Циганско лято

Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.

Шуми листопада от златни години,
пердета в очите, всичко е слято.
Спомени тичат, с радост ги взимам
в моето късно циганско лято.

В нощите будни, безсънно сънувам,
горя в любовта, непокорна и сляпа.
В ръце те понасям и с тебе пътувам
през моето истинско циганско лято.

Денят ми - скиталец до реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Студените какпки в мене се впиват,
но жарко е моето циганско лято.

напиши и за гробовното лято...,защото ми се иска да съм в него

това е тежко и мрачно желание....мисли ,преди да си пожелаеш нещо..ами ако се сбъдне

Само че то винаги може да бъде отложено с още една година, нали?

Това е за Великден:


Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

наистина ми се иска в момента....имам чувството, че ще се пръсна- незная да ли съм предадена или ...не съм егоист, мамка му- просто си обожавам децата, всичко ми е толкова объркано- само да мога да си подредя думите и мислите и ще пиша- а сега имам нужда да вия

и гадния дир не ме пуска регистрирана....знаеш ли как ми се иска мааалко спокойствие- поне една година, а не ден или седмица и после газобетонния панел да се стовари пак върху ми- аз не съм Голиат

... Студените капки в мене се впиват,
но жарко е моето циганско лято

Бъбълче, виж колко много сила ... това е най-хубавата част от стихотворението.

вий,реви,скуби си косите,посипи се с пепел...важното е да си ти..истинска...егоист или не,предадена или не,объркана или не.....това са твои чувства...изживей ги,но не мисли за гробовно лято ....нали знаеш ..и това ще отмине...

Изпадал съм в подобни състояния мила. Разбиртам те.
Ето нещо написано в такъв момент:

Щом всичко в тебе посивее
и пред очите притъмнее,
преброй до три и сам тогава,
сметни в живота що остава.
И ако няма нищо вече,
недей мисли, че си обречен,
преброй до три и сам тогава,
реши дали си заслужава
със него да се разделиш,
и вечно тъжен да заспиш.
Преброй до три и чак тогава
сметни това ли ти остава.

разведена съм от 1999г, преди това две години не живеехме заедно със съпругът ми...понякога пращаше издръжка- понякога не...справяхме се и когато ни е било трудно сме си казвали, че най-важното е че сме си заедно тримата-аз и децата...миналото лято се наложи да сменим два пъти квартира...започнах да изнемогвам ..и му се примолих за помощ...помогна....за Коледа и Рожденият ден на дъщеря ми им изпрати мобилни телефони ...последните два месеца също помогна с плащането на тока- аз един месец бях без работа....сега полека- лека пак си стъпваме на краката...той от година и половина е в Англия- живее и работи там, прибра зсе а три седмици/ вчера замина отново/, а в неделя се видях с него и децата/ бяха заедно празниците и съботите и неделите- мисля, че е нормално, та в неделя разговаряхме и децата ... и те казаха, че са съгласни да живеят самостоятелно на квартира, като издръжката се поема изцяло от баща им...,а догодина щели да заминат да живеят и учат при него ...оказа се, че ...оказа се,че аз нямам масто при тях- трябвало и можело да бъдат самостоятелни- на 15 и 16 години са...аз...никога не сме се делили с децата- нямам нищо против да заминат при него - но да останат сами сега....лудост е

... ТИ СИ ЖИВА. Може напук на света, но те има и това не можеш по никакъв начин да го отречеш.

Знаеш, че една сълза струва колкото един цял живот. Би ли заменила живот за сълза?

Виж, това са сълзите на дървото. Прекрасни са, нали?


Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Разбирам те мила...
Трудна ситуация... поговори със съпруга си. Ако той не разбере, не знам какъв съвет мога да ти дам. Ситуацията е тъпа, защото децата не разбират какво губят и желаят свобода, а в тази ситуация ти ще си лошата.
Виж, от друга страна много деца живеят на тази възраст далеч от родителите си.

