Я да видим
9 отговора
342 прегледа
Я да видим
За българина държавата винаги е имала мистично значение. Това е някаква отвъдна сила, която “дава” и урежда съдбите на хората. От време на време се извършва и ритуала “даване на гласове”. В него електоратът принася в жертва своите разбирания за добро и зло с вътрешната надежда, че “тези” или “онези” ще “оправят нещата”. Зад тази спекулативна аналогия стои сляпото напипване в медиите на обектвни факти - констатациите на социолозите за разширяваща се аполитичност, обсъжданата парализа на цели клонове на държавната власт, ежедневните свидетелства за девалвацията на законността. По-нататък малко хора се опитват да погледнат с инструментите на рационалния анализ или ако погледнат ужасено си затварят очите. Там, по-надълбоко, е кризата на институциите в нашето общество.
Най-общо казано институциите са трансмисиите на обществото – онези структурни елементи, които обслужват движението и размяната на идеи, труд и богатство между гражданите. Както и реалният живот на тези граждани е безкрайно разнообразен, така и институциите на обществото имат необзоримо богатство от форми и функции. В общи линии можем да ги сведем до три основни групи.
Реалният живот
Най-фундаментален е комплексът от неписани морални ценности, писани закони и структурни единици, които регулират непосредствените отношения на индивидите по между им. Тук попадат формираните с поколения назад нагласи и разбирания на всеки един от нас, законите, регулиращи правото на собственост и защитата на личните права, семейството, училището, формите за сдружаване на гражданите със стопанска или идеална цел. Всяка една от тези най-основни институции на обществото има свои наследени или придобити проблеми, които изискват обстоен анализ и разбиране. Тук ще намерим очевидният недостиг на про-активна гражданска позиция в ежедневието – едно наследство от пет вековната липса на държавност. Или пък абсурдното положение многобройни закони и дори нормативни уредби да отменят декларираната в Конституцията неприкосновеност на частната собственост. Оказва се, че българите са принудени да искат разрешение от кого ли не за да ползват, плодоползват и да се разпореждат по един или друг начин със своята собственост. Към това прибавете страшната статистика на престъпността, която не означава нищо друго, освен че гражданите нямат адекватна защита на своите най-елементарни права. Съвсем логично неподдаващото се на контрол насилие и липса на регулации между членовете на обществото се пренасят и вътре в семейството като опорна клетка на обществото. Все още предприемчивите българи са принудени унизително да чакат със седмици решение на съд, да търкат праговете на многобройни инстанции и да се разделят с около поне 200 лв. само и само да започнат свой бизнес – нещо, което в други държави отнема час и двадесетина евро. Наскоро се разбра, че се въвежда и количествена мярка за това, колко граждани накуп са достойни да имат собствено виждане за политическата реалност у нас и право да го изразят. А сега погледнете очерталата се фигура на змия, захапала опашката си – българите нямат активна гражданска позиция, защото са лишени от институционални инструменти, които да помогнат за нейното формиране. От друга страна липсата на тази активна гражданска позиция логично води до безучастно наблюдение на всички безобразия, които вече години наред се случват тъкмо с тези най-основни институции на обществото ни – собствеността и правата ни.
Колелата на държавната машина
Държавните институции са втория слой на обществените механизми, които регулират вътрешния живот на нацията ни. Те опосредстват отношенията между всички нас в тяхната тоталност. За съжаление, всеки от нас усещата или непосредствено вижда, че нещо не е наред в тези държавни институции, но по-сериозен аналитичен отговор, какво точно куца в държавата ни, все още няма. Самите политици, чието задължение е да дадат такъв отговор, се държат по-скоро като пожарна команда - носени от злободневните събития или на крилете на собствените си частни интереси се хвърлят към този или онзи уж ненадейно избухнал пожар на държавния кораб, без да могат да видят дали въобще конструкцията на този кораб е годна за плаване. Тази конструкция е заложена в настоящата Конституция, а в нея можем да открием фрапиращи отклонения от основния принцип за изграждане на съвременната демократична държава - за разделението и взаимния контрол на властите. Законодателна и изпълнителна власт са се сляли в един общ безконтролен холдинг, който подпечатва своето право на съществуване в този си вид с периодични избори, на които само се сменя управителния съвет на холдинга, но самият той като обществена структура остава непокътнат. Някак си никой не забелязва, че фамозният член от старата ни конституция за единството на държавна и партийна власт, само е заменен от по-широка редакция, която позволява повече партии, а не само една, да се възползват от това единство. Прибавете към това и самозабравилата се под чадъра на т.нар. независимост съдебна власт, която не подлежи на абсолютно никакъв контрол от страна на другите власти или обществото като цяло, освен на моментните интереси на собствените си членове. Крайната картина е твърде печална и плашеща с последствията си – сливане на законодателна и изпълнителна власт и капсулиране на съдебната. За какво разделение и взаимен контрол на властите може да става дума у нас?
