отговорностите.

чета днес развитието на случката с двете български дечица, заклани в чикаго.
3 годиншно момиченце и 9 годишно момченце, с общо 500 (?!?) прободни рани. майката направила самопризнания. ще й повдигат обвинение за убийство. бащата - свещеник. тя, майката - преподава в неделното училище, иначе е домакиня.

дотук с увода.
темата ми не е за любовта. темата ми днес е за отговорностите. да, и за всички, дето постоянно ни навират в очите писанията си на тема "аз се отличавам от животните". едно нещо не ми е ясно на мен в човешкото общество - защо цялостната концепция за оцеляване е свързана с лекуване на някакви симптоми, последствия, с липосукция и пластична хирургия, саниране на стари панелни жилища и зъбни протези. ей тъй антилопите пасат храстите и като им свърши зеленото, се местят на друго място. питам ви, всички конкретно -

къде е мястото на превантивните мерки във вашия живот? има ли такива?

мисълта ми е следната: ужасно е лесно да сме освободени, с широки разбирания и без терзания за утрешния ден. а "утре" обезателно някой ще е виновен. системата, генно модифицираните храни, министър-председателя, комшийката... ние самите, няма значение. съвсем противоеволюционно, купуваме си две кила и половина гипс и шпакловаме стената след наводнението, колкото да хване боята и да не си лични много.

и същността.

не разбирам защо след като минаваш на изпит, за да получиш правото да шофираш, за да получиш правото да зубриш английска филология пет години или за да носиш пистолет - все неща, които може да ползваш, а може и да не ползваш, никой не те кара да минеш изпит, за да ти дадат правото да родиш дете? кое, по дяволите, дава правото на една изчукала се по погрешка 14 годишна ученичка да има дете? примерно. откъде накъде? а ако нечие психически затормозено дете някой ден преподава в началното училище на моето дете?! как да стане спасяването на човечеството при тая цялата легализирана безотговорност, моля? че една лоша майка е много по-опасна от лош шофьор - и за своето, и за моето, и за вашите деца. навярно съм малко крайна, но това винаги ме е ужасявало. спомням си как гледах есента една майка, която пред очите ми наби детето си, защото не искаше да си изяде чийзбургера от макдоналдс. детето ревеше, а тя му блъскаше в устата и му се караше. аз тогава не реагирах, реших, че след като тя си го е родила, това е нейна работа. записах си наум "никога няма да правя така". после помислих, че тя няма над детето си повече права от мен и от всеки друг човек, защото това дете не расте в джунглата, то принадлежи на хората, на обществото.

не знам на вас какви са ви страховете, имате ли такива и признавате ли си ги. мен ме е страх от несподелената отговорност. страх ме е от празните приказки и ме е страх от половинчатите неща. от отбиването на номера. от тия кремчета за напукани устни ме е страх, дето си ги мажем с козметична цел, докато тялото ни крещи за вода.



всъщност, знаете ли къде започва и къде свършва така наречената ни свобода?
не искам формулировки на свободата, не искам и граници - питам, знаете ли къде са.

ей тва е от мен, петъчно.

_______
изборът е ясен.

На някой му е преляло...

Четох за случая. Без да искам попаднах и на доктор Фил за следродилната депресия, докато превключвах тв канали.
Помня и първото такова убийство в бг.

Какво трябва да дискутираме в темата ?
Как да застраховаме беззащитни деца от проблемите на възрастните ? Възможно ли е общността да замести възпитателя ? Тест за психическо здраве предхождащ разрешение за раждане ?

Страх ме е, признавам си.
Когато хлапетата са при мен концентрацията ми е на десет, постоянно са ми в полезрението или за ръка. Чета опаковки на храни и през половин час проверявам дали не са изпотени, с висока температура или ги боли нещо. Тотална параноя ! Като бяха малки и не спях.
Все си мисля, че нищо не е достатъчно добро за тях. Каквото и да правя.

Теми, като онази в родители и деца - за платените тържества в детските градини - ми изправят косъма. От яд ме заболяват зъбите
Какви превантивни мерки, какво делене на отговорността на парчета !


Мисля си, че към момента не тече никаква (дори криворазбрана) свобода. Системата поддържа убеждението, че избор е възможен. Познанието е вдигнато до инструмент за улеснение в процеса. Представени с толкова много избори, огласени по неизброими канали, индивидите губят определение за лична отговорност. Постижение става трудно да се замери и оцени. Създава се представа за непотребност : всичко е предрешено, намесата ми не променя нищо.

