хербарий.........

Скоро ще станат три години. Не е малко. Не е и много. Три пълни години. Пълни с разни неща...Препълнени с една празнота, една голяма липса...
Отначало мислех, че ще свикна. Като мина една година, мислех че ще се преборя.... Като минаха две (ей тъй, като миг отлетяха между 3-4 срещи), мислех че никога няма да свикна...
На края на третата вече знам, че всичко ще си е така...не знам само още колко пъти по три години...ден и нощ, миг след миг и час след час....

Нито един миг не се повтаря, не се връща...всеки е единствен....
За три години и толкова метаморфози, имам едно голямо постижение- свикнах с апатията, слава Богу....трябваше... Сега почти не ми пречи да живея...почти. Даже и околните не забелязват, браво на мен... Трябва само да поддържам това крехко равновесие, нищо повече... Да го поддържам години- толкова колкото ще живея...Ето- само лекичко ми се насълзяват очите, лекичък спазъм, но то е защото пиша за това... А преди какво беше...
Опитвам се да се усмихвам отвътре, отвън го докарвам. Получават се едни изсушени усмивки, не е работа...но се опитвам. Убеждавам се все по-успешно, че това заслужавам, и че така ми се полага, и какво толкова...и други такива, все с едничката цел да удуша това проклето самосъжаление...е, поне да изпадне в кома...Все повече успявам...Все по-малко се питам "защо, защо, защо той постъпва така с мен, защо за Бога..." знам че няма отговор. знам че моите отговори не са истинските отговори...а и защо са ми истинските отговори...Един сън не се сбъдна, една илюзия си остана илюзия, един глас не е бил истински...или аз съм объркала и не съм "дочула" правилно...има ли значение...:-)..един мит ще остане мит...

Ами това е. След една година може пак да напиша.... Макар че, вече не пиша така неистово както преди. Все по-малко и по-малко и по-малко...

тук?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

много ми хареса това !
би ли споделил/а повече
начина по който е написано е много близак до моя .. а и чувството е много познато .. хайде моля те сподели повече

не знам дали е за харесване това...:)))

Какво те интересува?

След три месеца ще стане една година.
А преди си мислех че е глупаво, че е нереално и безсмислено да живееш месеци, години наред с мисълта за един единствен човек, превърнал се в безвъзвратно изгубен спомен.
Оказа се че не е точно така. Може да е глупаво и безсмислено, но е реално. И то толкова реално...
Отначало беше убийствено реално. Искаше ми се да се нарежа на парчета, да си извадя червата и да се обеся с тях. Бях убедена че ще изперкам, предпочитах да бъда натикана в усмирителна риза, отколкото да продължа да живея. Не ми се налагаше да се убеждавам че аз съм виновна. Знаех че е така и не заслужавам нищо друго. След като се самообвинявах толкова дълго, че да спрат обвиненията да ме впечатляват, започнах да обвинявам него. Той е лъжец! Той е измамник! Защо ме остави, нали ми беше обещал...
А казват, че надеждата умира последна.
Щом тя вече е муртва, значи всичко в мен е умряло.
А може би тя все още пулсира, защото... се опитвам да обичам.
Един човек ми каза, че има нужда от мен, и аз се опитвам да го обичам.
Но много ясно виждам, че не мога, не успявам.
Виждам, че съм затънала толкова дълбоко, че единственото, което мога да направя е да удавя и него.
Не ми казвай, че така ще продължава до края.
Моля те, не спирай да вярваш, не убивай надеждата си.
Нали тогава и моята ще умре...

Don't think I need anything at all

ами то не е точно за харесване но аз по подобен начин се чувствам и все едно аз съм ги писал тези думи или бих написал подобни..
интересно ми е какво точно се случи че така се чувстваш .. не с подробности ако не ти се говори много но все пак ми се иска да знам

...и аз разглеждам нощем една купчина снимки, превъртам касетки, чета страници... не минава... мисля - четвърта година... дали не ставам фетишист?...
около мен говорят за кармична връзка... не знам точно какво е...
нося го това нещо толкова дълбоко... станало е част от мен...

..mi az 10 godini sy vutre v tozi mislo-vyrtej....
shte ima li krai?

Зависи дали ти искаш.
Познавам човек, който е така от... 15 ли станаха годините...
Но му харесва този мазохизъм и около него е изградил живота си.
И го е страх да направи крачката, която би променила нещата.

