За телевизора
22 отговора
309 прегледа
За телевизора
Ето част от книга, която копирах от [линк] и надявам се нямат нищо против. Там има и доста други интересни четива.
За телевизора
Архимандрит Рафаил
Някога Сахара била най-богатият и цветущ край на Земята. Коритата на изсъхналите реки, рисунките по стените на пещерите, грандиозните развалини, както и произведенията на древните ковачи свидетелстват за това, че някога тук е кипял живот, че цялата пустиня e представлявала огромен оазис. Там, където днес се простират мъртвите простори от пясък, приличащи на развълнуваната повърхност на Мъртво море, зеленеела трева, цъфтели палми и бананови дървета, горите гъмжели от дивеч, а по улиците тичали питомни антилопи. Сега обаче Сахара се е превърнала в безмълвно гробище. Само преди няколко хилядолетия Египет бил една от най-могъщите и най-цивилизовани държави в света, а по времето на Римската империя - най-богатата провинция и житница на цялата империя.
Какво погубило Африка? Нашествие на врагове? Наводнения, земетресения, епидемии? - Не.
Дивите животни и антилопите, даващи на хората месо и мляко, не тъпчели тревата, не превръщали полята в пустиня, не повреждали дърветата. Но за хората било по-леко и по-изгодно да развъждат кози, които като нашествие от скакалци опустошавали Африка. Вятърът издухвал земята, лишена от трева, оставяйки безплодни камъни. Козите изяждали кората на дърветата и те умирали, изсъхвали и изворите. Хората отстъпвали на север, а пустинята ги следвала по петите.
Ако безпристрастно погледнем към съвременния религиозен живот, ще видим как към последните оазиси настъпва пустинята. Светът се превръща в една огромна и безжизнена Сахара. За това има много причини, но ние ще се спрем само на една от тях. Става дума за телевизията и видеофилмите. Ще говорим не за техническото изобретение, а за неговото използване.
Телевизорът зае неподобаващо място в нашия дом. Сам по себе си скромно средство за информация, той монополизира и унифицира нашия душевен живот. В древността център на семейството било огнището. След това - трапезата, на която се събирали всички от рода след трудовия ден. Те не само се хранели, но и четели Свещеното Писание. Сега това място по значение заема телевизорът, но той не съединява, а разделя членовете на семейството. Всеки е омагьосан от синия екран. Характерно е, че телевизорът заема онова място в стаята, където по-рано се е намирал светият кът с иконите. Древните гърци вярвали в домашен дух - Диамон, или Гений, който внушавал на човека мислите му; нашите селяни - в домовой (домашен дух), който мъчел жителите на дома с нощни кошмари. Домашният дух на нашето време е напълно материализиран - това е телевизорът.
Светите отци се отнасяли отрицателно към театъра и зрелищата, които развиват силата на въображението, тясно свързано със страстите. Св. Йоан Златоуст наричал театъра училище за страсти, макар че древногръцката трагедия е нравствена според нашите разбирания. Светите отци не делели театралните постановки на полезни и вредни. Те осъждали самия метод - имитацията на истината, играта на действителност.
Телевизорът ни лишава от дом, превръщайки го в театрална зала. В Библията пише: "Не пускай мнозина в дома си!" Телевизорът разби вратите на дома ни, при нас влизат тълпи от хора, пришълци от всякакви планети, създадени от фантастите. Влизат, без да чукат и да питат, влизат каубои и гангстери, хора, с които иначе не бихме искали да имаме нищо общо. Домът ни стана разграден двор.
Телевизорът създаде нов вид човек - homo medium, с изтощена от непрестанното зрелище, като от непрекъснато пиянство, нервна система, човек на душевния разпад, който не може да сложи граници и филтър на външната информация и я усвоява, така да се каже, в суров вид - некритично, недиференцирано, само с нисшата си механична памет. Смисловата памет при това се притъпява, а творческите сили отслабват.
Човек мисли посредством словото, в патристиката той е наречен словесно същество. Телевизорът учи да мислим чрез сетивни представи, възпитава разсеяност и впечатлителност. Душата става изнежена, чувствена и истерична. Телевизорът е концентрация на страстите, а страстта е неотделима от чувствените образи. Аскетическата борба със страстите е очистване на душата от фантазиите и представите, защото страстта приема форма на прелъстителни картини. Телевизорът предоставя множество форми за чувствеността. Той отслабва интелектуалните сили на човека. Умът трябва да се упражнява, да търси, да преодолява препятствия така, както атлетът тренира мускулите си, а телевизорът му дава обилна, рафинирана, сдъвкана храна, от която той става вял, немощен, неспособен за самостоятелно мислене така, както и тялото при обилно хранене затлъстява, грохва и остарява.