Животът престава да бъде ценност.


Утре е явно и осезателно, когато си сред деца. Разни договори, членства, пенсионни фондове и останалия траш са ок, но на фона на убити деца някак горчат.

Исках да ти кажа, че свобода има когато голямата и разбрана идея е защитата на живота.
Уводът ти е мноооо тежък за петък.

Manahmanah

Prava si,i kakvo ako ni e strah? Sbluskah se s hora izostaveni ot roditelite si,no sega imat svoe semeistvo i vuzpitavat svoi deca.,s bashta,koito dori ne iska da vidi ili priznae sina si,s dete ,koeto prezadovoleno stana narkoman i po4ina....i kakvi li ne oshte istorii s moi vrustnici,tova sa hora,koito poznavam li4no. Strah ne e mojata duma,po-skoro ujas ,4e utre moje da otka4a i da ne znam kakvo vursha,4e njakoi psihopat moje da posegne na men ili deteto mi....mojesh li da se zastrahovash ot podobni neshta? Kolkoto do svobodata...tja e uslovna...svoboden si da "jadesh sladoled " AKO go kupish,... njakoi te po4erpi,...ne si sus slamka,...ti se jade,ako ima,....
V mnogo ot slu4aite ne sme svobodni zashtoto sme obremeneni,pritisnati ot razni si tam obstojatelstva...i sme kato pujaci v zadnija dvor na jivota,koito si kreshtjat dokato ne im reznat glavite na druvnika.
Svobodna sum samo kogato fantaziram i ponjakoga kato si mislja,4e izbora e moi.

Поздравления,много силна тема!
Ами какво да ти кажа,хубаво е човек да има лични свободи,да не робува на прекалено много догми и предрасъдаци,въобще да не се чувства ограничен и то най вече под външен натиск,но.......
Границата,линията е адски тънка,иначе става нещо като до болка познатата ни "демокрация",еволюираща у нас вече 16-та година...!?!
Просто нещата като отговорност,съвест,лоялност според мен човек си ги носи по рождение заложени генетично,открити,развити,доразвити от семейната среда и възпитание от родители,учители,приятели и т.н.
Та с две думи,хора всякакви,не си спомням как се наричаше символа който наподобява герба в Корейското знаме,но черно бял....там са две рибки една бяла с черно оченце и една черна с бяло оченце....та,това значи:във всяко добро има нещо зло,както и във всяко зло има нещичко добро....
Мистерия,никой неможе да ти каже защо е така....

свободата започва от теб и завьршва там, кьдето започва свободата на другите.

имаш свободата да мислиш каквото поискаш, да говориш каквото поискаш, да виждаш когато си поискаш болката у другите, да не я виждаш, когато си поискаш, да заемаш гражданско философска позиция, когато си поискаш.

всеки друг обаче има свободата да мисли по свой начин, да вярва в това, в което вярва, да пише това което иска и да те чете по какьвто иска начин.



свободата е нещо, на което трябва постоянно да изследваш границите, тогава, когато се разпростираш твьрде наширочко в материалния или идейния свят и твоите желания се срещнат с чужди желания, а твоите идеи с чужди идеи.






никой не ти дава правото да сьдиш. нито юридически, нито морално - нито, законьт на хората, нито законьт на Бог (ако си вярваща). за хората, които определят границите на човешките свободи и се намесват понякога, за да защитят свободата на по-слабия, подобни случки като описаната са ежедневие. те не могат да си позволят да си затварят очите 364 дни в годината, за това което се случва постоянно и на 365тия ден да линчуват някого, защото така са решили емоционално. тези хора вероятно ще оправдаят майката, поради невменяемост и вероятно биха изтрьпнали при мисьлта, че може да дойде ден, когато някой да сьди кой е достоен да получи право да има деца.

отговорностите са начин да се чувстваме добре в рамките на някакви свои правила, които си поставяме, за да направим изборите си по лесни. отговорностите са различни за всеки.

за един отговорностите се изчерпват в това да се говорят големи приказки.

за друг отговорността е да вьрши, да живее това, което говори.

за трети отговорността може би е само една - сьзнателност. сьзнателност за това какво се случва с другите и с нас, защо се случва и какво ще се случи след това. колкото повече тази сьзнателност се развива, толкова по трудно човек взима прибьрзани, крайни решения или позиции спрямо живота, хората наоколо и самия себе си.