Морето на надеждите отвъд националните брегове
Последната група от обществени институции засяга мястото ни като нация в международния живот. Тъкмо тук предстои да се случи и вече се случава едно събитие, което неизбежно със своя мащаб ще предизвика последствия в другите по-долни етажи на институциите. Напоследък много експерти предупреждават, че приемането ни в ЕС не е просто междудържавен договор, а акт на прехвърляне на суверенитет и в някакъв смисъл на трансформиране на самата държавност в нещо ново. Политиците ни, ужасени от перспективата да свикат Велико Народно Събрание, положиха неимоверни задружни усилия да омаловажат този акт и да го сведат до познато задкулисно договаряне в рамките на обикновено Народно събрание. Последствията от това могат да тежат на поколения напред. Няма отговор, каква ще е ролята на законодателния орган, който ще бъде принуден да приема закони според критерии и виждания на други, наднационални институции, върху които самите български граждани нямат съществено влияние. Ако следваме тези критерии и виждания ще трябва да се реформира и изпълнителната власт – основна тенденция в ЕС е засилване ролята на местните власти и гражданските институции и разтоварването на централната изпълнителна власт от несвойствената за нея функция (в днешните реалности) на преразпределение на националния продукт. Тъкмо това обаче влиза в противоречие с интересите на сегашната политическа класа, която вижда в присъединяването ни към ЕС най-вече източник на фондове за преразпределение от страна на тази централизирана изпълнителна власт. Съвсем неясно е дали и докога ЕС ще търпи страна-членка да има парализирани граждански институции и напълно негодна конструкция на държавната власт, за което стана дума по-горе.
Тази парализа определено обслужва интересите на много хора. Каква ще бъде реакцията на самите граждани от една страна и на ЕС от друга, ако тези хора решат да се противопоставят на належащите реформи и на изваждането ни по един или друг начин от състоянието на удобната за тях криза на институциите? Един от възможните пътища за това, Великото Народно Събрание, беше ефективно отстранен от дневния ред на обществото. Факт, към който гражданите се отнесоха с пълно безразличие, а бъдещите ни партньори подминават с аристократично мълчание.
Интересно е и докога едно общество може да живее с илюзията, че е съвсем нормално общество, че не пребивава в състоянието на хронична криза на институциите си? Или вече вътрешно сме се предали и просто изчакваме, кога последният, запътил се към по-нормални страни, българин ще загаси лампата?
скоро, много скоро ...
Най-общо казано институциите са трансмисиите на обществото – онези структурни елементи, които обслужват движението и размяната на идеи, труд и богатство между гражданите. Както и реалният живот на тези граждани е безкрайно разнообразен, така и институциите на обществото имат необзоримо богатство от форми и функции. В общи линии можем да ги сведем до три основни групи.
Реалният живот
Най-фундаментален е комплексът от неписани морални ценности, писани закони и структурни единици, които регулират непосредствените отношения на индивидите по между им. Тук попадат формираните с поколения назад нагласи и разбирания на всеки един от нас, законите, регулиращи правото на собственост и защитата на личните права, семейството, училището, формите за сдружаване на гражданите със стопанска или идеална цел. Всяка една от тези най-основни институции на обществото има свои наследени или придобити проблеми, които изискват обстоен анализ и разбиране. Тук ще намерим очевидният недостиг на про-активна гражданска позиция в ежедневието – едно наследство от пет вековната липса на държавност. Или пък абсурдното положение многобройни закони и дори нормативни уредби да отменят декларираната в Конституцията неприкосновеност на частната собственост. Оказва се, че българите са принудени да искат разрешение от кого ли не за да ползват, плодоползват и да се разпореждат по един или друг начин със своята собственост. Към това прибавете страшната статистика на престъпността, която не означава нищо друго, освен че гражданите нямат адекватна защита на своите най-елементарни права. Съвсем логично неподдаващото се на контрол насилие и липса на регулации между членовете на обществото се пренасят и вътре в семейството като опорна клетка на обществото. Все още предприемчивите българи са принудени унизително да чакат със седмици решение на съд, да търкат праговете на многобройни инстанции и да се разделят с около поне 200 лв. само и само да започнат свой бизнес – нещо, което в други държави отнема час и двадесетина евро. Наскоро се разбра, че се въвежда и количествена мярка за това, колко граждани накуп са достойни да имат собствено виждане за политическата реалност у нас и право да го изразят. А сега погледнете очерталата се фигура на змия, захапала опашката си – българите нямат активна гражданска позиция, защото са лишени от институционални инструменти, които да помогнат за нейното формиране. От друга страна липсата на тази активна гражданска позиция логично води до безучастно наблюдение на всички безобразия, които вече години наред се случват тъкмо с тези най-основни институции на обществото ни – собствеността и правата ни.