Всяко зрелище изисква съпреживяване, ние се включваме в полето на страстите, а това поле индуктира и подхранва нашите страсти. Във всяко познание има елемент на симпатия, съобщност. Грехът, станал привичен, престава да бъде отвратителен.
Телевизорът посегна и на духовната сфера. Фантазията за духовния живот ражда лъжа, която Светите отци наричат прелест. Визуално е невъзможно да си представим духовния свят, а да правим опит за това означава да се намираме в затворения кръг на страстни призраци и горди сенки, извикани към живот от въображението.
Всеки човек, според учението на Светите отци, е един малък свят. Той е неповторима индивидуалност. Телевизорът унифицира и обезличава хората. Той предлага една и съща храна на десетки милиони. Затова и хората започнаха да приличат един на друг, и то не в единството на духовната любов, а в единството на еднообразието, и започнаха да губят интерес един към друг.
Телевизорът хипнотизира. Потоците от ярки и наситени страсти, едновременно зрителни и слухови, поробват психиката, съзнанието се затормозява и човек се превръща в медиум на телевизора, възприемайки неговите внушения.
Телевизорът развива и антихристиянство. Религията - това е общуване на душата с Бога. Религията изработва съзерцателно мислене, концепция на вниманието, съсредоточава върху малко, но най-главни онтологически обекти. Телевизорът е диаметрално противоположно нещо: смяна на впечатленията, при която се губи контрол над сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично чувство, тънко и нежно като листенцата на цвете. То се усеща в безмълвието, а не в шума на улицата.
Телевизорът е разпространител и на нервни и психически заболявания. Възможностите на човешката психика не са безкрайни. За няколко часа пред телевизора човек получава толкова впечатления, колкото преди е получавал за месец. Нервната му система се износва, не издържайки непосилното напрежение, и сякаш защитавайки се, тя се скрива в болестта.
Телевизорът учи хората на жестокост. Това се отнася не само към сцените на убийства и насилие, които в телевизионните програми често са оградени с ореола на поклонение и героизъм, но и към нещо не по-малко страшно - преживяванията пред телевизора са толкова интензивни и остри, че емоционално опустошават човека и в ежедневния живот той става безучастен, студен и отчужден.
Телевизорът отчуждава един от друг хората, които живеят в един дом или семейство, като заменя общуването помежду им с призраци и сенки от екрана. Изгубвайки чувството за живия човек, губим и любовта и състраданието си към него. Човекът вече не се разглежда като личност, а се превръща в инструмент.
Казват, че телевизорът може да стане начало на религиозното просветителство, но той убива самото сърце на религията - молитвата, мистичната беседа на душата с Бога. На претоварената, потисната от потока впечатления душа не е по силите да се съсредоточи в молитва, върху думите на молитвата се отлага слой чужди на нея страстни представи. Молитвата е центърът на духовния живот. Човек захвърля душата си от неподвижния център в кръга на сменяващите се представи. Извън молитвата и съзерцанието е невъзможно вътрешното усещане за Бога и свидетелството на душата за Неговото присъствие. Дори телевизорът и да стане канал за религиозни програми, все едно той ще лиши религията от главното - дълбочината и мистиката, като се спре на катехизаторството и оглашението, на нивото на думите, а не на силата. Без религиозна интуиция, съзряваща в безмълвието, такова оглашение или няма да бъде възприето, или ще бъде възприето на нивото на духовно-културните ценности. Нужна е нравствена подготовка, нужни са религиозни търсения, необходима е борба със страстите и гордостта, за да се подготвим към приемането на християнството, за да почувстваме възраждащата му сила. Иначе Христос ще чука на затворени двери.
