“Време разделно”
5 отговора
361 прегледа
“Време разделно”
Антон Дончев пише своя велик роман за 45 дни
София Лорен искала роля във “Време разделно”
Сагата за Родопите става хит в цяла Европа и Америка
Награди
За режисура и музика на Съюза на българските филмови дейци през 1988 г.
Наградата на Федерацията на киноклубовете на международния кинофест в Кандис, Испания, през 1988 г.
Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев) и Сюлейман ага (Васил Михайлов) в една от най-знаменитите сцени на шедьовъра
"Време разделно" и досега остава най-известният българският роман в световната литература.
Творбата на Антон Дончев е издавана 17 пъти у нас в близо милион копия.
По света тя е преведена на 30 езика в поне двумилионен тираж. В Европа и Америка за нея излизат повече от 200 рецензии. През 70-те години, малко след премиерата на "Време разделно" в САЩ, книгата е включена в програмата на славянските факултети на университетите.
Има номинация и за най-добър исторически роман. Това наистина е уникално събитие, тъй като фондацията "Джейн и Ървинг Стоун" удостоява с високата чест само автори, родени в Новия свят. Критиците свалят шапка пред Антон Дончев и нареждат произведението му до тези на Исмаил Кадаре, Иво Андрич и Джеймс Джойс.
Във Франция "Време разделно" се появява със заглавието "Стоте братя на Манол" за първи път през 1995 г. със знака на издателството "Акт сюд". Преводът е на Иван Оббов, който получава за него годишната награда на Френската академия.
"Монд"
и "Фигаро" откликват веднага
Критиците, които работят за най-популярните френски всекидневници, нареждат историята за националното достойнство, любовта и смъртта до най-големите световни епоси.
Самият Ален Боске, един от най-елитните поети и литературоведи на Париж, реди похвални слова в специализирани и масови издания. Сагата за Родопите предизвиква абсолютен "бум", когато залива пазара и в култовия и най-разпространяван формат във Франция - джобния. От "Бабел" нямат никакви колебания в триумфа на Антон Дончев.
И познавачите на изящната словесност в родината на Виктор Юго полудяват по четивото, което се продава навсякъде - по вестникарски будки, гари и спирки на метрото.
Изкушените в темата са наясно, че подобна привилегия получават само онези автори, чийто тираж в "нормалния" формат вече е изчерпан. А джобният тираж е до 10 пъти по-голям от традиционния.
В Швеция суперлативите за таланта на Антон Дончев също са респектиращи. Маститите критици са категорични, че романът отговаря и на двете изисквания за Нобелова награда - пределна популярност сред широката публика и доказани художествени достойнства. Неслучайно българската фондация "Балканика" предлага писателят да бъде номиниран за най-прочутия литературен приз на всички времена.
"Време разделно" предизвиква малка революция и сред световните кинаджии. Те са омаяни от невероятното повествувание, което веднага би могло да се превърне в сценарий за "Оскар". Митичният продуцент Карло Понти, за когото никъде по света няма затворени врати, се опитва да откупи правата за екранизацията. Помага му изключителният интелектуалец и родолюбец Петър Увалиев, който по това време никак не е обичан от властта.
Понти е обещал на жена си
великата София Лорен, да изиграе Севда - ролята, в която години по-късно ще блесне Аня Пенчева. Лоурънс Оливие и Кърк Дъглас също се домогват до текста.
От световноизвестното киностудио "Парамаунт" изпращат в София Дино ди Лаурентис да наддава за текста. Дино ди Лаурентис, един от най-ловките манипулатори в големия бизнес, наричан седмото изкуство, дори подписва договор с Българската кинематография. Страстите се нажежават дотолкова, че прочутото списание "Варайъти" пише за начало на снимки по българския роман "Време разделно".
Спомената е и сумата за първоначалния бюджет - 5 милиона долара. Джино ди Лаурентис, брат на Дино, пък иска да превърне "Време разделно" в сериал за РАЙ УНО. Той дори пише писмо до Тодор Живков с надеждата, че ще получи височайшата му благословия и респективно разрешение за екранизацията. Американската агенция ICM изпраща в София изпълнителния си директор Питър Роули и режисьорката Бети Каплан, които също се опитват да се надлъгват с вечните чиновници.
