Mujut - "samotna maika"

Писна ми от мъже, които сами отглеждат децата си!
За втори път имам връзка с мъж, който сам отглежда детето си.
И се чудя, къде са и какви са тези майки? Или мъжете са много лоши и властни, и са успяли да надделеят и да вземат те децата? Прави ли ви впечатление, че напоследък в София е пълно с такива мъже "самотни майки" - това някаква тенденция ли е? Какво става? Аз мисля, че това не е естествено!
С първият такъв мъж имах връзка повече от 5 години. Неговият син
израсна пред очите ми. Но никога не ми бе разрешено да се меся в неговото възпитание. Той - мъжът "майка" си знаел по-добре как да го възпитава, той по-добре си знаел какво обича да яде сина му и т.н. Готви му, пере му, пише му есетата, глези го когато не трябва, кара му се когато не трябва... Докато беше по-малък се случваше да скочи при нас в леглото /защото детето го било страх!/, когато ходех да преспивам там, а моето дете /дъщеря/ го оставях само вкъщи!... Таткото и сина все още спят на една спалня, а детето е вече на 16 години! Опитвах се да му бъда втора майка, внимателно и деликатно, угаждах му на капризите, купувах му подаръци, слушах с него Рап, играехме на компютъра и т.н. Било ми е приятно и съм го правела с удоволствие. Наскоро същото това дете безпричинно ме нарече "тъпа"! Разбирам, сега е в пубертет, но това не извинява бащата! Той не взе никакво отношение, замълча си. Обидих се и повече не стъпих там!
Сега отново съм изправена пред един друг такъв татко "самотна майка" и отново със син. Познаваме се отскоро, не знам какво да правя, дали да си плюя на петите и да бягам далеч или отново да си изгубя годините в очакване да направим "истинското семейство"? Но си мисля, такива мъже май нямат нужда от жени! Те са си самодостатъчни и всичко умеят......

Май не само жени има подвластни на манията, че нямат нужда от партньор при отглеждане на детето...
Ами ако и втория е като първия .... по-добре си плюй на петите, защото явно няма нужда от жена около себе си

Абе не знам какво да ти кажа, те другите сигурно ще те успокоят или ще ти кажат нещо по-полезно и по темата, но на мен на първо четене най-силно впечатление ми направи ей това:
И се чудя, къде са и какви са тези майки?
до тук добре, но:
когато ходех да преспивам там, моето дете /дъщеря/ го оставях само вкъщи!...
няма смисъл да го коментирам.


Направи ми и впечатление как смяташ, че мъжът се карал на детето и го глезел "когато не трябва". То ясно, че от страни много хубаво се виждат такива неща, ама ... абе това няма смисъл да го казвам.

А ти може би наистина не си била подходяща майка за въпросното момче. Щом толкова тънкообидно си реагирала на една дума. Ако му беше майка сигурно щеше да чуеш много по-жестоки неща по свой адрес и да знаеш, че децата минават през това понякога. И се дразнят. Всичко може да ги подразни, дори нещо, което са боготворили. Нормално е да ти кажат каквото и да е.

И последно, помисли си за твоята дъщеря и се опитай да намериш подходящ баща за нея, вместо да се опитваш да станеш майка на чужди синове.

Когато една жена е влюбена прави и невъзможното!
Дъщеря ми е с друго възпитание! Тя е супер самостоятелна, не е глезла и на всичкото отгоре е добра и състрадателна! Не съм я поставяла в ситуации в които да страда, заради това че аз съм там! Винаги съм се съобразявала с нея! Пък и тя е по-голяма и си има нейните интереси!
Освен това си има баща, който я обича и си подържат постояна връзка баща-дъщеря!
Но майката е друго нещо!!!

знам за какво говориш ...и аз съм имала такава връзка и не бих повторила...чувствах се така изсмукана емоционално , та се питах за какво ли съм била в тази връзка...
дори не бих и се питала дали да повторя , направо ти се чудя, че си го задаваш този въпрос...
чужди деца - никога вече ..както и да ме оплюете сега...

а според теб какво децата са само задължение на майката ли...т.е. случва се развод и край децата им трябва да престанат да съществуват така ли...ти би ли обичала такъв мъж....аз не...защото семе да разпръсква и да опложда всеки може...а в случая с думичката повече би ти се понравило ако беше напердашил синът си ли....е няма такъв родител...защото връзки той ще има много, но детето му е едно...а теб това те дразни...около мен пък е пълно с мъже който са безкрайно обичани и "приемат "децата им...но недай си Боже да се наложи детето да се отглежда за някакъв момент от бащата/защото,майката е жив човек, разболява се, ходи в командировки, също има любим човек/ тогава обещаващите всичко жени се изпаряват...даже не е това думата мъжете ги разкарват точно по причина , че тя започва да се чувства по важна от детето му....и още и още.....а ти едва ли си обичала този човек щом си "правила" това или онова за детето му...грижата за дете не е "правене" на неща...а любов...щом обичаш него обичаш и детето му

Виж сега, аз за нищо не те обвинявам, защото в края на краищата това си е твоя живот и ти си решаваш какво ще правиш.
Ти дори не си споменала на колко години е било твоето дете. Защото едно е да оставиш 3-4 годишно дете само вкъщи за през нощта, друго е да оставиш 15 годишно дете.
Иначе не искам и да си мисля какво би ме накарало да се гушкам в леглото с чуждно дете, докато моето си стои само вкъщи, независимо дали съм му необходима пряко с нещо. Пак ти казвам, не те упреквам. Просто не те разбирам и изрично повтарям, че не искам да ми се случва да те разбера.