Особено пагубно действат върху децата сексуалните сцени, които те гледат с мълчаливото съгласие на родителите (иначе на тях би им се наложило или да изключат телевизора, или да държат децата си за дълго време вън от къщи, поради което предпочитат да си дават вид, че не ги забелязват, когато надничат из зад гърба им). Децата още по-малко от възрастните могат да регулират чувствата си и затова след духовното развращаване пред телевизора ще възприемат християнството като система от забрани, с пряк или мълчалив протест срещу нея. Ще ни възразят, че някои телевизионни програми са чисти и нравствени, но всъщност далеч не е така. Ако в предаванията си се занимаваха само с морализация, то никой изобщо не би купувал телевизори. Вижте лицата на седящите пред телевизора. Какво предизвиква най-голям интерес - морализацията или гангстерите и хватките на джудото? Ако се смесят семената на цветя и плевели и се хвърлят в земята, може да бъдем напълно уверени, че плевелите няма да дадат на цветята да растат. Пред телевизора израства човек с потисната духовност. В най-добрия случай той възприема религията като нравствено-културна и историческа ценност, което всъщност представлява религия без Бог. Телевизорът осакатява детските души. Той отнема детството им. От младенци ги превръща в старци - деца без детство и чистота!
Религията е тайна, а телевизорът превръща тайната в реклама. Литургията не може да бъде възприемана като визуално представление - това е мистично повторение на жертвата на Голгота, към съзерцанието и участието в която в древни времена са били допускани едва след подготовка само членовете на църквата, които не са под епитимия. Тя е снизхождане на Духа Свети и преобразяване на човешката душа. Нима телевизорът може да отрази снизхождането на благодатта?!
Телевизорът донесе в домовете на вярващите хора и кощунствени филми за Христа Спасител. Изкуството на артистите да се превъплъщават, умението им да забравят себе си, да се отъждествят с онзи, чиято роля играят, показва отсъствието на всякакво религиозно чувство или изкривената религиозност на актьора, отъждествяващ се с Христос. Сатаната казал: аз съм бог. Адам казал: аз искам да съм без Бога като бог. Артистът казва: искам да покажа на света чрез себе си Христа Спасителя. Значи този артист е уверен, че може да мисли като Христос, да обича като Христос, да действа като Христос. Това е по-голямо богохулство, отколкото примитивната и пошла антирелигиозна пропаганда. Днес играе гангстер, утре апостол, в други ден може би Рейгън или другаря Камо! Но нашата психика, възприела в подсъзнанието опошления от театъра образ, по законите на асоциациите и аналогиите в мисленето, като клеймо ще наложи този лъжлив образ върху светинята. Телевизорът е враг, с който не можеш да се споразумееш. Неговата агресия няма мяра и предел. Ако пустинята Сахара се разширява със скорост пет километра за година, то телевизорът с победен марш шества по цялата планета, изсушавайки последните източници и извори, замърсявайки и потъпквайки последните оазиси на духовността.
Скоро на човек няма да му се налага да посещава приятелите си, да пътува за конференции, да ходи на училище: той ще може да направи това, като управлява телевизионна система, оставайки си вкъщи. Той ще се озове в света като в студена за всичко и чужда за всички пустиня.
Из книгата "Православная Церковь об экстрасенсах, НЛО, телецелителях и оккультных явлениях”, М., 1993.
. . .
За телевизора
Архимандрит Рафаил
Някога Сахара била най-богатият и цветущ край на Земята. Коритата на изсъхналите реки, рисунките по стените на пещерите, грандиозните развалини, както и произведенията на древните ковачи свидетелстват за това, че някога тук е кипял живот, че цялата пустиня e представлявала огромен оазис. Там, където днес се простират мъртвите простори от пясък, приличащи на развълнуваната повърхност на Мъртво море, зеленеела трева, цъфтели палми и бананови дървета, горите гъмжели от дивеч, а по улиците тичали питомни антилопи. Сега обаче Сахара се е превърнала в безмълвно гробище. Само преди няколко хилядолетия Египет бил една от най-могъщите и най-цивилизовани държави в света, а по времето на Римската империя - най-богатата провинция и житница на цялата империя.
Какво погубило Африка? Нашествие на врагове? Наводнения, земетресения, епидемии? - Не.
Дивите животни и антилопите, даващи на хората месо и мляко, не тъпчели тревата, не превръщали полята в пустиня, не повреждали дърветата. Но за хората било по-леко и по-изгодно да развъждат кози, които като нашествие от скакалци опустошавали Африка. Вятърът издухвал земята, лишена от трева, оставяйки безплодни камъни. Козите изяждали кората на дърветата и те умирали, изсъхвали и изворите. Хората отстъпвали на север, а пустинята ги следвала по петите.