Домораслите експерти използват повода, за да отскочат до Холивуд с държавни пари. Почти всички европейски телевизии също искат да правят поредици по романа на Антон Дончев. Самият автор пише поне 10 сценария, но никой от тях не се превръща в суперпродукция. ЦК на БКП спира всякакви дебати по темата, защото властниците не желаят да навлизат в болезнената тема за мохамеданите в България.
"Време разделно" се ражда през 1962 г., когато Антон Дончев за първи път осъзнава магията на Родопите и усеща съдбовността на срещата си с тяхната сила и мъка. По време на литературно четене в Момчиловци той отсяда в стара къща. В единствената нощ му се появява духът на красива жена в бели дрехи. По-късно Антон Дончев ще каже:
"Това беше тя - Елица"
Но тогава сяда и пише романа за 45 дни - тотално отдаден на темата, на границата между реалността и фантазията, на ръба на човешките възможности и с Божията помощ. Страстите български и съдбовни напират и от филма на Людмил Стайков от 1987 г. Той се превръща в един от най-големите хитове в родното седмо изкуство. Приходите от билетите и броят на зрителите му са ненадминати и до днес.
[линк]
София Лорен искала роля във “Време разделно”
Сагата за Родопите става хит в цяла Европа и Америка
Награди
За режисура и музика на Съюза на българските филмови дейци през 1988 г.
Наградата на Федерацията на киноклубовете на международния кинофест в Кандис, Испания, през 1988 г.
Караибрахим (Йосиф Сърчаджиев) и Сюлейман ага (Васил Михайлов) в една от най-знаменитите сцени на шедьовъра
"Време разделно" и досега остава най-известният българският роман в световната литература.
Творбата на Антон Дончев е издавана 17 пъти у нас в близо милион копия.
По света тя е преведена на 30 езика в поне двумилионен тираж. В Европа и Америка за нея излизат повече от 200 рецензии. През 70-те години, малко след премиерата на "Време разделно" в САЩ, книгата е включена в програмата на славянските факултети на университетите.
Има номинация и за най-добър исторически роман. Това наистина е уникално събитие, тъй като фондацията "Джейн и Ървинг Стоун" удостоява с високата чест само автори, родени в Новия свят. Критиците свалят шапка пред Антон Дончев и нареждат произведението му до тези на Исмаил Кадаре, Иво Андрич и Джеймс Джойс.
Във Франция "Време разделно" се появява със заглавието "Стоте братя на Манол" за първи път през 1995 г. със знака на издателството "Акт сюд". Преводът е на Иван Оббов, който получава за него годишната награда на Френската академия.
"Монд"
и "Фигаро" откликват веднага
Критиците, които работят за най-популярните френски всекидневници, нареждат историята за националното достойнство, любовта и смъртта до най-големите световни епоси.
Самият Ален Боске, един от най-елитните поети и литературоведи на Париж, реди похвални слова в специализирани и масови издания. Сагата за Родопите предизвиква абсолютен "бум", когато залива пазара и в култовия и най-разпространяван формат във Франция - джобния. От "Бабел" нямат никакви колебания в триумфа на Антон Дончев.
И познавачите на изящната словесност в родината на Виктор Юго полудяват по четивото, което се продава навсякъде - по вестникарски будки, гари и спирки на метрото.
Изкушените в темата са наясно, че подобна привилегия получават само онези автори, чийто тираж в "нормалния" формат вече е изчерпан. А джобният тираж е до 10 пъти по-голям от традиционния.
В Швеция суперлативите за таланта на Антон Дончев също са респектиращи. Маститите критици са категорични, че романът отговаря и на двете изисквания за Нобелова награда - пределна популярност сред широката публика и доказани художествени достойнства. Неслучайно българската фондация "Балканика" предлага писателят да бъде номиниран за най-прочутия литературен приз на всички времена.
"Време разделно" предизвиква малка революция и сред световните кинаджии. Те са омаяни от невероятното повествувание, което веднага би могло да се превърне в сценарий за "Оскар". Митичният продуцент Карло Понти, за когото никъде по света няма затворени врати, се опитва да откупи правата за екранизацията. Помага му изключителният интелектуалец и родолюбец Петър Увалиев, който по това време никак не е обичан от властта.
