зимно...
6 отговора
372 прегледа
зимно...
Вятърът ме подсети,а Тя е Зимата.
Малкият валяк светлина,дижещ се през континуума,когото наричаме Настояще,днес захапа първата дата на Май.
Мислите си,че вече е умряла,тя,Зимата? Не-трудно се дава.
Да,накрая ще умре.
Искате ли да ви я покажа?
Ето я тук:по-точно нейната визуализацияЗимата не е нещо материално.Нарисувайте я,ако щете като прегърбена от старост вещица,или като белокоса полупрозрачна,притежаваща някакъв свръхперверзен сексапил млада дама.
В линка е най-цялостната И проекция-това е Северното Полукълбо,гледано отгоре,високо от точка на продължението на оста.
Синьото е студен въздух,тъмносиньото-още-по.До февруари-март има и лилаво,тъмнолилаво и керемидено,обозначаващо адски студове от по минус 50-60..Сега това е минало.
Зелените нюанси са някакви умерени температурки,а от жълто към червено е вече жегичка.Зиме я няма дори в Африка.
Това-тая непрестанно гърчеща се и меняща формата си амеба е Зимата.
За нея днес ме подсети един полъх на течението,минал зад раменете ми и доставил удоволствие с идеята-за-нежно-докосване-това го могат само полъсите(полъховете
)с над определена температура,но и подходящо настроение у реципиента!
ХУбаво време днес...а помните ли,имаше един период-допреди 6-7 години,ВИНАГИ на Великден валеше дъжд и бе хладно.
Хладно-оставям потока на съзнанието си да ме насочи към друго хладно време-пролет на Прохода.Най-високата точка на седлото му е кръгло 1500 метра-и в момента тя още не е пробила до върховете,дърветата са още голи,има огромни топящи се бързо преспи и камари,плантации,десетки хиляди сини минзухари,есенни минзухари,застанали сякаш на стража на последните преспи.
Зимата умира.Тая се роди точно на трети септември-тогава температурата на Северния полюс от неизменно от минус три до 1-2 през юли и август,изведнъж стана минус девет ,а след още няколко дни малкото свирепо изтърсаче на Свирепия Студен Космос върза на моряшки възел прясното си пъпче и се огледа хищно на юг.
Онова,синьото отгоре се разширява,в центровете му се появяват по-тъмни и лилави още по-студени петна,гълта Канада,северен Сибир ,скандинавието -за месец и по-малко...Силата И идва от Сянката на Земята-онова неогрято от зимното слънце огромно петно,изпълващо на 22 декември цялата площ,оградена от полярната окръжност.
Огромни студови демони вилнеят и свирепеят в,наглед безкрайната пустош,нощ,мъртвило!
Насладете се на представата.Това,което в момента са накъсани светлосини петна,в "апогея си" е огромна тъмносиня и лилава медуза,сграбчила цялото северно полукълбо почти до тропика.Това е ! Зимата!
Но ето го следмартенското слънце-убива я точно за месец ...и малко.Просто я осветява,обезсилва със всеки свой лъч северно от полярния кръг-и ето я сега-никъде по-близо от Антарктида няма достатъчно студ,който да произведе и една снежинка
Зимата се оттегля -към северните склонове,в душите на високопланинските преспи,обратно в Студения Космос...
След няколко седмици от нея ще остане само Празният и Пашкул.
Ще ви издам една тайна.
Тя не си отива съвсем.Когато юнското слънце я изгони отвсякъде,включително от северните склонове на усойните ,високи места,тя сублимира в клоните на дъбовете.
Винаги по северните склонове.
Заставате привечер ,по хладина,на залез слънце и започвате да гледате ...не в клоните-никога няма да видите нищо по този начин.Гледайте почти перпендикулярно на тях,само с крайчеца,границата на периферното си зрение...ще видите едни На Границата На Емоцията тъъъмни валма Нищо-вост!
Ето това са семената,оставени от старата студена госпожа.
Кълбата есен.
Обичат северните склонове,обичат дъбовете,обичат огромните буки.
Обичат привечерията,обичат сенките и генерират хлад директно в душите.
Започват да растат след Еньовден,а в края на Август се взривяват,тези подмолни агенти на Кралицата и от благодарност за убежището,дадено им цяло лято започват да брулят листата.
От горе надолу и от север на юг!
И догато младото свирепо пеленаче чертае настъпателните си планове през септември,те подготвят почвата.
Ето защо май е най-хубавият месец след Октомври.
Няма есен,няма я и зимата.
Няма го наглото лято.
Май:-)
Няма,Улур,нощно време сън за мен
спомням си го с жал огромна
бор на бурята желязна...
Малкият валяк светлина,дижещ се през континуума,когото наричаме Настояще,днес захапа първата дата на Май.
Мислите си,че вече е умряла,тя,Зимата? Не-трудно се дава.
Да,накрая ще умре.
Искате ли да ви я покажа?
