Приказка

Ний нали сме без шеф, та голямо работене пада в момента
Чуйте по случая какво ни разказа един колега. Не претендирам за достоверност, да не наскачате сега:)

По време на руските намеси из Афганистан, в един съветски лагер, млад лейтант изпитвал влечение към животните. След обученията или там както се казва по войнишки, всеки ден излизал от лагера и се моткал в някаква близка горичка. Един ден се натъкнал на малки змийчета. Лека-полека се сприятелили, всеки ден ходел да си играе с тях, носел им неща за ядене и т.н. Веднъж, както си се забавлявал с тях, неусетно изпълзяла голямата змия. Увила се около тялото му и го фиксирала в очите със змийския си поглед. И така час и половина. През това време чисто черната коса на момчето станала чисто бяла. Змията не проявила дори и признак на агресия. След час и половина се отвила от него и го пуснала да си ходи. Онзи затичал към лагера и като пристигнал, заварил пълно опустошение. Всички останали хора избити, лагера разрушен и полуизгорял.

Та така, совите не са това, което са.

:)

[линк]

значи напразно му е побеляла косата хехехе
готина история:)
хареса ми

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

Амчи те всичките ни ядове казват били напразно, една илюзия начи, обаче кат не вярваме, ей на, побеляват ни косите

Айде още една подобна
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня,но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент.Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му.Това е фактът.Дали това е нещастие или благословия , това вече е разсъждение.А кой знае какво ще последва ?
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът- фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си.Кой знае дали това е благословия или нещастие .Това е просто фрагмент.Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!
Този път , хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !
След една седмица , синът на стареца, който започнал да обяздва конете , паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :
- Прав беше старецът.Това не е благословия , а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката.Това са фактите.Кой знае , дали това е благословия или нещастие ? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици , страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници.Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си , защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нащите - не знаем.Твоето е благословия.
Старецът отвърнал :
- Вие продължавате да съдите.Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...


Докато съдите , вие не растете и не се развивате.Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва ; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

Един крал се разхождал из горите, паднало едно дърво право върху стъпалото му и му откъснало големия пръст на крака; кралят, естествено, започнал да се вайка, а в това време по пътя се задал един мъдрец. Попитал го какво е станало, кралят му разказал, мъдрецът отговорил "Нищо, може и да е за добро." Кралят се ядосал, заровил мъдреца до шията в земята и си продължил, обаче срещнал хора от едно племе, които точно тогава търсели кого да принесат в жертва на техния бог. Пленили краля и за малко да го убият, само че единият от туземците забелязал, че на краля му липсва единия пръст на крака, извикал ужасено и прекъснал ритуала, защото техният бог щял да се разсърди, ако му принесат такава несъвършена жертва; и пуснали краля да си върви. Той се върнал при мъдреца много разстроен, изкопал го от дупката в земята и се заел да му се извинява, а мъдрецът пак казал "Може и да е било за добро." Кралят съвсем побеснял - "Аз те зарових в земята, какви глупости ми говориш сега, как така ще е за добро?" - "Ами ако не беше ме заровил, аз щях да попадна на онова племе, а виждаш, нали, че всичките пръсти на краката ми са си по местата си."

[линк]

Много често хората измислят хубави, поучителни и трогателни истории.
Кога с цел да залъжат децата си, че в този студен свят може да се намери все пак малко топлинка, светлинка и надежда. Друг път тези истории служат за утеха на
възрастните, като едно кратко бягство от несправедливата реалност.

Не твърдя, че тази история е измислена, но и не мога да повярвам, че е самата истина.

За всички, които обичат притчите - бих ви препоръчала да гледате "Селото"
(The Village) .... [линк]
Хубава приказка за възрастни ...

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

дрън дрън
много важно дали е истинска или измислена историята
важно е само какво те кара да чувстваш, как ти влияе и тн..
иначе ти сигурно гледаш само новини дето и те 874375378% са яко преувеличени и необективни и си мислиш, че си в крак с реалността

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

нищо подобно - не гледам изобщо телевизия, не чета вестници, нито новините в Интернет, не слушам и новини по радиото.

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

от една страна сигурно е много полезно, от друга тоталната неосведоменост не предполага ли пълен непукизъм и обратно?
поне на мен ми е интере да знам кво се случва от време на време, ей така да имам за кво да се дразня:))и то не толкова на това какво ми казват вестниците, ами начина на поднасяне на информацията, който обикновено е супер манипулативен и изкривен..
а иначе що те издразни приказката?

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.

Мда, да започна от началото
Както казваше покойната ми баба, която много, много обичах : "Сложи си дебелата кожа" - това означаваше, че ме съветва да не ми пука толкова, да не съм толкова чувствителна. Тя беше жена, преживяла доста неща, така че със спокойствието си
и опита си ме караше да се чувствам добре и на сигурно място, когато съм край нея.
Та сега култивирам усилено непукизма си, много ценно качество е, според мен, да го притежаваш в големи количества

А относно дразненето - ами аз дори да гледам телевизия или да чета или слушам новини - те не ме дразнят и са ми по-скоро адски смешни с напъните си да изкривяват и пресилват нещата. То си е като да си продавач на плодове, примерно - излъскваш ябълките, подреждаш ги внимателно и естетично, за да привлекат клиенти и да ги продадеш по-лесно. Така е и с журналистите - разтягат локуми, украсяват събитията с
техни страховити коментари и ето ти, продадено и печелившо !
Но нека да не бъдем критикари - и журналистите трябва да ядат, все пак !

А приказката не ме дразни - малко ми е "сапунена" и "захаросана", но иначе е хубава


Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

иииииииии бе, захаросана, ма истина е бе хора
тия другите са от едно време, за крале и кралици, коня на джуандзъ, а тая история е от миналия век, седемсе и някоя година
така се раждат новите притчи

а селото го гледах, симпатичен филм наистина