Ако безпристрастно погледнем към съвременния религиозен живот, ще видим как към последните оазиси настъпва пустинята. Светът се превръща в една огромна и безжизнена Сахара. За това има много причини, но ние ще се спрем само на една от тях. Става дума за телевизията и видеофилмите. Ще говорим не за техническото изобретение, а за неговото използване.
Телевизорът зае неподобаващо място в нашия дом. Сам по себе си скромно средство за информация, той монополизира и унифицира нашия душевен живот. В древността център на семейството било огнището. След това - трапезата, на която се събирали всички от рода след трудовия ден. Те не само се хранели, но и четели Свещеното Писание. Сега това място по значение заема телевизорът, но той не съединява, а разделя членовете на семейството. Всеки е омагьосан от синия екран. Характерно е, че телевизорът заема онова място в стаята, където по-рано се е намирал светият кът с иконите. Древните гърци вярвали в домашен дух - Диамон, или Гений, който внушавал на човека мислите му; нашите селяни - в домовой (домашен дух), който мъчел жителите на дома с нощни кошмари. Домашният дух на нашето време е напълно материализиран - това е телевизорът.
Светите отци се отнасяли отрицателно към театъра и зрелищата, които развиват силата на въображението, тясно свързано със страстите. Св. Йоан Златоуст наричал театъра училище за страсти, макар че древногръцката трагедия е нравствена според нашите разбирания. Светите отци не делели театралните постановки на полезни и вредни. Те осъждали самия метод - имитацията на истината, играта на действителност.
Телевизорът ни лишава от дом, превръщайки го в театрална зала. В Библията пише: "Не пускай мнозина в дома си!" Телевизорът разби вратите на дома ни, при нас влизат тълпи от хора, пришълци от всякакви планети, създадени от фантастите. Влизат, без да чукат и да питат, влизат каубои и гангстери, хора, с които иначе не бихме искали да имаме нищо общо. Домът ни стана разграден двор.
Телевизорът създаде нов вид човек - homo medium, с изтощена от непрестанното зрелище, като от непрекъснато пиянство, нервна система, човек на душевния разпад, който не може да сложи граници и филтър на външната информация и я усвоява, така да се каже, в суров вид - некритично, недиференцирано, само с нисшата си механична памет. Смисловата памет при това се притъпява, а творческите сили отслабват.
Човек мисли посредством словото, в патристиката той е наречен словесно същество. Телевизорът учи да мислим чрез сетивни представи, възпитава разсеяност и впечатлителност. Душата става изнежена, чувствена и истерична. Телевизорът е концентрация на страстите, а страстта е неотделима от чувствените образи. Аскетическата борба със страстите е очистване на душата от фантазиите и представите, защото страстта приема форма на прелъстителни картини. Телевизорът предоставя множество форми за чувствеността. Той отслабва интелектуалните сили на човека. Умът трябва да се упражнява, да търси, да преодолява препятствия така, както атлетът тренира мускулите си, а телевизорът му дава обилна, рафинирана, сдъвкана храна, от която той става вял, немощен, неспособен за самостоятелно мислене така, както и тялото при обилно хранене затлъстява, грохва и остарява.
Всяко зрелище изисква съпреживяване, ние се включваме в полето на страстите, а това поле индуктира и подхранва нашите страсти. Във всяко познание има елемент на симпатия, съобщност. Грехът, станал привичен, престава да бъде отвратителен.
Телевизорът посегна и на духовната сфера. Фантазията за духовния живот ражда лъжа, която Светите отци наричат прелест. Визуално е невъзможно да си представим духовния свят, а да правим опит за това означава да се намираме в затворения кръг на страстни призраци и горди сенки, извикани към живот от въображението.
Всеки човек, според учението на Светите отци, е един малък свят. Той е неповторима индивидуалност. Телевизорът унифицира и обезличава хората. Той предлага една и съща храна на десетки милиони. Затова и хората започнаха да приличат един на друг, и то не в единството на духовната любов, а в единството на еднообразието, и започнаха да губят интерес един към друг.
Телевизорът хипнотизира. Потоците от ярки и наситени страсти, едновременно зрителни и слухови, поробват психиката, съзнанието се затормозява и човек се превръща в медиум на телевизора, възприемайки неговите внушения.