Колелата на държавната машина
Държавните институции са втория слой на обществените механизми, които регулират вътрешния живот на нацията ни. Те опосредстват отношенията между всички нас в тяхната тоталност. За съжаление, всеки от нас усещата или непосредствено вижда, че нещо не е наред в тези държавни институции, но по-сериозен аналитичен отговор, какво точно куца в държавата ни, все още няма. Самите политици, чието задължение е да дадат такъв отговор, се държат по-скоро като пожарна команда - носени от злободневните събития или на крилете на собствените си частни интереси се хвърлят към този или онзи уж ненадейно избухнал пожар на държавния кораб, без да могат да видят дали въобще конструкцията на този кораб е годна за плаване. Тази конструкция е заложена в настоящата Конституция, а в нея можем да открием фрапиращи отклонения от основния принцип за изграждане на съвременната демократична държава - за разделението и взаимния контрол на властите. Законодателна и изпълнителна власт са се сляли в един общ безконтролен холдинг, който подпечатва своето право на съществуване в този си вид с периодични избори, на които само се сменя управителния съвет на холдинга, но самият той като обществена структура остава непокътнат. Някак си никой не забелязва, че фамозният член от старата ни конституция за единството на държавна и партийна власт, само е заменен от по-широка редакция, която позволява повече партии, а не само една, да се възползват от това единство. Прибавете към това и самозабравилата се под чадъра на т.нар. независимост съдебна власт, която не подлежи на абсолютно никакъв контрол от страна на другите власти или обществото като цяло, освен на моментните интереси на собствените си членове. Крайната картина е твърде печална и плашеща с последствията си – сливане на законодателна и изпълнителна власт и капсулиране на съдебната. За какво разделение и взаимен контрол на властите може да става дума у нас?
Морето на надеждите отвъд националните брегове
Последната група от обществени институции засяга мястото ни като нация в международния живот. Тъкмо тук предстои да се случи и вече се случава едно събитие, което неизбежно със своя мащаб ще предизвика последствия в другите по-долни етажи на институциите. Напоследък много експерти предупреждават, че приемането ни в ЕС не е просто междудържавен договор, а акт на прехвърляне на суверенитет и в някакъв смисъл на трансформиране на самата държавност в нещо ново. Политиците ни, ужасени от перспективата да свикат Велико Народно Събрание, положиха неимоверни задружни усилия да омаловажат този акт и да го сведат до познато задкулисно договаряне в рамките на обикновено Народно събрание. Последствията от това могат да тежат на поколения напред. Няма отговор, каква ще е ролята на законодателния орган, който ще бъде принуден да приема закони според критерии и виждания на други, наднационални институции, върху които самите български граждани нямат съществено влияние. Ако следваме тези критерии и виждания ще трябва да се реформира и изпълнителната власт – основна тенденция в ЕС е засилване ролята на местните власти и гражданските институции и разтоварването на централната изпълнителна власт от несвойствената за нея функция (в днешните реалности) на преразпределение на националния продукт. Тъкмо това обаче влиза в противоречие с интересите на сегашната политическа класа, която вижда в присъединяването ни към ЕС най-вече източник на фондове за преразпределение от страна на тази централизирана изпълнителна власт. Съвсем неясно е дали и докога ЕС ще търпи страна-членка да има парализирани граждански институции и напълно негодна конструкция на държавната власт, за което стана дума по-горе.
Тази парализа определено обслужва интересите на много хора. Каква ще бъде реакцията на самите граждани от една страна и на ЕС от друга, ако тези хора решат да се противопоставят на належащите реформи и на изваждането ни по един или друг начин от състоянието на удобната за тях криза на институциите? Един от възможните пътища за това, Великото Народно Събрание, беше ефективно отстранен от дневния ред на обществото. Факт, към който гражданите се отнесоха с пълно безразличие, а бъдещите ни партньори подминават с аристократично мълчание.
Интересно е и докога едно общество може да живее с илюзията, че е съвсем нормално общество, че не пребивава в състоянието на хронична криза на институциите си? Или вече вътрешно сме се предали и просто изчакваме, кога последният, запътил се към по-нормални страни, българин ще загаси лампата?
скоро, много скоро ...
Отговора си го дал
в последното изречение, кога последният ще изгаси лампата. За съжаление България ще стане Странджа-Сакар на ЕС, това е положението. Вината наполовина е на "партньорите" ни от НАТО и ЕС. Те трябваше да вдигнат летвата и да извият ръцете на тази мафия, но поради една или друга причина не го направиха. Другата половина е в нас , защото днес можехме да подкрепим протеста на хората от Черноморец, където явно става дума за брутално потъпкване на частната собственост, но не го направихме.
Добре дошъл и здрасти.
Имам да те питам две неща: колите ли са малко по улиците или кръчмите са празни?
