Контрацепция...
12 отговора
608 прегледа
Заключена
Контрацепция...
Събуждаш се. А пролетта те е хванала за гушата. И стиска. За да остави поредния отпечатък от пет сини пръста. Редом до онези от миналата година.
Последователността е същата - отваряш очи, кафе, цигари, душ. Само дето ръката й е по-голяма. Хваща те, разлюлява те неистово, за да те запрати с пълна сила в някой далечен и неподозиран край на собствената ти интима. Обхождаш твоята си територия извън времето. Планираш свободно в пространствата на фантазията. Концентрация на чувствата. Чувство за концентрация. (Необходимост от контрацепция, за чувства.) По пътя. И ето - посрещаш пръв собствения си удар.
***
Денят е почти толкова самотен, колкото и заведението. Кафенето на тъжните се намира точно там. На голямата, изцапана от дъжда улица. Между реактивният дим на автомобилите и забързаните крачки на хората. Ароматът - застоял, тютюнев. Музиката - толкова тъжна, колкото и барманката. Колкото и кафенето.
- Едно кафе, моля. Да, да...тук ще го пия, но все пак в пластмасова чашка.
- Аха, гнуслива сте... Всъщност някак не подхождате на пожълтелите дантелени пердета.
- Опасявам се, че им подхождам. Колко Ви дължа?
- Тези опасения са лоши, понякога страшни. Винаги страшни. 30 стотинки.
Квадратно помощение. Четири маси. С по четири стола.
Четири. Някак стабилно звучи. Като квадратът. Работа. Постройка. Четири стени. Но въпреки всичко и прозорец. Ограда. Изпълване на вътрешното пространство. Ред. Съхранение на постигнатото. Материализиране на взаимноотношенията. Вътре. Много трудно излизане навън. Обаче - четирите посоки на света... и всички кръстопътища. Кръстът. Обеченост, но и възкресение. Тъмнозелено. Също като столовете.
***
14:16ч. Гладно ми е. За емоции. За невъзможности... и нови възможности. Всъщност толкова мразя автобусните спирки и чакащите по тях. Хубава жена. Но твърде студена изглежда. И все пак е хубава. По-добре да си тръгвам. Не обичам спирките, дори и с хубави жени по тях - развалят очарованието им. На спирките, не на жените.
14:28ч. Къде всъщност отивам? Дори огънче нямам да стопля... самотната си цигара.
- Извинете имате ли огънче?
- Да, а Вие цигара?
- Ето.
- Благодаря, а да пушим заедно?
- Не, благодаря.
Отново потъвам в тълпата. Е, как защо? Знам какво ще ми каже, ще разпитва, ще каже нещо за времето /съответно нищо хубаво/. Ще се оплаче. Ще помърмори. Цигарата ще свърши. Аз ще кимам все така симулирайки разбиране както в началото.
14:30ч. Тълпата. Онази съшата. Какво изобщо си говорим - България е пълна с идиоти, само дето Достоевски си нямаме.
***
По пътя. Отново.
Спокойствието на самотният мореплавател, който, е сигурен в своите карти, в здравината на лодката... и в крайната цел. И който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
Всъщност - автобус е.
По пътя.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Последователността е същата - отваряш очи, кафе, цигари, душ. Само дето ръката й е по-голяма. Хваща те, разлюлява те неистово, за да те запрати с пълна сила в някой далечен и неподозиран край на собствената ти интима. Обхождаш твоята си територия извън времето. Планираш свободно в пространствата на фантазията. Концентрация на чувствата. Чувство за концентрация. (Необходимост от контрацепция, за чувства.) По пътя. И ето - посрещаш пръв собствения си удар.
***
Денят е почти толкова самотен, колкото и заведението. Кафенето на тъжните се намира точно там. На голямата, изцапана от дъжда улица. Между реактивният дим на автомобилите и забързаните крачки на хората. Ароматът - застоял, тютюнев. Музиката - толкова тъжна, колкото и барманката. Колкото и кафенето.