така е....благодаря ти

Когато си на дъното...
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш.
____________________________

Хей bubble,

Абе не е прав бившият ти съпруг, искайки сега да те раздели с децата... Всъщност това те ли ти го казаха или той? Дали има някакъв вариант нещо да е недоразбрано или пък криво предадено?

Какви са му на него аргументите да предлага подобно нещо? Т.е. склонен е да издържа децата си, но само ако те не живеят с теб ли? Ми това са си чисти глупости, а ако на него не му потръгне в живота - щото всичко се случва, знаем го... Говори с него, изясни си ситуацията (може би си наясно) - разбери каква е целта му - защо, ако живеете в един град, да сте отделно? Неразумно е просто... Не че децата на тази възраст не могат да живеят самостоятелно - и от по-рано може - имам си такива примери с учене в друг град, но пак си е ходене в къщи седмично или месечно, общуване с родители и т.н. Щото то ясно едно е по-принцип, а друго на практика какво ще се получи, ако няма кой да ги наглежда, особено пък в големия град с изкушенията, опасностите му и прочие потенциални главоболия. Да - говори с него. Гласът на разума и логиката си мисля, че ще помогне. Няма смисъл просто, дори ако иска теб някакси да наказва, да излага на риск децата си.

Децата - тийнейджъри са - уж вече големи, умни разумни, с преценка и всичко, като при нас възрастните, но още не могат да мислят, оглеждайки всичко навсякъде, предвиждайки бъдещето и планирайки него. Липсва им опитът, горчивият - също...

Не се шашкай и не се чувствай излишна. Споко! Просто преценката им е грешна - желанието за самостоятелност, тийнейджърска склонност към бунт и може би изкушението да водят по-охолен живот, вероятно демонстриран през изминалите седмици, замъгляват мислите им. Мисля си, че това и само ще премине, и ще си дадат сметка, а може и ти да им помогнеш - но без да се чувстваш излишна - безместна в живота им. Ти мястото вече си го заела и дала достатъчно, за да си оценена - и това ще се случи. Сега успокой се... Говори с бившият, помирете се на тази тема - наистина сами да живеят си е рисково - маса аргументи могат да се дадат в тази посока - ще помислим и съберем - ако е нужно. Нека порастнат още децата - да са готови, за да заминат и учат там в чужбина - тъкмо да им помогнеш, а и контролираш как ще се готвят за туй учение, щото има си какво да се прави в тази посока.

Помня сина ти от миналото лято - ми хубаво му беше на срещата - голям с големите, а всъщност все още дете - към теб гледаше и същевременно покровителстваше. Няма да те остави - спокойноооооо!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

алооо , аиде да се видм по тоя повод! Вервай ми има кво да ти кажа! Ела другата събота!


И аз и ти можеме, но козата...

Миличка, не се плаши. Нека минат няколко дни, да се поуталожат нещата, всеки трезво да обмисли казаното и чутото. За самостоятелен живот преди 18г. възраст... ми несериозно ми звучи. Мисля, че и бившия ти, какъвто и да е, ще го осъзнае като поговорите. Щом искат да ходят в Англия да учат, добре. Нека баща им проучи нещата, проучи ги и ти ако децата продължат сериозно да мислят в тази насока. Помислете всички заедно: къде ще живеят, кой ще ги издържа, какво ще стане ако баща им се върне в България... говорим за не една или две години все пак... той самият ще подходи ли сериозно... и прочие практични и неоптимистични въпроси...

Такива решения не се вземат след един разговор или едно подхвърляне на идея, тъй че споко. Имаш мегдан да изложиш своята позиция. И съм сигурна съм, че децата ти ще я вземат под внимание. Почувствала си се излишна, а не трябва. След някоя и друга година децата ти при всички случаи ще поемат своя път, но ти никога няма да си излишна в живота им, бъди сигурна!

Изчакай няколко дни, поговори с баща им, поговори и с тях. И никак не би било лошо бившия да обсъжда с теб такива идеи преди да ги каже на децата. За тях това звучи доста привлекателно, а проблемите не винаги обмислят трезво...