Понти е обещал на жена си
великата София Лорен, да изиграе Севда - ролята, в която години по-късно ще блесне Аня Пенчева. Лоурънс Оливие и Кърк Дъглас също се домогват до текста.
От световноизвестното киностудио "Парамаунт" изпращат в София Дино ди Лаурентис да наддава за текста. Дино ди Лаурентис, един от най-ловките манипулатори в големия бизнес, наричан седмото изкуство, дори подписва договор с Българската кинематография. Страстите се нажежават дотолкова, че прочутото списание "Варайъти" пише за начало на снимки по българския роман "Време разделно".
Спомената е и сумата за първоначалния бюджет - 5 милиона долара. Джино ди Лаурентис, брат на Дино, пък иска да превърне "Време разделно" в сериал за РАЙ УНО. Той дори пише писмо до Тодор Живков с надеждата, че ще получи височайшата му благословия и респективно разрешение за екранизацията. Американската агенция ICM изпраща в София изпълнителния си директор Питър Роули и режисьорката Бети Каплан, които също се опитват да се надлъгват с вечните чиновници.
Домораслите експерти използват повода, за да отскочат до Холивуд с държавни пари. Почти всички европейски телевизии също искат да правят поредици по романа на Антон Дончев. Самият автор пише поне 10 сценария, но никой от тях не се превръща в суперпродукция. ЦК на БКП спира всякакви дебати по темата, защото властниците не желаят да навлизат в болезнената тема за мохамеданите в България.
"Време разделно" се ражда през 1962 г., когато Антон Дончев за първи път осъзнава магията на Родопите и усеща съдбовността на срещата си с тяхната сила и мъка. По време на литературно четене в Момчиловци той отсяда в стара къща. В единствената нощ му се появява духът на красива жена в бели дрехи. По-късно Антон Дончев ще каже:
"Това беше тя - Елица"
Но тогава сяда и пише романа за 45 дни - тотално отдаден на темата, на границата между реалността и фантазията, на ръба на човешките възможности и с Божията помощ. Страстите български и съдбовни напират и от филма на Людмил Стайков от 1987 г. Той се превръща в един от най-големите хитове в родното седмо изкуство. Приходите от билетите и броят на зрителите му са ненадминати и до днес.
[линк]
в отговор на The Power of the Powerles
#2
Re: “Време разделно”
Това е велик роман наистина. Всеки път като дават филма го гледам и се надъхвам
Veni, Vidi, Vici
Veni, Vidi, Vici
Време Разделно по-хубав от Последният Император
Силен, монументален и разтърсващ, е оценката на критиците в Европа и Щатите
“Време разделно” - на крачка от “Оскар”
Филмът на Людмил Стайков е представен на 16 кинофестивала и е купен в 30 страни
Сензацията около "Време разделно" по света е невероятна. Той се превръща в българското чудо на международните екрани. Представят филма на 16 фестивала, а след това е откупен в повече от 30 страни. Критиците се надпреварват да редят суперлативи и дитирамби по централните медии. Повечето от тях до този момент не са предполагали, че киното в малката соцдържава може да създаде подобна сага. Те хвалят наред - звук, музика, операторско майсторство, сниманата по фантастичен начин природа, атмосферата, която хваща за гърлото... Познавачите на световни таланти са изумени от играта на Йосиф Сърчаджиев, Васил Михайлов, Руси Чанев, Иван Кръстев, Аня Пенчева и от режисурата на Людмил Стайков, който ги дирижира така умело, че те сякаш живеят на екрана.
Един от най-умопомрачителните епизоди във "Време разделно"
фото личен архив на Людмил Стайков
Изненадващ шедьовър
"Сиатъл таймс", 1989 г.:
Световноизвестният американски критик Джон Харт посвещава специална рецензия на "Време разделно" във вестник "Сиатъл таймс". В нея той пише: "Един от най-завладяващите и интересни европейски филми, представяни тази година на фестивала в Сиатъл!"
Художествените достойнства на лентата се потвърждават и от факта, че тя е включена в афиша на фестивала наред с нашумели творби от цял свят. Но начинът, по който "Време разделно" е приет от публиката и критиката, нахвърля очакванията.
