Спорен въпрос

Имам един въпрос, чудя се... детството ми е изпълнено с разни гейски случки и много често съм се питал дали тези случки са ме направили гей, или тези случки всъщност сами по себе си са проява на вродени наклонности. Питам защото в момента доста се говори за разни гей днк и тн. а от друга страна се говори че сексуалността е нещо което се провокира от дадени обстоятелства като например възпитанието без намесата на бащата, семейство с много братя и тн. Аз не че слушам много какво се говори, но наистина не мога да си обясня тези въпроси. Ако приемем че хомосексуалността е нещо което го има във всеки малко, или много може би наистина "стечението на обстоятелствата" са истинската причина тя да се прояви, а останалото - за онаследяване по линия на майката и прочее са абсолютни глупости . Вие как мислите?

Да , много спорен въпрос,а и дълга тема която и мен занимава
от като съм разбрал,че съм гей.
За мен,
майка ми,е мечтаела да има момиченце,когато е била бременна с мен.
Родил съм се момче,и разочарованието им е било голямо.
Всичко това което го пиша го знам от майка си.
И до като съм бил до към 4 ,5 години, ме е обличала като момиченце.
Дали това не е повлияло,да съм това което съм сега.
А след това вече голям след 13 години с моите приятели от квартала,
какво ли не сме правили.
И нито дума за насилие от батковци,абсолютно не.
И сега си давам отговор,просто съм роден такъв.
И ако се върна назат,относно роднинните ни,
баща ми е имал чичо,който никога не е бил женен,и две първи братовчетки
сестри,които също никога не са били женени.
Никога по никакъв повод в нашия род не се е говорило,кой каква сексуална ориентация е имал.Остава всичко в загатка.
Но сега се гордея от това което съм и живея щасливо с моят пъртньор.
Горд съм от това,че съм полезен за обществото и от това което съм постигнал
за себе си.

И до като съм бил до към 4 ,5 години, ме е обличала като момиченце.
Дали това не е повлияло,да съм това което съм сега.

Имам приятели, хетеро семейство, с две момчета. Показаха ми в семейният им албум снимка на момиченце с корделка, дрешки, на около 4-5 год., като трябваше да позная кой е на снимката. Изясни се, че е моя приятел. Майка му, понеже искала да си "отимат" момиче /родили са се две момчета в опитите за момиче/ облякла едното момче, моя приятел, за да се радва поне на снимка с момиченце. Той и брат му са добро хетеро.
Ако обличането на дрешки е правило, то, в този случай не е сработило, определено.
Принципа за правилото и изключенията, пак, едвали е меродавен.

Нищо не е каквото изглежда. Дори и жените...

И аз съм си мислил, че може да е така, но при някои хора може вроденото да е толкова силно, че да се прояви при каквито и да е обстоятелства. Аз, например, съм пораснал с майка и баща и нямам братя. Но и при мен едната ми баба май ме третирала в някаква степен като момиченце в най-ранната ми възраст, което не мога добре да си го спомня. А връзката ми с баща ми не е била никога идеална, доста далеч от идеална. Но може да има и хетеро хора с подобно на моето детство...

Дам, няма все още единно мнение по въпроса, въпреки изследванията. Чели сме много такива в подкрепа на едната или другата теза - вроденост или придобитост, или дори в подкрепа на комбинацията от двете. Ама засега май нямаме друг избор, освен да изхождаме от личната си позиция и опит, доколкото са достатъчно достоверни, че да стъпим на тях категорично.

Мой приятел например, е твърдо убеден, че в неговия случай става дума по-скоро за проява на хомосексуалността вследствие на обстоятелствата, на средата на възпитание и т.н. Той е израстнал без баща си и връзката с него много му е липсвала, дотолкова, че съвсем невръстен да ходи да го издирва... С по-големия си брат никога не са се разбирали, напротив...
Аз не мога да преценя доколко има основание да смята така за причината за своята хомосексуалност, но той за себе си е убеден.