Ще се оправят нещата, бъди спокойна!
________
P.S. Извинявай, малко хаотично, ама закъснявам за работа...

___Сайт на разведените___
____Dum spiro, spero!

баща им замина в понеделник, с него трудно разговаряме- има си позиции, и мнения, които ...просто държи на тях и това си е неговата правда....мисля , че сега като има финансова възможност не иска покрай децата и аз да съм "облагодетелствана"-незная с децата как да започна разговор -просто от понеделник е мълчание в къщи- казваме си "добро утро, лека нощ"...и ...така...

Идва принцът на бял кон, раздава пари, мнения и идеи и си заминава... пука му, та му треска, как ще се почувстват децата, които той на практика не познава и за които никога не се е грижил. Нарисувал им е едно светло бъдеще и естествено те, милите, ще се захласнат пред такава перспектива - и моите са точно на тая възраст и ми е ясно как мислят, че всичко, дето хвърчи, се яде.
Обаче не забравяй, че в момента ти си Водачът на глутницата и поне до 18-тата им година няма много демокрация, има предимно диктатура от твоя страна. Демокрацията е повече привидна и с цел грозна манипулация на народните маси
Така че седнете си тримката на сладка семейна вечеря и обсъдете ситуацията. Аз бих им обяснила, че принципно съм съгласна и нямам нищо против, но това, което искат, ще се случи Друг път. И че сега, като завършат учебната година, нека да идат за няколко месеца при тате в Англия, да проверят на място дали той си държи на думата и въобще... да проучат дали може да му се има доверие в бъдеще или всичко е кьорфишек. Не се притеснявай да изложиш досегашните факти без много емоции - той никога не е присъствал в живота ви и вероятно това неговото е някакво внезапно настроение. Ако има желание да се погрижи за децата - ми няма лошо - ама това наистина може да се окаже евтин цирков номер. И нямаш нищо против те да учат в Англия и той да ги издържа - но това ще се случи след като завършат училище тук - това е твоето условие да ги пуснеш. И НИКАКВИ самостоятелни квартири... Не разрешаваш и това е - без да даваш обяснения, защото си Водач на глутницата, а водачът никога не обяснява решенията си :-))). А ако мислят, че е лесно и приятно, нека си представят, как живеят сами - готвят, чистят и перат самостоятелно, докато си учат уроците. За една две седмици им отпускаш сума да пазаруват, да плащат сметки и тем подобни - ми що пък да не се пробват, предложи им един такъв пробен период...
И не забравяй, че децата са си деца... в известен смисъл, те не са наши и не трябва да разчитаме твърде за в бъдеще на подкрепата и компанията им - винаги има вероятност да отлитнат - дали сега или след 5-10 години... Така че си планирай вариант за собствено бъдеще без тях... няма нищо лошо в това.
Късмет и горе главата! Водачите на глутница са смели, силни и ако се наложи - безпрекословни... ама щото имат благородни цели, нали!

Желанията ни трябва да са леки като перце...

подкрепям напълно написаното, бъбъл-ке искай, да, искай един месец да ти демонстрират как ще живеят.... ще видиш как ентусиазмът им постепенно гасне.... не не искам да злорадствам,по скоро те не са напражили добре сметка .... а ти ги остави този един месец без да се месиш в нищо,все едно те няма,.... после пак поговорете

...KEEP WALKING

Къде ги забравихте? До навършването на пълнолетие на децата ти ги упражняваш и ОТГОВАРЯШ за тях. Искай от бившия си при положение че желае да поеме изцяло издръжката на децата да поеме и законово отговорността за тях. Доколкото знам родителските права могат да се предоставят и на другия родител. Освен това непълнолетни не могат да сключват договор за наем, а аз не те съветвам ти да го правиш - остави това на баща им... Изобщо това една много лошо обмислена идея и ми прилича повече на измиване на съвестта, а не на истинска загриженост за децата.

Иначе, за проба може да ги оставиш един месец да се грижат сами за себе си, бързо ще им секне ентусиазма.