no name
10 отговора
769 прегледа
no name
... или тъпотия... и то моя... Вие ще кажете......
Накратко случката :
Фирмен купон (не на моята фирма, но съм поканена). Служители и клиенти. Всичко е о.к. И в разгара на купона ме кани на танц служител на моя бивш съпруг.... изтърпявам го.
Следва старо гадже на моя приятелка. Докато си танцуваме, ме пита :
- Къде продължавате обикновено?
- Амиии.... обикновено не продължаваме (тъпооооооооо, ама ,тъпо...от моя страна, де...щото е симпатяга
)
След това друг по-млад младеж :
- Спомняш ли си миналогодишния купон? Тогава се запознахме.....
- Разбира се... как мога да забравя... бля, бля.....
И младежа иска да е любезен и ме пита още ли работя на същото място, как е там и т.н. И аз така се вживявам в това, което ме морИ в момента... и обяснявам как ми е омръзнало от контакти с хора и как за Великден ще забягвам към Трявна да почина от хора...... и танца свърши. След което младежа дойде след 5 минути и каза, че си тръгва (с майка си и е на тия партита и няма как
) .....
И чак после ми падна стотинката.....как набързо отрязах хората, които проявиха някакъв интерес към мен
Най-тъжното беше, че си тръгнах сама и ми беше почти непосилно да извървя някакви си 500-600 м до дома с около......35 лалета в 2.30 ч.
Приемам бой по канчето и всичко, каквото ви дойде наум...
Просто исках да го кажа на някого.....
Накратко случката :
Фирмен купон (не на моята фирма, но съм поканена). Служители и клиенти. Всичко е о.к. И в разгара на купона ме кани на танц служител на моя бивш съпруг.... изтърпявам го.
Следва старо гадже на моя приятелка. Докато си танцуваме, ме пита :
- Къде продължавате обикновено?
- Амиии.... обикновено не продължаваме (тъпооооооооо, ама ,тъпо...от моя страна, де...щото е симпатяга
)
След това друг по-млад младеж :
- Спомняш ли си миналогодишния купон? Тогава се запознахме.....
- Разбира се... как мога да забравя... бля, бля.....
И младежа иска да е любезен и ме пита още ли работя на същото място, как е там и т.н. И аз така се вживявам в това, което ме морИ в момента... и обяснявам как ми е омръзнало от контакти с хора и как за Великден ще забягвам към Трявна да почина от хора...... и танца свърши. След което младежа дойде след 5 минути и каза, че си тръгва (с майка си и е на тия партита и няма как
) .....
И чак после ми падна стотинката.....как набързо отрязах хората, които проявиха някакъв интерес към мен
Най-тъжното беше, че си тръгнах сама и ми беше почти непосилно да извървя някакви си 500-600 м до дома с около......35 лалета в 2.30 ч.
Приемам бой по канчето и всичко, каквото ви дойде наум...
Просто исках да го кажа на някого.....
Редактирано от by_chance на
в отговор на Mama Netty
#7
Re: Ей, спокойно!
Друго си е да те успокои някой. Не бях сигурна дали 100 години ще ми стигнат, но сега вече съм с вяра в бъдещето!!!! 
Благодаря
Благодаря
Re: no name
Тва малко ми звучи като моя случай по фирмени купони.... Та аз съм добре известен с това, че не налитам на колежки, не отговарям на провокации и винаги дори и на 11 малки аз съм оставал мъж на жена си, та дори и съм бил един вид телохранител на младите колежки от посегателствата на развихрилите се алкохолни страсти. Та все се заричам на следващия купон да не е така))) Така де, вече не съм женен... Пробвай и те, може поне да немериш кой да пренесе лалетата следващия път
Не се кОси!
Ти пък - от един единствен купон - и вече се вживяваш и си правиш генерални изводи! Ми недей тъй! Я първо се замисли - служител на бившия ти съпруг (пфу!), бивше гадже на приятелка (олеле, не си струва да си разваляте приятелството) и в добавка - младеж, зает с майка си (гледали сме я вече тая пиеса...) Всъщност си постъпила много правилно, да речем, че си се доверила на инстинкта си за самосъхранение...
Но от друга страна е хубаво, че се замисляш над този въпрос - доколко несъзнателно слагаш бариери и прегради - като ги осъзнаеш и вече е по-лесно да ги премахнеш. И аз имах такъв период... а после един приятел ми каза, че не мен не ме харесват, ами аз не ги харесвам хората, които ми обръщат внимание. И тогава си дадох сметка, че наистина като че ли гледам през тях, дотолкова вторачена в някакъв идеален образ от изисквания (мои! и непостижими!). Та се постарах наистина да ги погледна не като сборен идеал, а с техните им истински черти, които ми допадат. И открих, че около мен наистина има много хора, които ме харесват и които и аз искрено харесвам! И че не е задължително да са кандидат-възлюбени, за да разбера, че имат прекрасни собствени черти!
И още нещо... нали знаеш, че красивите жени трябва да се усмихват поне два пъти повече...
Заобиколи се с приятели, харесай хората около теб, дай им шанс и имай търпението да откриеш Твоя човек. Защото е еднакво погрешно да се хвърляш на първия срещнат и в същото време да му отрязваш всякакъв път към теб още на първия танц... Ми то с постепенно опознаване става... и с постоянно търпение! А пък междинното време си го запълни до краен предел с това да се чувстваш добре! Късмет! И никакви такива снимки с надпис - Не правете като мен!
Желанията ни трябва да са леки като перце...
) и в добавка - младеж, зает с майка си (гледали сме я вече тая пиеса...) Всъщност си постъпила много правилно, да речем, че си се доверила на инстинкта си за самосъхранение...
Но от друга страна е хубаво, че се замисляш над този въпрос - доколко несъзнателно слагаш бариери и прегради - като ги осъзнаеш и вече е по-лесно да ги премахнеш. И аз имах такъв период... а после един приятел ми каза, че не мен не ме харесват, ами аз не ги харесвам хората, които ми обръщат внимание. И тогава си дадох сметка, че наистина като че ли гледам през тях, дотолкова вторачена в някакъв идеален образ от изисквания (мои! и непостижими!). Та се постарах наистина да ги погледна не като сборен идеал, а с техните им истински черти, които ми допадат. И открих, че около мен наистина има много хора, които ме харесват и които и аз искрено харесвам! И че не е задължително да са кандидат-възлюбени, за да разбера, че имат прекрасни собствени черти!
И още нещо... нали знаеш, че красивите жени трябва да се усмихват поне два пъти повече
...
Заобиколи се с приятели, харесай хората около теб, дай им шанс и имай търпението да откриеш Твоя човек. Защото е еднакво погрешно да се хвърляш на първия срещнат и в същото време да му отрязваш всякакъв път към теб още на първия танц... Ми то с постепенно опознаване става... и с постоянно търпение! А пък междинното време си го запълни до краен предел с това да се чувстваш добре! Късмет! И никакви такива снимки с надпис - Не правете като мен!
Желанията ни трябва да са леки като перце...