- Едно кафе, моля. Да, да...тук ще го пия, но все пак в пластмасова чашка.
- Аха, гнуслива сте... Всъщност някак не подхождате на пожълтелите дантелени пердета.
- Опасявам се, че им подхождам. Колко Ви дължа?
- Тези опасения са лоши, понякога страшни. Винаги страшни. 30 стотинки.
Квадратно помощение. Четири маси. С по четири стола.
Четири. Някак стабилно звучи. Като квадратът. Работа. Постройка. Четири стени. Но въпреки всичко и прозорец. Ограда. Изпълване на вътрешното пространство. Ред. Съхранение на постигнатото. Материализиране на взаимноотношенията. Вътре. Много трудно излизане навън. Обаче - четирите посоки на света... и всички кръстопътища. Кръстът. Обеченост, но и възкресение. Тъмнозелено. Също като столовете.
***
14:16ч. Гладно ми е. За емоции. За невъзможности... и нови възможности. Всъщност толкова мразя автобусните спирки и чакащите по тях. Хубава жена. Но твърде студена изглежда. И все пак е хубава. По-добре да си тръгвам. Не обичам спирките, дори и с хубави жени по тях - развалят очарованието им. На спирките, не на жените.
14:28ч. Къде всъщност отивам? Дори огънче нямам да стопля... самотната си цигара.
- Извинете имате ли огънче?
- Да, а Вие цигара?
- Ето.
- Благодаря, а да пушим заедно?
- Не, благодаря.
Отново потъвам в тълпата. Е, как защо? Знам какво ще ми каже, ще разпитва, ще каже нещо за времето /съответно нищо хубаво/. Ще се оплаче. Ще помърмори. Цигарата ще свърши. Аз ще кимам все така симулирайки разбиране както в началото.
14:30ч. Тълпата. Онази съшата. Какво изобщо си говорим - България е пълна с идиоти, само дето Достоевски си нямаме.
***
По пътя. Отново.
Спокойствието на самотният мореплавател, който, е сигурен в своите карти, в здравината на лодката... и в крайната цел. И който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
Всъщност - автобус е.
По пътя.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: Контрацепция...
това чета не за пръв път.
Спокойствието на самотният мореплавател, който, е сигурен в своите карти, в здравината на лодката... и в крайната цел. И който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
просто отбелязвам.
hang my head drown my fear till you all just disappear
Спокойствието на самотният мореплавател, който, е сигурен в своите карти, в здравината на лодката... и в крайната цел. И който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
просто отбелязвам.
hang my head drown my fear till you all just disappear
Re: Контрацепция...
Целият последен абзац е от едно старо настроение. Пускано е и тук мисля.
Неслучайно името е "Контрацепция".
При желание да се увериш, че не е долно плагиатство бих могла да ти дам линк към тази част, която четеш "не за пръв път", но на лична бележка.
Просто отговарям.
П.П. Иначе е радостен фактът, че се е запомнило.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Неслучайно името е "Контрацепция".
При желание да се увериш, че не е долно плагиатство бих могла да ти дам линк към тази част, която четеш "не за пръв път", но на лична бележка.
Просто отговарям.
П.П. Иначе е радостен фактът, че се е запомнило.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Редактирано от So_HaPpY на
Re: Контрацепция...
имаш бележка.
hang my head drown my fear till you all just disappear
hang my head drown my fear till you all just disappear
тц, тц, тц...
......па ли тоя сезон, бре Шморх?! От онези мъдритe немци също идва шпруха: "Uebung macht den Meister". Интересен ми се стори превода на английски: "Practice makes perfect". На я, ес ист имер ейне захе мит дер юберзетцунг (-:
(атака, какъв голям принос имам за потъването в забрава на "бг" езика.)