питаш какво трябва да дискутираме в темата - болднала съм двата си въпроса, останалото са разсъждения.

не става дума за застраховане, а за превенция. за някакъв вид изпит за пригодност - ставаш ли, не ставаш ли. писнало ми е по рождение от самоубийци, от хора с невъзможност да общуват по какъвто и да е било начин, щото някой им е виновен и от хора, които не могат да си стоят зад думите и делата. нямам предвид "хора" в материалния смисъл на думата, т.е. конкретни образци, ами като тип поведение, черта или начин на мислене. накратко, от нежелаещи да се интегрират - защото тези нежелаещи не са някаква паралелна вселена, която си съществува независимо от нашата и без да й влияе, и тая цялата безотговорност е абсурдна. защото, както писах и в темата, това набито дете, дето не си е изяло сандвича, ще малтретира нечие друго дете, или своето, докато то, другото повярва, че така е правилно. схемата нито аз съм я измислила, нито е нещо ново.

не мисля, пак ти казвам, че животът престава да е ценност. просто всяка система предвижда евентуални грешки във функционирането си, но в нашата система сме твърде толерантни към грешките, имаме прекрасни, хуманни програми за лекуване и заличаване на последствията им, но не предотвратяваме по никакъв начин бъдещото им случване. нещо такова.

пък свобода има, и то в съвсем чистия смисъл на понятието. но се получава онзи момент... не помня на русо ли беше фразата, че "в общество, в което има дори един роб, никой не е свободен". безсилни сме срещу садиста, имам предвид. там свободата свършва, там не можеш да кажеш "не", защото там общуване няма. той си пердаши детето, дето ще ти седне утре на масата, извън света ти е и ти обяснява да си траеш. няма нищо, с което да се бориш даже, там е една стена, дето дори и стена няма, просто нищо. блокаж.

_______
изборът е ясен.

много ми е затормозващо да чета тая латиница и то по тема, която явно ме интересува.
оставам с впечатлението, че говорим за различни неща. истории всеки си има за разказване, но не съм вече за разкази край лагерния огън.

_______
изборът е ясен.

в генетичния код понякога се случват аномалии - мутации. предизвикват се от различни фактори - радиация, алкохолизъм, случайност... някои от тях се унаследяват, други не.
напоследък и у нас при бременност се прави пренатална диагностика - например чрез изтегляне на околоплодна течност с цел установяване на евентуални аномалии в плода, и ако има такива, се препоръчва прекъсване на бременността.
питах защо никой няма диагностика на майките, дали стават за майки.

_______
изборът е ясен.

специално написах, че не желая да ми формулирате свободата. етика съм учила в 10ти клас в гимназията, нямам нужда от припомняне на празни фрази - без да съм груба, а и тая тема няколко души редводно си я циклите в тоя клуб. изобщо не ми се говори за това.

имам пълното право да съдя, защото съм част от това общество, желая да бъда част от него и не толерирам камикадзетата. и докато ме има - генетично, молекулярно, химически, мисловно, активно - аз имам пълното право да го правя. тия, дето са се отказали от това си право, или са им го отнели, ги въдворяват в съответни заведения от онзи, симптомолечителен тип.

теб конкретно бих помолила да спреш да лаеш по мен.

свободата на другия също свършва там, където започва моята. нещата са двупосочни. моята свобода пък се накърнява от психопати, които безнаказано рушат света, в който живея.

_______
изборът е ясен.

Тези страхотии се случват, защото човеците сме изпълнени със злоба, която ни изяжда отвътре. Нарочно избягвам думата ГРЯХ, защото не искам да дразня тези, които не вярват в Бог. Но истината е, че още от Адам и Ева насам всички сме лишени от съвършенството с което Бог ни е дарил и затова сме злобни твари, затова си патим - боледуваме, остаряваме, умираме, изнасилват/убиват ни децата и т. н. И така ще бъде до деня, когато Исус Христос дойде да си ни прибере там, за където първоначално си бяхме създадени - съвършеното царство с Божието присъствие. Но ако поне се опитваме да търсим решенията на проблемите си не в самите нас, а при Бога - много от проблемите ни ще отпаднат. Той сам ни е казал да оставим грижите си на Него. И с невидима но могъща ръка ни води към спокойните води на душевния мир. Нека просто се оставим да ни заведе там. Никой от нас не може да го направи по-добре от Него.