Телевизорът развива и антихристиянство. Религията - това е общуване на душата с Бога. Религията изработва съзерцателно мислене, концепция на вниманието, съсредоточава върху малко, но най-главни онтологически обекти. Телевизорът е диаметрално противоположно нещо: смяна на впечатленията, при която се губи контрол над сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично чувство, тънко и нежно като листенцата на цвете. То се усеща в безмълвието, а не в шума на улицата.
Телевизорът е разпространител и на нервни и психически заболявания. Възможностите на човешката психика не са безкрайни. За няколко часа пред телевизора човек получава толкова впечатления, колкото преди е получавал за месец. Нервната му система се износва, не издържайки непосилното напрежение, и сякаш защитавайки се, тя се скрива в болестта.
Телевизорът учи хората на жестокост. Това се отнася не само към сцените на убийства и насилие, които в телевизионните програми често са оградени с ореола на поклонение и героизъм, но и към нещо не по-малко страшно - преживяванията пред телевизора са толкова интензивни и остри, че емоционално опустошават човека и в ежедневния живот той става безучастен, студен и отчужден.
Телевизорът отчуждава един от друг хората, които живеят в един дом или семейство, като заменя общуването помежду им с призраци и сенки от екрана. Изгубвайки чувството за живия човек, губим и любовта и състраданието си към него. Човекът вече не се разглежда като личност, а се превръща в инструмент.
Казват, че телевизорът може да стане начало на религиозното просветителство, но той убива самото сърце на религията - молитвата, мистичната беседа на душата с Бога. На претоварената, потисната от потока впечатления душа не е по силите да се съсредоточи в молитва, върху думите на молитвата се отлага слой чужди на нея страстни представи. Молитвата е центърът на духовния живот. Човек захвърля душата си от неподвижния център в кръга на сменяващите се представи. Извън молитвата и съзерцанието е невъзможно вътрешното усещане за Бога и свидетелството на душата за Неговото присъствие. Дори телевизорът и да стане канал за религиозни програми, все едно той ще лиши религията от главното - дълбочината и мистиката, като се спре на катехизаторството и оглашението, на нивото на думите, а не на силата. Без религиозна интуиция, съзряваща в безмълвието, такова оглашение или няма да бъде възприето, или ще бъде възприето на нивото на духовно-културните ценности. Нужна е нравствена подготовка, нужни са религиозни търсения, необходима е борба със страстите и гордостта, за да се подготвим към приемането на християнството, за да почувстваме възраждащата му сила. Иначе Христос ще чука на затворени двери.
Особено пагубно действат върху децата сексуалните сцени, които те гледат с мълчаливото съгласие на родителите (иначе на тях би им се наложило или да изключат телевизора, или да държат децата си за дълго време вън от къщи, поради което предпочитат да си дават вид, че не ги забелязват, когато надничат из зад гърба им). Децата още по-малко от възрастните могат да регулират чувствата си и затова след духовното развращаване пред телевизора ще възприемат християнството като система от забрани, с пряк или мълчалив протест срещу нея. Ще ни възразят, че някои телевизионни програми са чисти и нравствени, но всъщност далеч не е така. Ако в предаванията си се занимаваха само с морализация, то никой изобщо не би купувал телевизори. Вижте лицата на седящите пред телевизора. Какво предизвиква най-голям интерес - морализацията или гангстерите и хватките на джудото? Ако се смесят семената на цветя и плевели и се хвърлят в земята, може да бъдем напълно уверени, че плевелите няма да дадат на цветята да растат. Пред телевизора израства човек с потисната духовност. В най-добрия случай той възприема религията като нравствено-културна и историческа ценност, което всъщност представлява религия без Бог. Телевизорът осакатява детските души. Той отнема детството им. От младенци ги превръща в старци - деца без детство и чистота!
Религията е тайна, а телевизорът превръща тайната в реклама. Литургията не може да бъде възприемана като визуално представление - това е мистично повторение на жертвата на Голгота, към съзерцанието и участието в която в древни времена са били допускани едва след подготовка само членовете на църквата, които не са под епитимия. Тя е снизхождане на Духа Свети и преобразяване на човешката душа. Нима телевизорът може да отрази снизхождането на благодатта?!