А, и пластмасовите чашки, Шморх никак, ама хич даже не са природосъобразни (апелират и аз дружно с тя, мъдрите и не толкова мъдри немци и ненемци доста често) (-; Това беше извън протокола май, нали? СОРИм
(атака, какъв голям принос имам за потъването в забрава на "бг" езика.)
А, и пластмасовите чашки, Шморх никак, ама хич даже не са природосъобразни (апелират и аз дружно с тя, мъдрите и не толкова мъдри немци и ненемци доста често) (-; Това беше извън протокола май, нали? СОРИм
Re: тц, тц, тц...
Изобщо не съм Umweltfreundlich аз. И полиетиленови торбички използвам.
Мисля, че Грийн Пийс трябва да се погрижат лично за моята особа - разстрел.
Колкото до преводЪ, Чудо, един немски унзин, преведн на английски. Какво повече да се каже? :))
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Мисля, че Грийн Пийс трябва да се погрижат лично за моята особа - разстрел.
Колкото до преводЪ, Чудо, един немски унзин, преведн на английски. Какво повече да се каже? :))
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: тц, тц, тц...
прибавям поне още две "тц"-та към по-горните: полиетиленови тОрби - унфершемтхайт /me клати глава и гледа изумено/. И пц-то на стенд бай, докат' пиеш кафета в пластвасови чашки, нали? Знаеш ли що енергия е туй - три пъти тц! Унглаублих, ехт!
Грюсле дори не заслуваваш, ама нали съм изключително добра, ко да те праа (-:
Грюсле дори не заслуваваш, ама нали съм изключително добра, ко да те праа (-:
Re: тц, тц, тц...
...и понеже знам, че си изключително добра. Също като мен. Ще ти помогна малко - не се чуди "какво да ме правиш", аз ще ти дам няколко идейки
Дъ Шморх :)
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Дъ Шморх :)
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: тц, тц, тц...
ако ша ма съветваш за контри, спирачката на колелото ми се счупи и сега само на контра, давай нататък - цялата съм ухо ((-:
дъ първото Чудо на света
дъ първото Чудо на света
Re: тц, тц, тц...
Чудо, контрата я отказа ти. Още дори идеята за нея се беше зародила.
Стигаме ли до споразумението за "размяната" /каквото и да означава тя/ + билети на концерта...?
Хм...и дискЪ щеше да заспиваш... Грьогерина и на точност учеше. :-)
Да давам ли още идеи?
Дъ Шморх.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Стигаме ли до споразумението за "размяната" /каквото и да означава тя/ + билети на концерта...?
Хм...и дискЪ щеше да заспиваш... Грьогерина и на точност учеше. :-)
Да давам ли още идеи?
Дъ Шморх.
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: тц, тц, тц...
/ме тръска глава/ чекай, чекай - кога си предложила, кога съм отказала?! Аз чак и нужната поза заех, и ръчната счупих от натискане, а ти "оо, сори, ама важно!" ни остави с отворена уста с бялата перла. Чекай ти ся диск! Ква размяна, кви пет леаа? Никъв билет, докато не ми изсвириш всичките песни до една, барабар с ремиксовете на дъпеш (-:! Грьогерина предполагам и на герехт те е учила?! (-;
дас вундар дер вундер (-:
дас вундар дер вундер (-:
Re: тц, тц, тц...
О, вярно, че две бяхте. Сега ... вземете да се уточните - ти или бялата перла.. или и двете...
И как да разбирам глагола "свиря", ти не искаш да ти пея песните, така ли?
Dеr/die/das Schmorch?
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
И как да разбирам глагола "свиря", ти не искаш да ти пея песните, така ли?
Dеr/die/das Schmorch?
Татуирах си часовник и за всичко закъснях...
Re: тц, тц, тц...
няма да можеш да ги пееш песните, не питай защо ((-: Във всички негови значения (ам, би, моноваленти) го разбирай глагола "свиря"! (-:
dat Шмьорхен (ауф кьолш) (-;
dat Шмьорхен (ауф кьолш) (-;