Как може...

Не съм млад вече кой знае колко, нито наивен. Но не мога да проумея все още как може светът, животът, да са устроени така, че добрите хора да страдат най-много от всички човеци; да бъдат мачкани, тъпкани, унижавани и пр. А те все да са готови да помогнат на нуждаещия се от помощ?!

Уфф, дето има една приказка "Не знам как е, ама не е така"...

Въпросът ти е интиресен! И аз съм наблюдавала , патила и мислила за всичко дето си написал! Имам си вече някаква позиция, но ще я напиша по - късно ! А ти като си забелязал това - отказал ли си се да вършиш добро!?

Напомняш ми за един ник от друг клуб, но ще ти отговоря, защото не се сдържам
Мисля, че хората, които са мачкани , тъпкани и унижавани, освен добри са и много мекушави.
Не мисля, че силният характер и реалния поглед на нещата пречат да бъдеш добър и да помагаш на нуждаещите се и в същото време да не позволяваш да те мачкат и тъпчат.
От друга страна такива хора/добрите/ понякога ги бъркат с шушумиги , мислят ги за нерешителни, за слабаци, за наивници без да осъзнават, че те не се "зъбят", само защото така са предпочели и мислят, че няма смисъл да го правят, само защото спазват принципите си. Добрите хора прощават лесно и бързо забравят обидите, което лошите не могат да им простят. Лошите не могат да преглътнат добротата , защото им липсва и си отмъщават по всякакъв начин.
Добрите хора най- често са много лоши към самите себе си и това е тяхното наказание.

Ако търсиш справедливост-извоювай я, а междувременно подай ръка на нуждаещия се.

Върши добро и не го афиширай, иначе ставаш "търговец". Така ти отговарям на конкретния въпрос.

Животът почти никога не е справедлив за съжаление. Наскоро се запознах с един човек, който много ми помогна, но бъкаше от лични проблеми, от които ми се дореваваше като го гледах как страда и се мъчи въпреки това да ми помогне всячески. Не казвам, че този човек е светец, но някак ми се струва, че не заслужава да страда толкова много заради добротата си. Уф, сложно е...

всеки страда точно толкова, колкото може да носи.
награди за добри дела откак махнахме червените връзки, не раздават.

единствената връзка, която виждам между "добрите хора" и страданието е, че хората, склонни да бъдат съпричастни към чуждите проблеми, да помагат и т.н. просто са по-отворени към света, и съответно към страданието.

свръхествествена гледна точка не намирам.

_______
изборът е ясен.

Напълно се сгласявам с казаните думи преди мен - а ти?
Бих допълнила следното по въпросът мисля си че така наречените добряци не са се научили да си защитават добрината т.е. те знаят да правят добро , могат да са добри , но трябва и да се бди над добрината - разбираш ли, нещо като пламък на свещ - можеш да я запалиш но трябва и да съумееш да поддържаш пламъка - т.е. да не позволяваш на другите да го гасят или поне да ги научиш и те да го палят когато се наложи. За това да сееш злини е по- лесно - не се налага да ги мислиш и пазиш , обикновенно другите се отдръпвати не ти се качват на главата, даже усещаш удовлетвореност...!
За себе си съм решила че това което съм направила като добро и съм убедена че е такова / доброто за едни не винаги е добро за други - зная това / ще защитавам, отстоявам и няма да позволя да ми потъпчат !

Нима тези дето са зли не са отворени към света не са и чувствителни и не забелязват това дето добрите го забелязват...?!?

1.Da pozvoliavash da te machkat i tapchat savsem ne oznachava ,che niamahs silen harakter i realen pogled!
2.Ne mojesh da badesh dobar i da otvarnesh na loshoto s losho!
3.Shushumigi?"poniakoga e po-dobre da zamalchish i da se napravish na glupak ,otkolkoto da progovorish i da dokajesh,che si takav"

4.pisanieto ti go analizirah po vazmojno nai-kratkia nachin i ostanovh ,che se sastoi osnovno ot dve chasti.1-ta e "mislia,che..." a vtorata e "ot druga strana..." i vsastnost nesto takova kato iasno lichno mnenie po problema...niama

Жокерче ако ти трябва само кажи

Благодаря ти за анализа-аз сега се захващам с твоя.
Наистина за мен няма значение какво мислиш за мен, ако бях искала да ме анализираш щях да те помоля за това-само, че не съм. Така че изказването ти е леко неуместно. Хвърлена стреличка в празното пространство, но ако ти доставя удоволствие -продължавай. Не ми пречиш.
Не си спомням някога да съм претендирала за особени писателски заложби, колкото до мнението ми по различните въпроси-дали го има или не-май си е единствено мой проблем, така че не виждам какво те е грижа?
Какъв ти е проблема междупрочем относно личността ми?

