Реката

... и така лодкарят и лодката тръгнаха
по пресъхналата река да дирят
виолетовото цвете и захарното зайче...
единствената им светлина беше луната...

Очите ти сънуват нежната Топлина,
огряната от Луната светла река,
пътува във тях и оглеждат Сълзички,
... Блестящи и поройно Силни.

А ръцете ти... о небеса...
ръцете ти със Пламък жадни,
да подам свойте за тяхна подкрепа...
... и като усетиш Блестящите перли
на утаената сладост във мечите да
ме прегърнеш...

Тази същата нощ се върнахме отново
при реката...
При реката от Мечти и Надежди,
къпеща меката лунна Светлина.

Ах Очите ти нежно притворени,
пръскайки мъничка тъга...
... отпиват от цветовете на
нощни сънищата и аромат на Хвойна...

Ако ме срещнеш по пътеките в гората
от запалени като факли слънчогледи...
... би ли ме завила с косите си за да стоплиш
поривът ми към безкрайното и вечно чувство...
... с косите си... косите с цвят на нощ и аромат
сребърни сълчики...

... аз ще бъда винаги там мило дете...
ще бъда върху окичената с рози долина...
пак при реката, реката, която е била
наш пътеводител и застъпник...

Все пак животът е прекрасен, като се вземе в предвид безплатната обиколка около Слънцето