек може да стои ограничен в рамките на собствените си ценности, но да не се изживява като ограничен, защото доброволно желае да живее по този начин и това го радва.

Ограниченията са за някого- да не прави нещо. Но когато той не желае да прави забраненото нещо - тогава той не чувства, че има забрани, те не го касаят.
Искаш да направиш нещо грандиозно, нещо голямо, нещо различно, нещо фрапиращо и пр., но се намира друго, което да ти попречи. Понякога си мислиш, че си успял, че си го направил и си получил признанието на хиляди хора, но дали това е най-голямото, което си можел да направиш, най-грандиозното или само ти и другите така си мислите!? Най-грандиозното е, защото се смята, че може да се стигне само до там,че не може по-нататък, че това e лимитът на възможностите! Така е прието и до толкова мозъкът ни функционира, до там стигат пределите му...
Казват, че 1 обикновен човек използва 5/10 от умствения си капацитет, Айнщайн е използвал 8/10 (там някъде). Изобщо кой е решил, че това е лимитът на умствения ни капацитет!? Може и човека стигнал до това умозаключение изобщо да не си дава сметка, че може много повече, отколкото той изобщо някога си е представял (както всеки един от нас)и повече от това, което може да си представи, че можем повече от това, което може и т.н. така до безпределност. От къде изобщо може да си помисли, че знае лимита на неговия умствен капацитет и да казва, че е стигнал връхната точка, като в същото време той самия (и никой ми се струва) не може да бъде сигурен, че не е например на 9/10000000 от умствeния си капацитет.
Свободата, в това отношение, никой не може да каже докъде се простира, никой може и да не може изобщо да си представи
Т.е. не ни ли е сложен някакъв лимит на мислене, след като ние самите не знаем докъде е възможно да стигне и колкото и да си представяме, пак не знаем със сигурност дали това е лимитът на възможното от възможното!
Свободата е ограничена до толкова, до колкото е изразено нашето място в живота, определящо се от нашето развитие във/с времето.
Свободата и разбиранията за свобода ще се развиват с времето, с израстването и развитието във всяко отношение, на всяко едно поколение.

Основно за причините поради които дадени хора могат да се чувствуват "гладни" и "бедни". А що се отнася за нещастни хора то за мен това е много субективно и почти не е свързано с материалното състояния. Има хора които се чувствуват много нещастни че не мога да си купят последния модел мерцедес.

somewhere on the border between these constellations

ей това "разумно" е крайъгълният камък, според мен.
какво означава разумно? колко разумно? за кого?...
разумно ли е разпределението на ресурсите/благата да става:
всекиму според способностите;
всекиму според потребностите?
първото ми изглежда справедливо, но поради това че не можеш да спреш единия да гледа в чинията на другия, как би избегнал последствията от разслояване, противоречия, изостряне на отношенията? да не продължавам с кризи, тероризъм, джихад.
за второто - не знам... от една страна кой-каквото има, все не му стига и иска повече, а от друга - има един хляб и две риби само.
нещо подивявам

Да разумно се обезмисля ако се отчита само от гледна точка на идивида. Разумното би трябвало да се определя при баланс на интересиите на индивида като свободен и интересите на системата като цяло.
Ами не знам колко е подходят примера ако за да е жива една система, например човешкото тяло трябва всички органи да функционират добре. Ако дейността на един орган спре страда цялото тяло. Спре ли кръвообращението, по някаква причина, да речем сърцето откаже, тогава загива цялото тяло.
Та затова на мен най-доброто определение за своботата е на Хегел. Аз веднаж го писах ама с риск да стана досаден ще го напиша пак.
"Свободата е осъзната необходимост".

А в наши дни в развитите страни има много институции които се занимават с формуриране за критерии с които да се отчита устойчивото развитие на обществото.

somewhere on the border between these constellations

първо, свободата е нещо, присъщо на всички, не само на осъзнаващите го. отърване няма. тя е нещо като поле, в което се осъществява взаимодействието между отделни индивиди, и самото взаимодействие. формулировка нямам, мисля и че не е нужна, понеже ще е поредното празно понятие без практическа полза, а на думи всички много ги бива.

за мен е по-интересно колко дълбоко. ако ти си мислиш за марианската падина, а аз си мисля за трите метра на басейна, (или обратното), то явно говорим за различни неща. в тия 10 623 метра разлика свободата я няма, липсва комуникацията понеже.

та, да вкараме малко практика, а?

_______
изборът е ясен.

всеки е свободен да си мисли каквото си иска и да говори за различни неща от нещата на другоговорящия
най е яко да си мълчим
мълчим си и се гледаме
или не се гледаме
пълна свобода
и си мислим квото си мислим
мислим си естествено хубави работи
нали трябва да сме позитивни, за да ни се сбъднат желанията
и така си мълчим и си мислим позитивно и чакаме да ни се сбъдне желанието някой да ни проговори

свобода кво

свобода - нищо.
така ми е добре

_______
изборът е ясен.

Да ако отправната ни координатна система е различна и боравим с различни термини няма да можем до комуникираме при най-добро желание. Ако твоята координатна система е фиксирана за морското равнище Марианската падина е колкото казваш. Ако моята е фиксирана за Еверест то тя е дълбока колкото ти казваш + височината на Еверест. Трябва още да маркираме едно и също нещо с "термина дълбок".
Та без "таритовка" няма как да се разбираме.

somewhere on the border between these constellations

ако искам и ще ти се изплезя
свобода нали