Колкото до конкретната ситуация, мисля че не трябва да съдиш прибързано. Това, че с един е било еди как си не значи непремено, че и с другия ще е така. Да се предаваш не е решение, пробвай да го опознаеш по-добре първо. Ти пак си имай едно на ум, ама не взимай пробързани решения, това винаги е грешка и то от онези, които най-трудно се поправят, ако изобщо стане.

Мая Бочева

Не, не смятам че децата са задължение само на майката, в никакъв случай! Отговорностите и радостите трябва да се поделят по равно между родителите! Ние сме разделени, но правим всичко възможно нашето дете да не страда от това!
Обичах този мъж и заради това, че е отговорен и умее да се справя с тежките житейски ситуации. Но не и когато говореше против майка му, не и когато казваше че другото й дете е "копеле"! Обичах и детето му, не беше само поза!
А що се отнася до това, че детето е само едно, а връзки много, да съгласна съм! Но идва един момент, когато детето си хваща своя път и ти оставаш сам, или с човека който винаги си обичал и искаш този човек да е до теб! Този момент идва за всички, неизбежно е! Дъщеря ми вече е на 20 и си има своите приятели, излизания, интереси и т.н. Все по-често съм сама вечер, знаеш ли какво е? Самотно!
А питаш ли ме колко пъти се виждам аз с майка ми и баща ми?! Не повече от 4-5 годишно - по празници! Какво им е на тях? Те как се чувстват? Ами горе-долу се чувстват добре, защото са заедно!!! Децата ги няма! Но те са добре! По телефона се чуваме веднъж седмично и толкоз! Какво ти остава - човека до теб! И когато няма такъв, повярвай ми, гадно е! Готвиш вкусни манджи и няма кой да ги изяде! Това е истината! Децата са радост, но те си имат своя път!

тъжно е извинявам се, просто не съм те разбрала.Всеки среща любовта ще я срещнеш и ти истинската, разтърсващата. Казват че втория път грешките са по-малко.Късмет

Пропускаш идеята, че не съм отишла да се гушкам с чуждото дете, а с неговия баща! Нещо което си нямам вкъщи! А моето дете тогава беше на 15 години!
Друг е въпросът, че неговото дете е свикнало да спи с баща си, а моето в собственото си легло и стая! /бившата кухня, преустроена на детска стая!/

Такива мъже панически се страхуват да не бъдат изоставени от детето и то да хукне обратно към майка си! Поради което всячески се стараят, освен бащи да бъдат и майки, което вече си е ненормално, да не кажа и неморално! При условие, че майката е жива все пак!!! И често пъти допускат огромни грешки при възпитанието на детето си: угаждат му на всички капризи - маркови дрешки, маратонки, компютри, мобилни телефони и т.н.; поощрения много, забележки малко, наказания малко и т.н. Възпитанието на едно дете, което расте с двама родители е по-различно. Когато трябва да се направи забележка, тя се прави без страх и паника, че детето ще избяга! Не винаги се купуват скъпи неща, зависи от възможностите, и това детето трябва да го знае - че не всичко може да получи, трябва и да се заслужи и т.н.
Нищо не може да компенсира майката! Нищо! И това трябва да им е ясно на тези бащи! За това иде реч!

Друга често срещана грешка при родителите е да си мислят, че децата са им винаги малки деца.
Радвам се, че си осъзнала тази разлика и ти желая много късмет и да срещнеш партньора, който ще ти бъде ДРУГАР

Съвет - просто гледай на сегашния ти познат ако ти харесва като на твой партньор, а не да се вживявате като някакви бащи и майки на вече доста пораснали деца - от време на време обща компания - да и някакви дребни жестове на внимание -може

Ако знаех, че съдът ще ми даде децата, се развеждам след 30 сек.

"Или мъжете са много лоши и властни, и са успяли да надделеят и да вземат те децата?" - А какви са жените, след като в 99 % надделяват и вземат децата!? Леко с аршина! Когато е жена, може да надделява, а мъж не!? - Така ли?

От твоето писание трябваше мъжът да ми стане НЕсимпатичен, пък той много ми хареса.

И на мен - аз пък ако съм детето - предпочитам някой да ми купува маркови дрешки, а не да ми прави разни забележки и да си мисли, че ме възпитава както трябва:)))))))))))

Аз пък за толкова години разбрах, че ако никой не приеме моето дете, няма да има място в моя живот, защото не става дума за пазарлък, нито за живот ден за ден, нито за поза, нито за "правене" пред таткото и когото и да било.