Ето я тук:по-точно нейната визуализацияЗимата не е нещо материално.Нарисувайте я,ако щете като прегърбена от старост вещица,или като белокоса полупрозрачна,притежаваща някакъв свръхперверзен сексапил млада дама.
В линка е най-цялостната И проекция-това е Северното Полукълбо,гледано отгоре,високо от точка на продължението на оста.
Синьото е студен въздух,тъмносиньото-още-по.До февруари-март има и лилаво,тъмнолилаво и керемидено,обозначаващо адски студове от по минус 50-60..Сега това е минало.
Зелените нюанси са някакви умерени температурки,а от жълто към червено е вече жегичка.Зиме я няма дори в Африка.
Това-тая непрестанно гърчеща се и меняща формата си амеба е Зимата.
За нея днес ме подсети един полъх на течението,минал зад раменете ми и доставил удоволствие с идеята-за-нежно-докосване-това го могат само полъсите(полъховете
)с над определена температура,но и подходящо настроение у реципиента!
ХУбаво време днес...а помните ли,имаше един период-допреди 6-7 години,ВИНАГИ на Великден валеше дъжд и бе хладно.
Хладно-оставям потока на съзнанието си да ме насочи към друго хладно време-пролет на Прохода.Най-високата точка на седлото му е кръгло 1500 метра-и в момента тя още не е пробила до върховете,дърветата са още голи,има огромни топящи се бързо преспи и камари,плантации,десетки хиляди сини минзухари,есенни минзухари,застанали сякаш на стража на последните преспи.
Зимата умира.Тая се роди точно на трети септември-тогава температурата на Северния полюс от неизменно от минус три до 1-2 през юли и август,изведнъж стана минус девет ,а след още няколко дни малкото свирепо изтърсаче на Свирепия Студен Космос върза на моряшки възел прясното си пъпче и се огледа хищно на юг.
Онова,синьото отгоре се разширява,в центровете му се появяват по-тъмни и лилави още по-студени петна,гълта Канада,северен Сибир ,скандинавието -за месец и по-малко...Силата И идва от Сянката на Земята-онова неогрято от зимното слънце огромно петно,изпълващо на 22 декември цялата площ,оградена от полярната окръжност.
Огромни студови демони вилнеят и свирепеят в,наглед безкрайната пустош,нощ,мъртвило!
Насладете се на представата.Това,което в момента са накъсани светлосини петна,в "апогея си" е огромна тъмносиня и лилава медуза,сграбчила цялото северно полукълбо почти до тропика.Това е ! Зимата!
Но ето го следмартенското слънце-убива я точно за месец ...и малко.Просто я осветява,обезсилва със всеки свой лъч северно от полярния кръг-и ето я сега-никъде по-близо от Антарктида няма достатъчно студ,който да произведе и една снежинка
Зимата се оттегля -към северните склонове,в душите на високопланинските преспи,обратно в Студения Космос...
След няколко седмици от нея ще остане само Празният и Пашкул.
Ще ви издам една тайна.
Тя не си отива съвсем.Когато юнското слънце я изгони отвсякъде,включително от северните склонове на усойните ,високи места,тя сублимира в клоните на дъбовете.
Винаги по северните склонове.
Заставате привечер ,по хладина,на залез слънце и започвате да гледате ...не в клоните-никога няма да видите нищо по този начин.Гледайте почти перпендикулярно на тях,само с крайчеца,границата на периферното си зрение...ще видите едни На Границата На Емоцията тъъъмни валма Нищо-вост!
Ето това са семената,оставени от старата студена госпожа.
Кълбата есен.
Обичат северните склонове,обичат дъбовете,обичат огромните буки.
Обичат привечерията,обичат сенките и генерират хлад директно в душите.
Започват да растат след Еньовден,а в края на Август се взривяват,тези подмолни агенти на Кралицата и от благодарност за убежището,дадено им цяло лято започват да брулят листата.
От горе надолу и от север на юг!
И догато младото свирепо пеленаче чертае настъпателните си планове през септември,те подготвят почвата.
Ето защо май е най-хубавият месец след Октомври.
Няма есен,няма я и зимата.
Няма го наглото лято.
Май:-)
Няма,Улур,нощно време сън за мен
спомням си го с жал огромна
бор на бурята желязна...
Редактирано от Kиpo на
пролет в душите ни
(за мен !)е толкова ужасяващо клише,че чак болка навява...
Но-щом всички тъй казват-нека бъде така.
Не разбрах-линкът ли е скучен?Той няма за цел да бъде занимателен.
Що се отнася до писаниците ми-нека са скучни,аз нямам претенции.
Скучните за себе си неща-просто прескачам...
Но-щом всички тъй казват-нека бъде така.
Не разбрах-линкът ли е скучен?Той няма за цел да бъде занимателен.
Що се отнася до писаниците ми-нека са скучни,аз нямам претенции.
Скучните за себе си неща-просто прескачам...
Редактирано от Kиpo на