с кой какво се случва...не е толкова интересно.
А и ми се струва, че по друг начин се приемат чувствата, та няма смисъл...
(Ганима казва, че било мазохизъм, което е противоположно на това за което аз говоря. И затова спирам да говоря)

В неговият случай е мазохизъм, повярвай ми .
Но това не значи, че в твоя или в нечий друг е същото. Хората са толкова различни, че няма две еднакви припокриващи се напълно неща.
Всеки чувства по различен начин.
Случая го дадох просто като пример за продължителност.

така е...

ami az pone ne go smiatam za mazohizam .. no kakto si precenish de ne moje da te nakarame na sila da kajesh tova koeto e skrito dulboko i ot koeto nai boli no niakak si e nai skypoto i svidno neshto
sigurno go pazish za sebe si .. moje bi ot strah .. moje bi prekalena e bolkata kogato pishesh za nego a sashto taka e i nai blizko do syrceto..

Ами ако незнам коя е тази крачка?

Don't think I need anything at all

Потърси я.
Но първо трябва да го искаш... иначе не става .

какво си се оклюмала такава
сама изграждаш това от което се боиш... самотата!

защо хората сме склонни да се хвърляме в двете крайности - или в самосъжаление или в самовлюбеност?!? склонни сме да натискаме емоцията до край иначе ни е скучно!
има хора които и това което си преживяла дори не са имали!
аз да речем :)
и какво от това? света е такъв какъвто си го направим!
доскоро и аз изпадах в депресии, защо хората често не ни оценяват
но като човек на точните науки достигнах до някой елементарни изводи и се успокоих :))

1) хората са твърде различни и не можем да направим любимия като нас
2) любимия не е врабче да го хванеш и дали ще бъде с нас зависи ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС (с какво превъзхождаме околните)
3) самосъжалението е подсъзнателно премиряване с това, че сме по-лоши от околните. Защо се хвърляш на най-желаното, ако не си достойна да се пребориш за него?
4) любимия е само образ в главата ни, а в действителност е доста по-различен от това което си мислим, че е до нас...
5) във всеки наш познат има черти достойни за уважение, няма смисъл да търсим всичко накуп! А и да има смисъл няма да го намерим :)
6) нека не бъдем егоисти - твоя човек може би е искан не само от теб, а от много момичета :) ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ КАТО ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО?! а искаме той/тя да бъде само НАШ!
Ще кажеш - искам само обичта му! Вярно обичта е нещо което по-трудно може да се дели, но е твърде сложно да се опише в един постинг.
Обичта е в по-стабилно състояние когато е в по-малка система (2 човека :), но и глобалната обич - отношението на другите хора към теб също е добро гориво за щастие :))

Надявам се да не ми се сърдиш. Ако сметнеш че съм прав за някой неща не трябва да ми се сърдиш, защото истината винаги е по-добра от лъжата!
А ако смяташ че не съм - пак не трябва - това са си мои възгледи и не ги натрпавам, просто ги споделям :) Има голяма разлика между лъжа и недействителност!

аз лично в последно време се чуствам в супер настроение и около мен е бъкано с познати! От 08 до 20 ... Имаше някой дни, в които по пътя са ме спирали за по 3 поредни кафета! Винаги е по-приятно да общуваш със засмени хора!

бтв: докато пиша това се изредиха 2 песнички през уинампа
едната е точно описание на твоя случай "Емилия - Не виждам",
а другата е подобна на това което аз усещам "Бай Мангау" :)

Безспорно в самотата има много красота и спокойствие, но и в общуването има не по-малко! Трябва да се редуват
Бъди СИЛНА! Оцени сама себе си за да те оценят и другите!

изчетох всички мнения по темата... и не разбирам...аз също преживях раздяла преди две години и половина след 12 годишна връзка и хлапе...дали не съм обичала достатъчно,дали ме е наранил прекалено много,дали съм успяла да се съвзема по-бързо ...не знам..но отдавна този човек е минало...сякаш никога не съм живяла с него.. докато живеете със спомените,ще боли...намерете в себе си сили и желание за промяна...този човек,любимия,вече го няма,поел е своя път и никога няма да се върне..а дори да се върне,нищо няма да е като преди.Затова аз не обичам идеите за втори шанс,нека пробваме...не го направих и не съжалявам...все пак най-хубавата любов е все още неизживяната...

Fazla merak basha bela olur