Докато аз пък за себе си смятам, че е по-скоро (в по-голяма степен) вродена характеристика. Както казваш, спомените ми от детството включват много "гейски" случки - нямам предвид точно контакти с други момчета и т.н., а по-скоро неща, които уж не са присъщи за момчетата, като например по-голям интерес към игрите на момичетата. Може би пък това да се дължи на факта, че имам по-голяма сестра, с която съм се мъкнел навсякъде, но то е било винаги по мое желание, не насила. Баща ми никога не ми е липсвал - е, не ми е бил точно идол и пример за подражание, по-скоро му имах страха (той беше "лошото ченге" вкъщи), но обичта му винаги съм чувствал. Ходехме за риба много, четеше ми като бях съвсем малък... Спомням си, че като бях на 5 години боледувах от хепатит и трябваше да лежа сам в болница 20 дни, кошмар... На излизане баща ми ми подари страхотен автомат, какъвто рядко можеше да се види тогава по магазините, ама аз почти не го докоснах, просто не ми беше интересно. Но пък скърбях дни наред за книжките, които трябваше да останат в инфекциозното...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Нищо не е каквото изглежда. Дори и жените...

Позволи ми да те поправя :
Най-вече жените !!!

Мен все с полички са ме обличали като малка, пък после каква станах ...

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

Ама, моля те, де...Момичето се шегува просто, аз намирам попадението й за много свежо:)

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

Благодаря ти ! Така е, пошегувах се !

Но все пак, за да не влизам в ролята на втора Елия, сега ще се оттегля за малко, за да не ви досаждам, момчета

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

Не си прихванала есенцията на Елия. Споко :). Бъзикването беше стилно.

> Вие как мислите?

Ами точно там е проблемът, че "гейските случки" в детството хем изглеждат толкова съдбовещаещи, хем реално се оказва, че не са. Като пример ще посоча, че в моето детство съм имал донякъде сексуално вземане-даване с връстници, само че доколкото знам, само аз от тях съм хомосексуален.

Ситуацията донякъде прилича на вече гледан филм, който гледаме пак -- струва ни се, че едва ли не всяка най-дребна подробност в него вещае известната развръзка.

Понякога се стремим да гледаме на миналото си по същия начин -- опростявайки го, търсейки нишката на съдбата и предопределеността. Обаче при аналогични обстоятелства за нови, неизвестни неща, пак сме в неведение как ще се развият нещата в бъдеще.

Ако беше толкова еднозначна връзката, колкото ни се струва, то щяхме да можем да обясним всички налични случаи, както и да предскажем или дори да предотвратим бъдещите.

И всъщност има много изследвания в тази насока, но всички виждаме, че те засега дава доста мъглав резултат и причините за необичайната сексуална ориентация си остава неотделим и неясен по състав пъзел от вродена заложеност и влияние на средата.

Баси колко сложно се изразих :-)

Мдаа...Ако не ти бях казала че ще бутнеш вазата щеше ли да я бутнеш?

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

В крайна сметка какво значение има?
За нас е вече късно, а за евентуалните деца - надали ще си ги избираме по сексуалната ориентация... имаше един такъв филм...

Често съм се замислял за голямото значение на този фактор в гей каузата - тезата "генетично е -> не сме го избрали, не сме виновни и затова ни приемете"
аз имам 2 проблема с нея
- и да се формира от средата в ранна детска възраст вместо генетично, надали е много повече въпрос на избор
- проблем е да почива толкова голяма част от нашите аргументи на нещо неизяснено и недотам важно - един вид "ако утре се разбере че хомосексуалността не е генетично обусловена ще оттеглим претенциите за равни права"...
Такива разни мисли ме обвзеха като се замислих...

How do you make God laugh? - Tell him your plans.

> Често съм се замислял за голямото значение на този фактор в гей
> каузата - тезата "генетично е -> не сме го избрали, не сме виновни
> и затова ни приемете"

Аз също съм разсъждавал от тази гледна точка

> аз имам 2 проблема с нея
> - и да се формира от средата в ранна детска възраст
> вместо генетично, надали е много повече въпрос на избор

Да, според мен е все същото.