можеш да си решаваш каквото си поискаш, но решенията ти нямат никаква сила. дали осьждаш или не осьждаш вьпросната ситуация няма никакво значение за света. няма значение за никого, това са просто безсилни думи, които нищо няма да променят, освен че ще запьлнят времето на хората, които са избрали (което вероятно не е много добьр избор) да четат и пишат празни думи, вместо да направят нещо смислено.

психопатите ги сьдят сьдиите, а дьрвените философи ги сьди живота.

и 10 пьти специално да напишеш какво желаеш, това няма да промени света и на милиметьр, което още ведньж потвьржава нещата, вьрху които не искаш да мислиш, защото не са особено приятни.

мен конкретно нямаш право нито да ме молиш, нито да ми заповядваш, нито да ме информираш какво желаеш и какво не.

лека вечер.

Питаш защо винаги се борим със симптомите, а не с пораждащите ги причини, ами, не винаги. Все пак конкретния случай е симтом, предлаганата от теб концепция за решение на проблема отново е насочена срещу следствията, а не срещу причините.
Вторият ти въпрос не е зададен коректно.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

добре, лай си.

_______
изборът е ясен.

богът отдавна е на едно друго място.

злобата е съвсем друг проблем. нещата, за които аз говоря, не се правят от злоба - правят се пасивно, от незаинтересованост, от липса на връзка със света, и защото по правило това е "работа на някой друг - ние кво да му мислим". а работата изобщо не е на някой друг.

_______
изборът е ясен.

аз нямам концепция за решаване на проблема, не съм толкова умна, че да измисля ефективна такава. търся контрол на качеството, или нещо като проверка на алгоритъма - коята проверка изобщо не е трудна за изпълнение. аз бих се подложила на проверка.

вторият ми въпрос умишлено е некоректрен.

_______
изборът е ясен.

разбира се, нали все пак трябва да говорим на един език, за да се разберем

Срещу т н отклонения съвсем не сме безсилни, напротив. В течение на историята сме измислили множество репресивни апарати, някои дори ползвани от църквата.

Войната съвсем не е дело на пещерния човек. Модерният сапиенс си има институции, явни и не толкова, за да гради онова, в което вярва и нарича демокрация.

Под комфортът на селективна историческа памет извиняваме или забравяме престъпления срещу човечеството, случили се в продължението на краткия ни живот. Защото така се спи по-добре.

"Избирай биткие си" предполага известен опит, натрупано познание и възраст.
Не е ли парадоксално че всички войни се печелят от млади и губят от изпратилите ги в тая касапница политически вкаменелости ?! Не е ли парадоксално, че всичката "превенция" е облечена в политическа коректност, в страх да се погледне проблема в очите и да се назове : липса на социална мрежа, ниско ниво на грамотност, недостатъци и пропуски в правораздавателната власт, безконтролие в усвояването на ресурсите (ограничени).. Решаването на един проблем по условие предполага разпростиране в допълнителни територии.

Да сме сърдити на парче е ок, но как помага на голямата картина ?
Да сме сърдити на себе си е важно и необходимо, но как се преодолява ?
От опит разбрах, че въпросите са по-важни от отговорите. Да се пита е смело !

Manahmanah

“ Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го
осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост;
а, ето, тука има по-вече от Соломона.

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през
безводни места да търси покой, и не намира.

Тогава казва: Ще се върна в къщата от където съм излязъл
И, като дойде намира я празна, пометена и наредена,

Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли
от него, и. като влязат, живеят там ; и последното състояние на оня
човек става по-лошо от първото.
Също така ще бъде и на това нечестиво поколение...”
Христос Воскресе!

Главното не е фактът, а отношението към него.

