развода

8 отговора 828 прегледа
#1

развода

Моето мнение е,че има живот и след това. Дали греша?

Отговор
в отговор на sa6 #2

Re: развода

искрено се надявам

Отговор
в отговор на sa6 #3

Re: развода

Не, не грешиш.
Животът продължава.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Отговор
в отговор на sa6 #4

Зависи...

Не при всички е така. Аз лично съм щастлив сега, но познавам хора, които изпадат в униние и лека полека се алкохолизират. За тях животът вече е свършил. Те искат да забравят, а не да гледат напред.

Най-страшно е самосъжалението при равода. Който успее да го прескочи или бързо да го преджапа ще има живот. Всеки има шанс да го направи.


Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Отговор
в отговор на sa6 #5

Re: развода

Така е. Може би не точно веднага, но определено има живот. А след време има и усмивки.

Някъде...
Отговор
в отговор на sa6 #6

Re: развода

О, животът започва отново.

Отговор
в отговор на sa6 #7

Re: развода

Няма старшно. А и след третия развод вече се свиква и не ти прави впечатление.

Отговор
в отговор на sa6 #8

Даже...

..учните смятат ,че има живот и на Марс! Представяш ли си!??!? И на марсиянците не им пука и си живеят.... мамка им! Пък и не само на тях не им пука ..мамка им...
Ааа.., а пък някви други твърдят ,че има и задгробен живот.... и даже след това... и т.н. БахМааим!!!! Живеят си разни неща ,някъде ,там и не им пука!!! Гадове... Има ,мамка му и живот ама го има ,има го и след това....


И аз и ти можеме, но козата...

Редактирано от option на

Отговор
в отговор на sa6 #9

Хе! Не драги...

Докато бяхме женени си приготвях нещата за отвъдния живот, сдобих се с голямо количество чаршафи и бинтове, започна и строежа на пирамидата ми където щях да почивам. Колкото повече се карахме, толкова по-доволно потривах ръце: близо е и иде... Прекрасния нов свят. Не ме интересуваше как ще се запомни битието ми приживе, само знаех че след време някой Индиана Джоунс щеше да разкопае Великата Гробница на Санатанкамон. Разбира се бях подготвил ужасни препятствия: записи от Великите караници, лавина от скъсани писма и който успееше да ги преодолее щеше да се срещне с Потопа на фалшивите сълзи. И ако не се удавеше щеше да е достоен да открие захилената ми маска.

О, да! Бях разумен... Дори и с това че от скъпоценностите които щях да отнеса със себе си нито една нямаше да е моя. Всичко бях дал за да платя за преминаването Оттатък. Хитро! Но не съвсем... Нямаше богове с които да цъкам белот, нито голи Венери, разливащи амброзия, нито глупави кентаври които да яхам. Нямаше!!!

Замислих се. Това трябваше да е някакво предверие към Оня живот, само малко забавяне, пречка дребна, някакъв недостатък, лесен за преодоляване. Да! Само трябва да се подготвя хуубавичко. Още по-добре. С по-висока пирамида, в която препятствията да са още по-достойни. Ооо богове, аз вярвам в отвъдния живот, алилуя, ако бех сакат, да съм проходил до ся.

Мда! Сега си строя нова пирамида и се зареждам с по-големи запаси от бинт и чаршафи. И имам пъклени планове за препятствията, ехх... мечта ли е да го опишеш!


Свобода за българските медици в Либия.
Отговор