Има си необходимости в живота. Аз не съм виждала самотни бащи, а имам страшно много познанства.....страшно много! Защо ли аз не мога да попадна на самотен и посветен на родителски грижи татко? Малкото пъти, в които поставих въпроса пред нашия татко, той декларира всяка възможна готовност, и аз съм на 100% сигурна, че на края на първия месец той ще загуби работата си, ще задлъжнее, ще почне да моли за заеми и ще почне да се унижава....не поставям под съмнение готовността и саможертвата му, а просто оценявам обстоятелствата.


Гледането на дете не е просто и лесно нещо. Освен че не всеки желае да бъде толкова жертвоготовен, то и не всеки умее, нито желае да се научи. Да не говорим какво се случва, когато почнеш да плащаш житейската цена да имаш едно сладко същество в къщи. Честа смяна на работа (кой ли работодател ще издържи на постоянните закъснения, гузни погледи, разстроени изражения, когато детето е болно, безкрайните телефони до в къщи и училище, непрекъснати пазарувания напред назад......)

Та постави въпроса ребром на твоя самоотвержен татко. Разделете отговорностите....и си дайте време да свикнете на един рационален режим, в който всеки да спазва някакви правила. Ако се сработите, гепи го тоя готин татко!


И не си оставяй детето! Ще го нараниш за цял живот!

Събери двете деца, заиграй ги. Направи семейна разходка. Купи еднакви неща на двете, нека има връзка между тях. Игри или просто ги заведи на кино. Общувай с тях. Познавай вкусовете и привичките им.


В един момент детето ще задължи "таткото" да те вземе за майка.

Защото майката не е онова инкубаторче само и единствено, което те е износило, а и онова, което е стояло с теб при болести и проблеми. Децата помнят....спомни си собствените си детски спомени.


С цената на какво да е не бих зарязала дете, нито бих построила собствения си живот на гърба на друг човек.


Човек има задължения пред себе си и съвестта си. Пред бога ако щеш.

Много самоуверено. Когато останеш с едно или две или повече деца сам, тогава ще схванеш на какво са готови самотните майки, само и само да бъдат с децата си.

И деленето на децата според мен не е справедливо. В цивилизовано общество трябва да се намира начин децата да бъдат отглеждани заедно, с когото пожелаят и да имат свободен достъп до двамата си родители и всеки друг, който им е близък, имам предвид дядовци и баби.

Би трябвало по закон да е така, а родителите да са длъжни да осигурят интересите на децата си. Иначе родителите на боклука. Само това според мен прави разликата между цигани и българи, че българите ве пак се интересуват от децата си. Докато един родител се грижи за детето си по всички, казвам ВСИЧКИ възможни начини, би трябвало да получава разбиране и помощ от всички. В мига, в който откаже каквото и да било за детето си и в негова вреда, този родител трябва да бъде жестоко санкциониран.

Друг начин да си оправим обществените и социални проблеми няма. И циганския включително. Както аз всеки месец доказвам дали работя и си плащам всички обществени задължения, освен че съм майка, и освен че социалните ме проверяват дали се грижа за детето си, така трябва и всяка циганка да бъде проверявана. Да доказва, че си плаща сметките и данъците, да се грижи за децата си....да не ражда, ако няма официален татко.....и да бъде следена как се грижи за детето си. За какво им се плаща на тези социални служби....щом е възможно циганки да раждат и да си продават децата и после никой да не им търси сметка.

Сметка търси даже бог. А когато става дума за деца....би трябвало всеки да е нащрек.

Татко ли? Татко или не, всички носим отговорност за децата наоколо.

"Би трябвало по закон да е така, а родителите да са длъжни да осигурят интересите на децата си" - А как е по закон?

Законът е категоричен. Ако таткото реши, че желае, ще припознае детето си. Ако не желае, отказва бащинство. В случая, в който има фактически брак, бащинството автоматично идва на роденото или заченато в брака дете. Което не поражда никакви, повтарям, НИКАКВИзадължения. Има наследяване в случай на смърт на бащата, но това е в случай, че той е получил наследството си, припознал е детето, и е умрял, преди да се разпореди (продаде или направи друг вид операция) с наследството си. И върху всичко това пак има данък наследство.

Та ако питаш мен, щом ти се роди дете, трябва да направиш всичко по силите си за него, включително да го осигуриш. Ти не знаеш какво може да се случи нито на теб, нито на майката. Елементарна предпазна мярка.


Българските татковци са...идиоти в това отношение. Пипват парите и наследството и почват да живеят по курви и прочие.

Никак не ми е възможно да уважавам подобни подобия на човешко същество. Да има последен модел кола се оказва по-важно от това, детето ти да расте в цивилизована и защитена среда. Да получи образование...и прочие.

И как го виждаш това с осигуряването,
щото аз хич не мога да го видя - те хората себе си не могат да осигурят,
болшинството у нас живеят от заплата до заплата - има и изключения, ама тях няма какво да ги мислим