Изобщо не е вярно, че нещата си стоят все така. Мнозина се научиха на работа по международните стандарти тук, у нас, и вече се виждат резултатите. В СУ висеше една обява за 1 800 лв заплата за третокурсник.
Ако има нещо да искаме от държавата, то е правосъдието. В моята област - тва е относно фалитите и неплатежоспособността най-вече.
Но, както казваш, и смелост липсва. И то не само на ниво дребен гражданин. Щото ако някоя частна банка седне да съди държавната в Страсбург за ограниченията, влезли в сила със задна дата и отмятането й от собствените си правила, ще спечели. Ама смее ли?
И защо не смее? Ми щото нямаме правосъдна система изобщо. Имаме само репресивен апарат, който действа по непредсказуем начин.
Zzloba
Тю, пак язък!
Иван Костов след изборите 2005 г.
Изобщо не е вярно, че нещата си стоят все така. Мнозина се научиха на работа по международните стандарти тук, у нас, и вече се виждат резултатите. В СУ висеше една обява за 1 800 лв заплата за третокурсник.
Ако има нещо да искаме от държавата, то е правосъдието. В моята област - тва е относно фалитите и неплатежоспособността най-вече.
Но, както казваш, и смелост липсва. И то не само на ниво дребен гражданин. Щото ако някоя частна банка седне да съди държавната в Страсбург за ограниченията, влезли в сила със задна дата и отмятането й от собствените си правила, ще спечели. Ама смее ли?
И защо не смее? Ми щото нямаме правосъдна система изобщо. Имаме само репресивен апарат, който действа по непредсказуем начин.
Zzloba
Тю, пак язък!
Иван Костов след изборите 2005 г.
Има една партия в България,
Чието мото е "За силна България в обединена Европа". Ако хората мислят по-внимателно, биха се досетили, че точно въпрос като този твой:
Каква ще бъде реакцията на самите граждани от една страна и на ЕС от друга, ако тези хора решат да се противопоставят на належащите реформи и на изваждането ни по един или друг начин от състоянието на удобната за тях криза на институциите?
Е на дневен ред в програмата на тази партия. Само че никой не иска да чете програми, нито се замисля върху мотото на партиите!
Да, проблемите на "обединена" с Европа България ще бъдат много. Българските риболовци /например/ ще сблъскат интересите си с тези на португалските. Зеленчукопроизводителите ни - с румънските и гръцките ... За тоези проблеми обаче никой не се замисля. Никой /засега/ освен Костов не е показал, че иска да ги реши. И че може.
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!
Каква ще бъде реакцията на самите граждани от една страна и на ЕС от друга, ако тези хора решат да се противопоставят на належащите реформи и на изваждането ни по един или друг начин от състоянието на удобната за тях криза на институциите?
Е на дневен ред в програмата на тази партия. Само че никой не иска да чете програми, нито се замисля върху мотото на партиите!
Да, проблемите на "обединена" с Европа България ще бъдат много. Българските риболовци /например/ ще сблъскат интересите си с тези на португалските. Зеленчукопроизводителите ни - с румънските и гръцките ... За тоези проблеми обаче никой не се замисля. Никой /засега/ освен Костов не е показал, че иска да ги реши. И че може.
ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!
Re: Я да видим
Илюзии няма никой, лицемерието на институциите се посреща от лицемерното поведение на гражданите
, така, че се стига до конфликт между Държава и граждани, разрешаван с неконвенжионални средства и от двете страни.
Все си мисля, обаче, че по скоро наддържавните институции се адаптират към вътрешните ни (разбира се не под влиание на последните), така, че не се знае колко лампи ще трябва да изгася последният българин.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
, така, че се стига до конфликт между Държава и граждани, разрешаван с неконвенжионални средства и от двете страни.
Все си мисля, обаче, че по скоро наддържавните институции се адаптират към вътрешните ни (разбира се не под влиание на последните), така, че не се знае колко лампи ще трябва да изгася последният българин.
Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
На ззлобния монархо-комунист •—: Костов му пречи!
в отговор на Щиpлиц (щaндapтeнфюpepSS)
#10
Re: Хареса ми!
Самата Евроконституция не е цвете за мирисане, пък и няма какво толкова да хармонизираме с нея. В момента в Европа се чудят как хем националните бюрокрации да останат цели (тоест да продължат да папкат по хранителната верига), хем и да не пречат на евробюрокрацията да си взема своето. Опитват се да изборетят дървено желязо, при това без да правят драма от това - демек всичко си е нормално и под контрол. В общи линии ЕС прилича на един огромен, все по-затлъстяващ щраус, който преизпълнява плана за заравяне на главата в пясъка. За съжаление в България алтернатива също няма.
Метаморфи от всички вселени - обединявайте се!
Метаморфи от всички вселени - обединявайте се!