ще полудея

Здравейте мили мами.Знам,че всяка една от нас изпада в нервни разтройства.Знам,че е много гадно когато няма на кого да кажеш.Споделям част от терзанията си с мъжа ми,но понеже е много добричак гледам да не го натоварвам.Въпреки,че част от зора ми е негово дело(за радост нищо което е направил не е било за да ме нарани,но така се стичат нещата,че все тъпче на едно място).Предварително ви се извинявам,че ще ви занимая с чужди тревоги,но понеже няма на кой ще си поплача на вас.И така. 1.Имах доста нервна 2ра брем. благодарение на таткото,който остана без работа и започна да се занимава с разни неща от който сърцето ми вечно беше свито(всичко това вече е приключило). 2.Мама беше много зле.Освен мойта къща и домакинство,подържах и на мама и татко.(това не ми тежеше,защото тя не можеше да се справя с нищо,готвех,чистех,перях,гладих и т.н.-но умората рано или късно си оказва влиание)А през цялото време бях бременна.По някога се сравнявам с воловете,защото мога да свърша неща за който не съм и предполагала.Въпреки зора аз се чуствах добре,и всичко мина добре. 3.Родих един юнски ден,бързо,леко,без грам шев,детенце е добре,прекалено кротко(след всички нерви) 4.Поуспокоих се малко,порадвах се малко докато бебчо направи20дни и Мама почина.Тук вече ви е ясно за какво става въпрос.Всеки път когато детенце става на поредния месец броя не само това а и другото.Ужасно е,но такъв е животът. 5.Сега се грижа само за татко,но това не ми тежи, 5.Имам си свекърва,страшно готин човек.Много ни помага,но за жалост само финансово.Май искам много.Може би ще кажете че не съм права,обаче тя отделя цялото си свободно време за другите си внучета,а за моите деца остава малко време.Не че не ги обича,напротив.Но някак си така се получава.Тя дори не го прави умишлено.Въпреки,че голямото ми дете го ''взима''вече 3г.за една седмица да си почина малко.Сега каза че и малкото ще го вземе.......а другите......Много рядко с мъжа ми излизаме и тогава е на линия,за което и благодаря,но все пак... 6.Имаме годишнина от свадбата,но пак нищо другите вече имат планове.Пиша така с недомлъвки ,защото знае ли се..... 7.Оплаквам се по някога на един човек,но като кажа че нещо не ми е наред,отсреща се отговаря''а твойто нищо не е...'' и аз спрях,няма смисал. ОХ ако знаете колко мога да пиша,но хайде да спра до тук.Може би някой няма да ме разбере,все пак не бях много изчерпателна,но ви благодаря.

Разбирам те прекрасно - понякога като тръгне - върви
Единственото, което мога да те посъветвам е да се радваш на бебчето си

След всяко зло идва добро

Миличка представям си какьв стрес е било за теб.
Много се радвам че си имала леко раждане и добро бебче.
Няма да и кажа твоето нищо не е и т.н., но много добре разбирам какво е да ти е трудно и да си сам и да гледаш 2 деца, да не си сигурен за работата след месец или да останеш без работа.
Радвай се на децата и не мисли (доколкото е вьзможно) за лоши неща. Пожелавам ти скоро да започне по добьр период. Избягвай да общуваш с хора които те натьжават или се оплакват -ако е вьзможно.

Мила Буболече, преживяла си толкова много.... Не съм губила близък човек и не мога да си представя и една стотна от това, което си преживяла, при това в този момент.... Но разбирам умората, натрупаното безсилие, желанието - понякога дори необяснимо - да продължиш напред и сама да се чудиш на себе си как го правиш! Постинга ти говори за силен човек, който не се оплаква - ти дори в оплакванията си кратка, спестяваш го дори на себе си - поне така ми се струва. Сигурно ти се иска понякога да отидеш някъде и само да крещиш? На мен ми се е случвало :(((( Възхищавам ти се и мога само да те подкрепя. И да те посъветвам да се опиташ да откраднеш дори само 5 минути на ден за себе си! Опитай, въпреки че понякога е невъзможно....
С теб сме!

много ви благодаря за топлите думи.Имах нужда да споделя,и благодарение на вас някак си успяхда ''видя''светлина.Много сте мили.БЛАГОДАРЯ