За двете "у дома"
19 отговора
1091 прегледа
За двете "у дома"
Драги мои съклубници!
Вися си аз тука на тръстиката и бавно и разточително гоня с кафенце де джет лег, де останки от махмурлук или пък от тъга по приключилата триседмична ваканцийка и с изненада установявам, че всъщност завръщането в Америка не беше толкова болезнено, колкото се боях, че би могло да бъде. Или с други думи така както без да пропусна и един акорд се включих обратно в живота в родината в момента, в който кацнах на летище София, така и снощи, веднага след като Луфтханза ме стовари на Логан Интернешънъл, се "бленднах ин" without missing a beat. Мисля, че вече имам две "у дома". И нямам нищо против.
Вися си аз тука на тръстиката и бавно и разточително гоня с кафенце де джет лег, де останки от махмурлук или пък от тъга по приключилата триседмична ваканцийка и с изненада установявам, че всъщност завръщането в Америка не беше толкова болезнено, колкото се боях, че би могло да бъде. Или с други думи така както без да пропусна и един акорд се включих обратно в живота в родината в момента, в който кацнах на летище София, така и снощи, веднага след като Луфтханза ме стовари на Логан Интернешънъл, се "бленднах ин" without missing a beat. Мисля, че вече имам две "у дома". И нямам нищо против.
Re: За двете "у дома"
Ами г-н no_bs и през двата полета на връщане пощуряваше стюардесите, отговаряйки на въпросите им с чисто български "да" и "не". Не бих казала, че България му е точно като втори дом, но определено се чувства като у дома си. 
Даже се научи да казва "Аз съм българче". 
Даже се научи да казва "Аз съм българче". 
Izpraznuvahme Velikden. Ako iskash, moje da hvarlish edno oko na izobretatelnite mi (bez boja...) jajchitza v temata Velikden.
Re: За двете "у дома"
Брех, отде от теб такъв превес на вдъхновението пред мързела? И ние хванахме малко от Великдена в България. Бяхме канени на закуска в неделя преди да си тръгнем и си хапнахме козунак и се чукнахме с яйца (тази част беше доста интересна за мъжа ми, защото никога не беше виждал такова нещо). След това дори ни остана време да се помотаем по центъра и да видим и бабите и дядовците, прибиращи се от първомайската манифестация с червени знаменца в ръка.
И ние хванахме малко от Великдена в България. Бяхме канени на закуска в неделя преди да си тръгнем и си хапнахме козунак и се чукнахме с яйца (тази част беше доста интересна за мъжа ми, защото никога не беше виждал такова нещо). След това дори ни остана време да се помотаем по центъра и да видим и бабите и дядовците, прибиращи се от първомайската манифестация с червени знаменца в ръка. Re: За двете "у дома"
Ами като че ли има известни положителни промени (уф, звуча като на конгрес на партията май ). Писах мисля и преди, че ми се стори малко по-чисто и има по-малко улични кучета и просяци. Разделението между София и страната обаче като че ли е станало още по-изразено. В София безработицата е по-малка, има и доста хора с прилични доходи. В малките градове изглежда сякаш времето е спряло и доста от тях, включително моя роден град, са доста депресираща гледка.
Направи ми впечатление, че движението в София е станало просто кошмарно и през по-голямата част от деня не е никак необичайно да ти отнеме над половин час да стигнеш от Орлов мост до Попа да речем. Но пък като че ли има далеч по-малко дупки по улиците, което е приятна промяна.
Много неприятно нещо е, че навсякъде се строи и то без никакъв план и инфраструктури. Просто се роят кооперация до кооперация на по една ръка разстояние една от друга. Цените на недвижимите имоти са скочили до небесата, съвсем неоправдано според мен.
Хората хем с гордост говорят за предстоящото присъединяване на България към ЕС, хем нямат много представа какво всъщност означава това на практика.
Появили са се магазини, в които можеш да плащаш с кредитна карта. Същото важи и за бензиностанциите, което си беше голямо облекчение за мен.
Из баровете, дискотеките и ресторантите на София се забелязва отчайващо и отчаяно позьорство. Представителите на "софийския хайлайф" като че ли имат едничката цел да се опитват да се впечатляват един друг с някакви "маркови" дрехи, коли и джиесеми. Всъщност доста ме учуди, че тази тенденция, която си съществуваше и преди, се е засилила.
Обслужването по ресторанти и магазини, поне в София, чувствително се е подобрило. Явно конкуренцията най-после си казва думата.
Ох, после ще пиша и още, но сега вече наистина много ми се доспа и ще потеглям към в къщи.
). Писах мисля и преди, че ми се стори малко по-чисто и има по-малко улични кучета и просяци. Разделението между София и страната обаче като че ли е станало още по-изразено. В София безработицата е по-малка, има и доста хора с прилични доходи. В малките градове изглежда сякаш времето е спряло и доста от тях, включително моя роден град, са доста депресираща гледка.
Направи ми впечатление, че движението в София е станало просто кошмарно и през по-голямата част от деня не е никак необичайно да ти отнеме над половин час да стигнеш от Орлов мост до Попа да речем. Но пък като че ли има далеч по-малко дупки по улиците, което е приятна промяна.
Много неприятно нещо е, че навсякъде се строи и то без никакъв план и инфраструктури. Просто се роят кооперация до кооперация на по една ръка разстояние една от друга. Цените на недвижимите имоти са скочили до небесата, съвсем неоправдано според мен.
Хората хем с гордост говорят за предстоящото присъединяване на България към ЕС, хем нямат много представа какво всъщност означава това на практика.
Появили са се магазини, в които можеш да плащаш с кредитна карта. Същото важи и за бензиностанциите, което си беше голямо облекчение за мен.
Из баровете, дискотеките и ресторантите на София се забелязва отчайващо и отчаяно позьорство. Представителите на "софийския хайлайф" като че ли имат едничката цел да се опитват да се впечатляват един друг с някакви "маркови" дрехи, коли и джиесеми. Всъщност доста ме учуди, че тази тенденция, която си съществуваше и преди, се е засилила.
Обслужването по ресторанти и магазини, поне в София, чувствително се е подобрило. Явно конкуренцията най-после си казва думата.
Ох, после ще пиша и още, но сега вече наистина много ми се доспа и ще потеглям към в къщи.