Затова и как точно ще се разплете пъзелът (ако изобщо се разплете) за нас няма значение. Може да има значение само за тези, които ще имат деца в бъдеще -- ако могат да съобразят "средата", която създават около децата си, така че да не "стимулират" хомосексуалността. Макар че се съмнявам някога да се достигне до приемливи и изпълними рецепти.

> - проблем е да почива толкова голяма част от нашите аргументи
> на нещо неизяснено и недотам важно - един вид "ако утре
> се разбере че хомосексуалността не е генетично обусловена
> ще оттеглим претенциите за равни права"...

Горното донякъде покрива и това -- при положение че хомосексуалността е вече факт, човек пак ще се нуждае от правата си...

Може би ако науката някога се развие чак дотам, че да разгадае пъзела и дори да го контролира... Може би това ще е толкова далече отсега, че хората ще приемат несравнимо по-спокойно подобни разлики помежду си...

Аз имам брат. Той е по-малък от мене. Въпреки това сме израснали заедно.
през онези времена сме ходили като малки на детска градина заедно и ни обличаха с общи дрехи. Това и до сега като чели е така, защото въпреки че от 12 г не живеем заедно, все си разменяме някой друг парцал.
Не са ни обличали в женски дрехи и двамата.
Брат ми е хетеросексуален. Живее с една жена без да имат брак. Брат ми освен това е моногамен.
Брат ми зане че съм хомосексуален, и не одобрява някой от партньорите ми.
за нашето възпитание се е грижил и баща ни.
Аз съм нямал гейски ситуации като малък. Като пуберт съм имал: просто ми е дойде на акъла да бъда с мъж.

Аха :-)))

Бтв има един красноречив, макар и не много емоционален разказ на Айзък Азимов (май), казва се "Ако".

Там се третират подобни "ако"-та :-))))

Според мен за неща от този сорт се нищят така "ако"-тата, ситуацията доста ще напомня на една стара игра, не помня как се казваше -- разноцветни пръчици се хвърлят върху масата, за да застанат по случаен начин.

Ако го хвърлите малко по-различно, те сигурно ще паднат по-различно, ама пак толкова хаотично и непредвидимо, че всъщност променяйки начина на хвърляне, няма как да си облекчите играта (ъъъ живота? ).

А целта на играта беше всеки от играчите да взема по една пръчица, но така че да не разбута останалите. Който бутне други пръчици при опита си, отпада от играта и тя продължава без него....

И аз не съм поддръжник на теорията за генетичния хомосексуализъм. Тоест, не я харесвам. Някак си ненавиждам да чувам баща си, който й е поддръжник, да казва: "Ти не си виновен, че си болен..." Мдам...

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!

е той е виновен?

аз не мога да се похваля с някакви "гейски" случки в детството ми. може би заради средата, в която съм отраснал - дружах с момичетата от класа ми и тези от улицата. сексуалните работи се свеждаха до игра на шише, която разбира се беше с разнополова насоченост (въпреки че освен мен имаше само още едно момче в бандата). с момчета съм правил опити да имам близки приятелски отношения, ама те все се оказваха кретени и нищо не ставаше. пък и аз винаги съм усещал, че съм различен от тях, явно и те са го усещали.

що се отнася до баща ми... той не ми е любимата тема за писане затова ще се задоволя с това, че с него просто не сме съвместими. бас държа, че когато разбере, че съм гей веднага ще реши, че вината е в него. аз не знам дали е така, но по подобните теории "лош баща, любяща майка" се вписвам отлично.

в крайна сметка ние едва ли ще измъдрим каквото и да е - човешката психология, в частност тази в най-ранна възраст, е нещо невероятно сложно и от подобни дискусии освен социална, може би, друга полза не виждам. даже съм чел, че хора които се "лекуват" от хомосексуалност при разни психолози често пъти откачат. това е и причината подобни практики да са забранени от световната здравна организация.

независимо как сме станали такива, това е факт и просто трябва да си живеем такива каквито сме, пък да сме живи и здрави

--
имам си една мечта... да ме няма

Нещо такова излиза, да:)

Който не ме харесва - няма вкус. Който ме харесва, пък - съвсем!