Много тежка тема за днешния ден, но ме провокира...
Ти още нямаш деца, нали?
Права си теоретично за всички неща относно границите, отговорностите и пр.
Но в реалността е малко по - различно... Кой, според теб да реши дали един човек става за родител и по какви критерии?! Това малко соц - ми звучи - в смисъл утопия е някаква... Аз, лично чаках 26 години, от страх да не би и аз да съм способна на такива сцени, които описваш, от страх да не съм неподготвен и безотговорен родител, от страх да не навредя по какъвто и да е начин на детето си... И, сега си давам сметка, че и 100 да бях чакала - същата работа. Не можеш да се подготвиш за тези неща, не можеш да си съвършен, и най - важното: това, една жена каква майка ще бъде зависи най - вече от атмосферата около нея, от подкрепата и помощта, която получава, от това как тя самата се чувства... Защото, както пише в предишния постинг "работата" на една майка е най - вече да се притеснява - да не спи нощем, за да чува дали детето диша, да се опитва да го предпази и от температурата, от сцепването на главата, и от какво ли не през целия му живот. Няма какво да се лъжем - това е свръх в един момент, като се има впредвид, че всъщност една жена има още 1000 други "работи" и 1000 други притеснения... И, ако някой ми каже, че никога не му се е искало да се разкрещи на детето си или да го удари аз ще се откажа доброволно от родителските си права. Въпросът е да се спре до там, т. е да не го направи. Ето това е границата на свободата, според мен - на мен да ми е дошло в повече и да имам свободата да изпитвам яд някакъв в момента, и в същото време да не навредя на детето си с този си гняв. Това, да се овладея и да си дам сметка за чувствата в рамките на някакви секунди е плод несъмнено на душевното ми състояние.
За душевното ми състояние отговорност носят: Аз, близките ми, съседът, който точно от 2 започва да кърти стената, (включително и днес на Великден), шофьорът, който мина на сантиметри от детето ми на черевен светофар, глутница кучета - около 20 бр., абсолютно безпризорни и диви, които срещнахме пак вчера, след шофьора (много обичам кучета, апропо), млякото, което купих и имаше много странен киселинен вкус и пр. и пр. Т.е , ако ти наистина още нямаш деца, не можеш да си дадеш сметка колко страх колекционираш всеки ден за това дете, какво наистина значи отговорност, която носиш ти и само ти в крайна сметка, каквото и да си говорим, колко изтощително, стресиращо и изхабяващо е това, наред с щастието, радостта и осмислянето на живота ти. И накрая се оказваш безсилна - или пред обществото (виж темите за отношението към майките в градския транспорт, и за кучетата и фасовете по детските площадки), или пред Бог... И, ако нямаш вярата и силата и любовта, които да те крепят, и ако нямаш помощ някаква със сигурност ще полудееш. Спомням си какво каза Даниела, която удуши детето си, като я питаха би ли променила нещо, ако можеше: "само да ми помагат повече за детето". Ей, тогава и аз бях настръхнала като теб - първо, че не вярвах до последно, че една майка е в състояние да стори това, хем че съм юрист, второ, че си казвах - за каква помощ говори тази жена, каво толкова?! Е, сега вече разбирам, как една жена с нестабилна психика и душевност, оставена сама с едно дете, без подкрепа и разбиране може да стори неща, които и садист не би могъл... Както казваш - и един побой заради сандвич не се знае до какво ще доведе след себе си. Нещо като антипод на "Предай нататък" се получава. Мисля, че колкото и шаблонно да звучи всички ние носим отговорност за това. Защото си изливаме душата върху всеки попаднал в полезрението ни - независимо кой е, какъв е и колко му се е насъбрало и на него. Вместо да успокоим душата си с Бог, с религия, с психолог, ние или тъпчем в себе си, или хвърляме с шепи наоколо.
От друга страна - на запад са "специалисти" в грижата за тези неща и въпреки това чудовищни дела, колкото искаш... Няма как да не си помислим особено днес, че е Божи промисъл всичко и, че нищо не е случайно, но това не ни спасява от отговорност също така...
Така, че искрено се надявам, всички ние да проумеем, че дори и вдишванията ни се отразяват все някъде и някому. А, на теб ти желая да бъдеш чудесен, любящ и пълноценен родител!

Христос воскресе!

Възпитаваме с “От теб човек няма да стане”

Липсва екипност, докато в клас даскалът стърчи на подум, а децата гледат гърбовете си, казва психологът.

- Г-н Игов, Ваше изследване показа, че 40% от децата са склонни към агресия, което 2 пъти повече, отпреди 13 г. Защо е така?

- Децата възпроизвеждат видяното вкъщи. А в 1/3 от българските семейства се действа агресивно – бият се или решават проблемите с кавги. При сложна ситуация родителите се нахвърлят един върху друг или върху детето, без да търсят алтернативи за справяне. Ако децата виждат от най-ранно детство как майката и бащата си крещят – логично е да ползват този модел на поведение. Другият фактор са медиите. Когато децата имат пълен достъп до филми с насилие, не може да се очаква друго. В ЕС се продават само телевизори, кодирани, така че детето да не влиза в програми с насилие или порно. Вярно и у нас влязоха различни маркировки, но едва 20-22% от родителите, според изследването, са наясно за какво става дума. Компютърът също влезе в много домове, а някои от игрите за него са опасни и могат да изкривят детските представи.