....,zashtoto "dobrite" ne mogat po drug na4in. Vse edno kak im se otvrushta,njama da sprat.Ponjakoga zabravjat,4e nepoiskano dobro moje i da navredi i v pove4eto slu4ai e "otmusteno"... A verojatno pove4e stradat kogato ne mogat da pomognat,otkolkoto kogato gi "nagrajdavat" s obidi,nerazbirane i ....
Mai nishto ne kazah...e neshto takova si mislja...

Грешката не е в тях /в добрите хора/ тях ги разбирам и изобщо не се учудвам че ги има , учудвам се че има такива които не са -такива които обичат да мачкат , тъпчат и унижават.Чудя се какво ли трябва да им се е случило за да са такива но честно казано не мисля че каквото и да се случи то оправдава злобата и желанието да направиш лошо на някой а и повечето такива хора не са преживяли каквото и да е а просто са си такива
Правете добро независимо какво ще получите това е моето мнение

не можеш да проумееш, защото не задаваш правилен въпрос. ето няколко алтернативни въпроси, на които можеш да опиташ да си отговориш:

1. кои хора са добри и кои лоши? кое е добро и кое лошо?
2. лошите винаги ли са били лоши и добрите винаги ли ще бъдат добри?
3. какви са мотивите на един човек да бъде "винаги готов да помогне на нуждаещия се"?
4. как да разберем кой колко страда?

светът и животът са устроени така, както ти ги устроиш вътре в себе си.

Ми, напротив, справедлив е.

Първо, никога не можеш да знаеш със сигурност защо ти се налага да преживееш едно или друго нещо (само Господ Бог знае) и в такъв случай не можеш да твърдиш, че не бивало да е тъй, ами иначе. Обикновено нашата гледна точка няма нищо общо с Истината за нещата.

Второ, никой нищо с никого не прави, което не си направим сами.
Какво ни липсва, за да го видим?
Будност и съзнателност.

Трето, "добър" и "не толкова добър" и "лош" са доста субективни критерии. Всеки има някаква лична карма и си пълзи по нея, докато не допълзи до момента на освобождение. Това е единствената разлика и градация. Преди и след това. Иначе всички сме един дол дренки и участваме в един и същи фарс. Какво от това, че ролите са различни, щом се идентифицираме с тях. То е като в театъра, ако някой много убедително играе "лошия", лош ли е наистина или добре се е вживял? Обратното важи тоже.

Не ви ли излиза през ушите целият този спектакъл?

Попитали един мъдрец каква е била разликата в живота му преди да се просветли и след това... и той отговорил: "И преди и след всеки ден ходех до реката за вода. Само че след това беше по-различно."

И четвърто, никога не ти се дава да носиш повече, отколкото можеш. Би било противоестествено. Някъде там горе сами си определяме какво искаме да носим в този живот, само че после забравяме и хукваме да търсим виновник...

... и тревата сам-самичка никне...

Първо здравей,

Горе долу съм съгласен с теб.

По втората ти точка обаче имам някои възражения.
Не всичко зависи от нас, но ако не се оставим на течението бихме могли да подобрим ситуацията след време и при условие че доживеем това време.

somewhere on the border between these constellations

Точно тази логика изпозвах когато жената на мой приятел ме попита чука ли друга. Отговорих и че не чука докато тя не разбере, обаче май не и хареса този отговор.

Това като онези очила които стават все по тъмни когато наближи опасност и все повече не я вишдаш. Лишено от логика и смисъл. Да си заврем главите в дупетата - така нищо лошо няма да виждаме.

Стани войник, обиколи света, срещни се с интересни хора, убии ги (рекламен плакат)

Tова, че не можем да видим връзките, не означава, че ги няма.
Всичко, което се връща при нас, е нещо, вече излязло от нас...
Вселенски закони, едни такива.
Аз съм все пак една Котка-будистка.

И съм тотално навъпреки на теорията с течението.
Както може да се види и в сигнатурата ми.
Нещата СА.
Ние им пречим или по-точно, на себе си пречим.
Понеже смятаме контролът за нещо много ценно и жизненоважно.
Обичаме да сме отгоре.

Въпрос на избор

... и тревата сам-самичка никне...

Ако под връзка разбираш причинно-следствена връзка не си права (според мен де).
Също не съм сигурен какво разбираш под термина контрол. Тотален контрол е незъзможен. Естествено че целенасоченосста предполага изработване на стратегия за оптимално управнение на база резултати от обратната връзка. (Май не го казах добре ами ти мисля че можеш да ме разбереш. At least I hope so.
)

somewhere on the border between these constellations

Тук източната (и духовна) концепция се противопоставя на западната (и материална) концепция.

Кой прав, кой крив зависи изцяло от гледната точка.
Тоест, криви сме всички, освен Него.
Като Го стигна, ще ти кажа как стоят нещата

... и тревата сам-самичка никне...