Телевизорът донесе в домовете на вярващите хора и кощунствени филми за Христа Спасител. Изкуството на артистите да се превъплъщават, умението им да забравят себе си, да се отъждествят с онзи, чиято роля играят, показва отсъствието на всякакво религиозно чувство или изкривената религиозност на актьора, отъждествяващ се с Христос. Сатаната казал: аз съм бог. Адам казал: аз искам да съм без Бога като бог. Артистът казва: искам да покажа на света чрез себе си Христа Спасителя. Значи този артист е уверен, че може да мисли като Христос, да обича като Христос, да действа като Христос. Това е по-голямо богохулство, отколкото примитивната и пошла антирелигиозна пропаганда. Днес играе гангстер, утре апостол, в други ден може би Рейгън или другаря Камо! Но нашата психика, възприела в подсъзнанието опошления от театъра образ, по законите на асоциациите и аналогиите в мисленето, като клеймо ще наложи този лъжлив образ върху светинята. Телевизорът е враг, с който не можеш да се споразумееш. Неговата агресия няма мяра и предел. Ако пустинята Сахара се разширява със скорост пет километра за година, то телевизорът с победен марш шества по цялата планета, изсушавайки последните източници и извори, замърсявайки и потъпквайки последните оазиси на духовността.
Скоро на човек няма да му се налага да посещава приятелите си, да пътува за конференции, да ходи на училище: той ще може да направи това, като управлява телевизионна система, оставайки си вкъщи. Той ще се озове в света като в студена за всичко и чужда за всички пустиня.
Из книгата "Православная Церковь об экстрасенсах, НЛО, телецелителях и оккультных явлениях”, М., 1993.
. . .
Re: За телевизора
Без да се впускам в подробности ще кажа, че съм съгласен общо взето с написаното от архимандрита. Хората сами доброволно се подлагат на това вредно въздействие поради своето невежество. Същото обаче се отнася и за религиите, които зомбират хората точно както телевизора, включително и с негова помощ 
в отговор на just a simple man
#4
Re: За телевизора
Напълно съм съгласна с тава че телевизията е вид зомбиране ако не можеш да си поставиш граници .Същото важи и за интернет.Подобно на Елия и аз понякога се запитвам дали не прекалявам с престоя си в мрежата.
Нужно е да намерим баланса така че да не се нарушава режима на "духовното хранене".
Напоследък все по-рядко ми остава време за телевизия но и това което гледам като че ли ме натоварва допълнително вместо да ме разтовари , затова избягвам да гледам телевизия.
Безпокои ме обаче това , че децата са силно зависими и това е наша вина като родители ,че не винаги налагаме нужния контрол на времето, което да се прекарва пред телевизора.
Истината е че понякога гледаме на телевизора, като на забавачка ,която да свърши нашата работа докато ние сме заети с нещо друго, но това е нож с две остриета.
Така губим връзка по между си.Нашите деца се отдалечават от нас и заживяват в нереалния свят ,този от екрана.
[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Нужно е да намерим баланса така че да не се нарушава режима на "духовното хранене".
Напоследък все по-рядко ми остава време за телевизия но и това което гледам като че ли ме натоварва допълнително вместо да ме разтовари , затова избягвам да гледам телевизия.
Безпокои ме обаче това , че децата са силно зависими и това е наша вина като родители ,че не винаги налагаме нужния контрол на времето, което да се прекарва пред телевизора.
Истината е че понякога гледаме на телевизора, като на забавачка ,която да свърши нашата работа докато ние сме заети с нещо друго, но това е нож с две остриета.
Така губим връзка по между си.Нашите деца се отдалечават от нас и заживяват в нереалния свят ,този от екрана.[Кой е като мъдрия и кой знае изяснението на нещата?
Re: За телевизора
Аз днес научих, че сме щели да влизаме в Европейския Съюз - научих го от учениците. Не можеха да повярват, че не знам, а аз още не знам доколко новината е истина. (Нямало да се учи в понеделник, това беше топикът.)
После трябваше да превеждаме един абзац, където ставаше дума да се играе на игра със зар (dice) или със spinner, разграфен от 1 до 6. Обясних им, че очевидно става дума за нещо като колелото на късмета на Къци Вапцаров. "Ааа, значи все пак гледате телевизия, госпожо?" Казах - "Преди 5-6 години, минавайки през някаква стая, видях Къци, но не знаех, че още върви..."
Много добре ми е без телевизия.