Всички всекидневници и седмичници в Сиатъл тиражират възторжени отзиви, изпълнени със суперлативи и определения - "невероятно вълнуващ", "откритието на годината", "покъртително въздействаща творба", "епична картина за историческата драма на горд и достоен народ".
В самото издание на форума "Сиатъл интернешънъл филм фестивал" се казва: "Премиерата на българската историческа епопея - изненадващият шедьовър!" А според президента на компанията "Лонгридж филмс" Харисън Рийдър изключителният успех на "Време разделно" е гаранция и за триумфа му при предстоящата премиера на големите екрани в САЩ, на които американските зрители много рядко виждат чуждестранни филми.
Експертите са категорични - след пускането на българския филм по екраните на Америка той трябва да бъде номиниран за "Оскар".
Превъзхожда "Последният император"
Елизабет Айрд,
в. "Ванкувър сън",
5.Х.1989 г.
Вие вероятно не сте планирали да прекарате петъчната си вечер, гледайки филм от България, но идете, идете, идете! "Време разделно" е източният еквивалент, равен поне на "Последният император". Както и филмът на Бернардо Бертолучи той е класически исторически епос с драматична величественост, характерна за жанра, но притежава тежест и структура, която липсва на "Последният император" - без повърхностен блясък, който да се появява между нас и изобразената болка.
Жестоката ирония, която кара сърцето да бие, е, че много от войниците са родени тъкмо в селищата, които рушат.
Огромният и великолепен състав позволява да си представим болката на малките хора, потопени в ада. Тук е Манол, човекът на чистия принцип, който се зарича да умре, преди да се откаже от националната си идентичност.
Над всички се издига Караибрахим. Към края на филма той изглежда като един гротесков фенер, лицето му е разполовено от пламтящо червен белег, който е видим символ на една душа, разсечена наполовина. Кръвясалите му очи горят с фанатичен стремеж, но и с болката, която е носил цял живот.
Това, което е на екрана, е убедително разказана история, която рисува свиваща стомаха картина на ужасите на идеологическата картина.
Режисьорът предупреждава политиците
В. "Правда", 18.06.1988 г.
Най-популярният български филм за тази година по мнението на зрителите и критиката е "Време разделно" на Людмил Стайков. Само седмица след премиерата той е видян от около един милион киномани. Какво привлича публиката? Най-вече режисьорското търсене на въпроси с общочовешко звучене. Когато разказва за трагичните събития на помохамеданчване на българите, Стайков сякаш ни предупреждава за последиците от решаването на политически противоречия с огън и меч.
Трагична сага
Ален Бургмайстер, в. "Фигаро", 19.05.1988 г.
Людмил Стайков е режисьорът на "Хан Аспарух" - монументално историческо платно, направено за 1300-годишнината на България, огромен успех на българското кино. "Време разделно" по романа на Антон Дончев проследява възкресяването на националното минало, белязано от петвековното османско робство. Караибрахим се връща в родното си село, за да помохамеданчи своите братя. Дяволски принц от царството на мрака, измъчван от детските си спомени, той се опитва да прекъсне корена, като погубва членовете на семейството си. На безчувствения фанатизъм на палача се противопоставя ожесточената съпротива на всички селяни: тяхната религия е тяхното национално съзнание.
"Понякога е необходима саможертва, а понякога - исторически компромис. Нито едното, нито другото няма да бъдат забравени", казва Стайков.
Колкото до нас, ние няма да забравим изумителните епизоди на трагичната сага, мрачните сватбени танци под звуците на гайдите на сватбата на млечния брат на Караибрахим, предизвикателството на селяните срещу ултиматума на еничарите.
Солените води на паметта
Жак Сиклие, в. "Монд", 21.05.1988 г.
През 1668 г., когато османското господство се простира над Източна Европа, отряд турски еничари е изпратен в българската планина Родопи да приобщи доброволно или насила селяните към исляма. Техният жесток предводител е син на мелничар от областта, отвлечен в детството си. Сложните семейни истории са пресъздадени убедително в тази фреска на широк цветен екран, където жестокостта и нетърпимостта на турците поражда чувство на срам спрямо природата и човечеството. Сцените на грабежи, изнасилвания и изтезания, издържани в суров реализъм, аргументират съпротивата срещу потисничеството и борбата за национално самосъзнание.