- Само външни ли са причините?

- Не. В основата стои фрустрацията. Тя възниква, когато желанията и потребностите ни са блокирани от нещо – детето например иска да отиде на дискотека, но му забраняват. Агресията му може да с насочи към ситуацията или към носителя и. Това е най-видимата форма – деца убиват, правят престъпления. Но по-често агресията се обръща навътре – детето се опитва да свърши нещо, не успява и започва да се обвинява. Страшно е, че всяка година 50-60 деца се самоубиват.

- Нормално ли е конфликтите в къщи вече да са главно за пари?

- Донякъде е естествено, но е и тревожно. През 1991 г., когато правихме подобно изследване, най-чести бяха конфликтите на ценностите. Тогава беше преход – младите искаха едно, по-възрастните – друго. Сега излизат материалните неща – спор за пари, за вещи. Много хора не умеят да са родители. По-лесно им е да оставят детето да зяпа в телевизора, отколкото да се занимават с него, да чуят проблемите му. Ако семейството не го прави, единственото, което остава на децата е да копират, заобикалящите ги модели, бълващи агресия.

- Какво ще посъветвате майките и бащите?

- Най-важното нещо, от което децата се нуждаят е внимание. Достатъчни са и 15 минути на ден, но посветени само на детето. Родителите трябва да изслушват, да разбират детската емоция.

- А ако е насочена в греша посока?

- Когато детето иска да върши неща, които родителите му не харесват, трябва да му предложат алтернатива. Ето “Биг брадър” например е опит за налагане на воайорството, като модел в общественото пространство, но децата искат да го гледат, защото и другите го правят. Единият вариант е да хвърлите стария телевизор и да си купите нов, където можете да кодирате програмите. Другият е да се пробвате да им обясните, че това са комерсиални и нестойностни неща. С поведението си родителите трябва да показват какво е добре да се прави. За децата светът е чернобял и двойният морал трябва да се изхвърли от вкъщи. Освен от родителски пример децата се нуждаят и от външен авторитет. Ако се допусне това да е някой фолкпевец с особено поведение или екшън герой, който използастрелва всички, тогава не можем да помогнем на детето да разбере кое е добро и зло. Освен това трябва да се пронудят лошите родители да преминават обучение по смислени програми.

- Стимулира ли училището детската агресия?

- Да, много често там децата получават етикети от най-ранна възраст. 10-12% в началото имат затруднения с четенето, писането, но това не засяга интелекта им. Въпреки това често им биват лепнати грешни етикети. Едно 4-5-годишно дете не може да е лошо. Някой трябва да го е убедил да бъде такова. И то си казва, че ще е лошо, щом го смятат за такова. Българинът е по-склонен да обвинява, отколкото да подкрепя. По-често казваме на детето си “От теб човек няма да стане”, отколкото “Обичам те”. Ако ли пък се върне детето вкъщи, плачейки, че някой го е ударил, обикновено бащата пита: “Ами ти защо не го наби?”.

- Много учители са изненадани от мнението, че единицата за подсказване наказва желанието на децата да помогнат?

- Не е точно така. Тя вече не съществува официално, но много учители я практикуват по инерция. Безумно е, когато не знаеш да получаваш двойка, а когато знаеш и помагаш да те оценяват по-ниско. Това действа деструктивно, особено при по-малките. Тази липса на колективизъм ни пречи да се справяме, въпреки, че сме по-интелигентни от много други нации. Училището ни е направено още по модела на Ян Амос Коменски – слагаме даскала на подиум да стърчи над другите, децата нареждаме един зад друг на чинове, така че да виждат само гърба на другарчето и профила на другото и чакаме екипна работа. Това е невъзможно.


Интервю на Лиляна Филипова с Иван Игов
24 часа, година XIV, брой 356(4791), Петък, 24 декември 2004, стр. 16
________________________________________________

Иван Игов е роден през 1957г. във Варна. Завършва психология през 1984г. в СУ “Свети Климент Охридски” със специалност по психодиагностика. По-късно се задълбочава върху проблемите на юношеската възраст. От години работи като психолог в Националната природо-математическа гимназия в София. Същевременно е университетски преподавател и консултант. Автор е на държавните образователни изисквания по психилогия. Женен е, има две деца.

Manahmanah