После трябваше да превеждаме един абзац, където ставаше дума да се играе на игра със зар (dice) или със spinner, разграфен от 1 до 6. Обясних им, че очевидно става дума за нещо като колелото на късмета на Къци Вапцаров. "Ааа, значи все пак гледате телевизия, госпожо?" Казах - "Преди 5-6 години, минавайки през някаква стая, видях Къци, но не знаех, че още върви..."
Много добре ми е без телевизия.
Re: За телевизора
ако следваме тази логика по натам, не бива да гледаме дърветата, небето и слънцето, не бива да дишаме и да ядеме и да пиеме, понеже се зомбираме така... 
Има хора, които водят начин на живот, който на дригуте им изглежда като прекалено наситен с дадено нещо. Никой не е изключение. Изборът на християните е правилният. (Не те карам да мислиш като мен, но аз така мисля)
Има хора, които водят начин на живот, който на дригуте им изглежда като прекалено наситен с дадено нещо. Никой не е изключение. Изборът на християните е правилният. (Не те карам да мислиш като мен, но аз така мисля)
Re: За телевизора
а ти познаваш ли човек, на когото всяка трета дума да е цитат?
но все пак тук е клуб Християнство и е нормално и всяка втора дума да се върти в тази посока. ние идваме тук за да си кажем някоя дума...
имам познати, на които като отида на гости телевизора им гърми до дупка и ако искаш да кажеш нещо буквално трябва да викаш. но какво ли да кажеш, то и собствените си мисли не можеш да чуеш.
. . .
но все пак тук е клуб Християнство и е нормално и всяка втора дума да се върти в тази посока. ние идваме тук за да си кажем някоя дума...
имам познати, на които като отида на гости телевизора им гърми до дупка и ако искаш да кажеш нещо буквално трябва да викаш. но какво ли да кажеш, то и собствените си мисли не можеш да чуеш.
. . .
Re: За телевизора
хехехе...... това ми било учител!!!
ти това сериозно ли го говориш или се е**ваш с хората? На отшелник ли се правиш или как?
А случайно да знаеш коя е столицата на България? ... днес в София, утре в други градове...
Оле, баси, ще се пукна от смях....... най-лошите ми очаквания се сбъднаха
ти това сериозно ли го говориш или се е**ваш с хората? На отшелник ли се правиш или как?
А случайно да знаеш коя е столицата на България? ... днес в София, утре в други градове...
Оле, баси, ще се пукна от смях....... най-лошите ми очаквания се сбъднаха
Прав си за цитатите.
Съгласна съм за зомбирането. Аз бях такова зомби. Човек ми споделя някаква негова болка, аз : " Моли се брат, сестро. Бог ще ти помогне. (Пл\с солидна доза цитати)". Добре, че се оттървах от този начин на общуване.
Сега аз да светна нещо. И ng е жена, така, че давай малко по-нежно.
Сега аз да светна нещо. И ng е жена, така, че давай малко по-нежно.
в отговор на White Raven
#17
Re: За телевизора
Мъжът ти може и така да казва, но това не значи, че не съществува другата форма. За своя мъж пък мога да ти кажа, че първата разправия, която сме имали беше на тема дублетност на "взимам" и "вземам". Карахме се пред варненската катедрала, добре помня, и беше първото ни спречкване. Естествено, това е дублет, както и аз твърдях. На български могат да бъдат проверени тези неща, защото речникът е като законодателен, но на английски нещата трудно могат да бъдат проследени. Ако зададеш engeneer в някоя търсачка, ще ти даде много културни сайтове, където това е написано така.
Идеята ми е, че човек и на собствения си език не си знае дублетите. А с мъжа ми и двамата сме перфекционисти на тема граматика. Когато се ожених за него, чеизът ми беше "Съвременна българска граматика" на Пашов, "Съвременна българска пунктуация" и пр. Но после ги подарихме, защото мъжът ми си имаше същите.
Сега, в исковата му молба, думата "откогато" беше написана "от" и "когато", така че веднага разбрах, че не той я е писал.
Engine и genius са двете основания да съществува този дублет, според мен.
Впрочем, "сърдце" как е станало "сърце", а на руски си е сердце, на български - "сърдечен" и пр. Ами за думата "расна" какво ще кажеш?
Коренът е GENIus.