Грандиозен спектакъл
В. "Марсилеза", 27.05.1988 г.
Една малка страна, една малка делегация в кинематографичния свят на Кан - с един голям филм, грандиозен спектакъл, силно български, който показва две религии, но също така и два бита, две традиции и очевидно две различни народностни усещания. Един филм, приет с вълнение от няколкото хиляди зрители. Този исторически филм поставя и съвсем актуални въпроси.
"Време разделно" е събитие без прецедент в българското кино и е единствена възможност за френската публика да се запознае с него, за чието съществуване практически не знае.
Урок за много западни суперпродукции
Сп. "Варайъти",
25.05.1988 г.
В Кан Людмил Стайков, един от водещите български режисьори и ръководител на националната кинематография, показа широкообхватен драматичен разказ за насилственото помохамеданчване в българска долина в Родопите през XVII век.
За участието си в Кан филмът е умело съкратен от оригиналното времетраене (4,30 ч) до цялостен 160-минутен вариант. Притежаващ качества, характерни за големите продукции - широкоекранно действие, стотици участници и увлекателна история, този кинематографичен хит със сигурност ще бъде приет в много страни.
Големият мащаб, епичният замах на филма са очевидни още от първите кадри, когато на екрана армията на султана прекосява планинските вериги на коне.
Филмът се опитва да прокара и важна идея, макар и да е малко изтънчена, а именно - всичко това не е въпрос само на религия, а повече на национално самосъзнание.
И все пак най-впечатляващото е зашеметяващата широкоекранна величественост на филма, чието художествено майсторство би могло да послужи за урок на много западни суперпродукции.
Големи истини - с малко думи
Дебора Янг,
кинокритик от САЩ
Следя развитието на българското кино от няколко години. "Време разделно" е филм, който бележи крачка напред в овладяването на монументалния киноразказ. Неговите послания за повече търпимост и благородство в отношенията между хората са най-силното му достойнство. Режисьорът владее професионално възможностите на киното - с малко думи да казва големи истини за историята и настоящето.
[линк]
в отговор на The Power of the Powerles
#6
Re: Време Разделно по-хубав от Последният Император
Грандиозен спектакъл
В. "Марсилеза", 27.05.1988 г.
Една малка страна, една малка делегация в кинематографичния свят на Кан - с един голям филм, грандиозен спектакъл, силно български, който показва две религии, но също така и два бита, две традиции и очевидно две различни народностни усещания. Един филм, приет с вълнение от няколкото хиляди зрители. Този исторически филм поставя и съвсем актуални въпроси.
"Време разделно" е събитие без прецедент в българското кино и е единствена възможност за френската публика да се запознае с него, за чието съществуване практически не знае. Точно отбелязано! Разделяни и преди и сега културата, бита, традициите, народностните усещания.
Мирчо си забравил да споменеш! Изключително откритие, невероятно внушение! Не се ли питаш и друго:
-как реагира Манол на педофила-турчин и какво става днес?
-как се отнасят към хомосексуалистите в тези времена и как се отнасяме днес, а в медицината е посочено, че с напредване на възрастта педерасите се израждат в педофили?
Ще си изпринтя всичко, което си дал. От къде го намери?
В. "Марсилеза", 27.05.1988 г.
Една малка страна, една малка делегация в кинематографичния свят на Кан - с един голям филм, грандиозен спектакъл, силно български, който показва две религии, но също така и два бита, две традиции и очевидно две различни народностни усещания. Един филм, приет с вълнение от няколкото хиляди зрители. Този исторически филм поставя и съвсем актуални въпроси.
"Време разделно" е събитие без прецедент в българското кино и е единствена възможност за френската публика да се запознае с него, за чието съществуване практически не знае. Точно отбелязано! Разделяни и преди и сега културата, бита, традициите, народностните усещания.
Мирчо си забравил да споменеш! Изключително откритие, невероятно внушение! Не се ли питаш и друго:
-как реагира Манол на педофила-турчин и какво става днес?
-как се отнасят към хомосексуалистите в тези времена и как се отнасяме днес, а в медицината е посочено, че с напредване на възрастта педерасите се израждат в педофили?
Ще си изпринтя всичко, което си дал. От къде го намери?