Би ли попитала мъжа си наставките ness и less как трябва да се четат, защото ме измъчиха разни диванета с представите си за фонетика... Прочее, [hi] или [hi:] е правилното произношение на he, защото авторитетни английски издания дават само едното и никога другого като транскрибция...
Кълна ти се, бях сигурна, че ще питаш мъжа си и ще вземеш това отношение. Вече се чудя да не ми се е отворила фонтанелата....
Идеята ми е, че човек и на собствения си език не си знае дублетите. А с мъжа ми и двамата сме перфекционисти на тема граматика. Когато се ожених за него, чеизът ми беше "Съвременна българска граматика" на Пашов, "Съвременна българска пунктуация" и пр. Но после ги подарихме, защото мъжът ми си имаше същите.
Сега, в исковата му молба, думата "откогато" беше написана "от" и "когато", така че веднага разбрах, че не той я е писал.
Engine и genius са двете основания да съществува този дублет, според мен.
Впрочем, "сърдце" как е станало "сърце", а на руски си е сердце, на български - "сърдечен" и пр. Ами за думата "расна" какво ще кажеш?
Коренът е GENIus.
Би ли попитала мъжа си наставките ness и less как трябва да се четат, защото ме измъчиха разни диванета с представите си за фонетика... Прочее, [hi] или [hi:] е правилното произношение на he, защото авторитетни английски издания дават само едното и никога другого като транскрибция...
Кълна ти се, бях сигурна, че ще питаш мъжа си и ще вземеш това отношение. Вече се чудя да не ми се е отворила фонтанелата....
Re: За телевизора
Наде, аз отдавна го бъзкикам за една дума и той много се засяга. Аз се пиша на по-голяма англичанка от него.
. Ама виж ще проверя в Оксфордския речник и ще ти кажа. Аз мисля, че се четат [ motionlEss, emptynEss], a he-то, и двете важали.
Той се обижда на "mountain". Прозинася го [mauntejn], а в речника черно на бяло си пише [mauntъn]. Ta нали ти казвам. Правя се на тарикатка като искам да го нервирам.
А с руския въобще не ме занимавай, че съм много зле.
. Ама виж ще проверя в Оксфордския речник и ще ти кажа. Аз мисля, че се четат [ motionlEss, emptynEss], a he-то, и двете важали.
Той се обижда на "mountain". Прозинася го [mauntejn], а в речника черно на бяло си пише [mauntъn]. Ta нали ти казвам. Правя се на тарикатка като искам да го нервирам.
А с руския въобще не ме занимавай, че съм много зле.
Re: За телевизора
Уважаема Надя,
Тук повечето сте големи философи, подплатени с изключително изкривена логика. Логиката не се връзва с Вашето хоби религията. Много от нещата в нашия живот са лишени от каквато и да било логика.
Ако А то В. В следователно А.
Ако вали значи е мокро. Мокро е, следователно вали...
но може да е мокро, например, ако си мия колата, нали?
и предлагам да не нищим тая тема. Да не сравняваме българския с английския. Вземи един дебел английски речник, какъвто имам аз - 80.000 думи и се опитай да намериш engEneer.. и като я намериш ми се обади.
А за взимам и вземам - думите имат много сходно значение, но се употребяват в различни ситуации. Съветвам те да си купуваш по-често съботния ТРУД. Там има един господин, който се изявява като филолог. С изключително добри примери борави и обяснява, кое е правилно и кое не..
Иначе, ако бях аз на мъжа на мястото ти, нямаше да те взЕма
Тук повечето сте големи философи, подплатени с изключително изкривена логика. Логиката не се връзва с Вашето хоби религията. Много от нещата в нашия живот са лишени от каквато и да било логика.
Ако А то В. В следователно А.
Ако вали значи е мокро. Мокро е, следователно вали...
но може да е мокро, например, ако си мия колата, нали?
и предлагам да не нищим тая тема. Да не сравняваме българския с английския. Вземи един дебел английски речник, какъвто имам аз - 80.000 думи и се опитай да намериш engEneer.. и като я намериш ми се обади.
А за взимам и вземам - думите имат много сходно значение, но се употребяват в различни ситуации. Съветвам те да си купуваш по-често съботния ТРУД. Там има един господин, който се изявява като филолог. С изключително добри примери борави и обяснява, кое е правилно и кое не..
Иначе, ако бях аз на мъжа на мястото ти, нямаше да те взЕма