Да чакам ли?

Все още съм в шок от новините нещата които разбрах днес и не мога да разсъждавам нормално затова искам да се допитам до вас.

Предисторията: аз съм на 33 и се стараем да създадем едно бебче от почти 2 години. Направили сме всички възможни изследвания. Единственото което се установи беше че спермограмата на мъжа ми силно варира. Имал е и много добри, имаше и една която беше под нормите но всички бяха категорични че поне за инсе няма да има проблеми. Последната си беше направо отлична (преди 3-4 месеца), но понеже пак нищо не стана, ни посъветваха да опитаме с инсе. От началото на седмицата ме следят като писано яйце, мерят ми всеки ден всички хормони, надупчили са ме като решето, мерят фоликули и т.н. Всички лекари толкова се радваха на овулацията ми, всичко се развивало като по книга: фоликули, ендометриум, хормони и днес трябваше да направим инсето.

Днес: се оказа че спермата е с толкова ниско качество че не може да се обработи за инсе (7 мил/мл). Заключението: инвитро, може би дори ICSI е за препоръчване. Обяснението: от лабораторията в която сме правили предните спермограми често пристигали резултати които никога повече не могат да бъдат повторени.

Аз съм в шок, мозъкът ми все още отказва да приеме тези резултати. Гледам тъпо монитора и ми се иска да се разплача, но и това дори не мога. Но като оставим настрана емоционалната страна, съм изправена пред сложен въпрос. Има ли смисъл да опитваме някакво лечение с цел подобряване на спермата и да се надяваме да стане поне със инсе или е по-разумно да отиваме колкото се може по-бързо на инвитро? От една страна знам че с оглед на възрастта ми трябва да бързаме с инвитрото. Но от друга, ужасно ме е страх и се чудя не е ли прекалено рано, нямаме ли друг шанс...

Всички сме чували за прословутите спермограми на Цибалаб, може би е добре да направите една истинска спермограма и тогава пак да се коментира. Колкото до това какво да избереш ти сама трябва да го решиш защото трябва да си готова да го направиш, сама разбираш че времето те притиска. Какво те плаши в самото инвитро, това можем да обсъдим. Мен единственото което ме плаши е хормоналната стимулация.

Плаши ме точно същото, стимулацията. Съсипваща е за яйчниците. Но и емоционалната страна на въпроса не е за подценяване. Това е като да се качиш на влака към ада...

Според мен не бързай с инвитрото.33 години не са чак толкова много.Моя приятелка на 43 е бременна сега.
Успех

Здравеи,
като чета твоята история все едно за мен си писала:-) И аз съм на сащите години и при нас проблема е във вариращи спермограми. Като цяло лошите обаче са повече от добрите. Не е ясно от какво варират, за съжаление. И ако при теб има вероятност да е от лабораториата (макар че не ми се вярва много) ние сме правили спермограми на 2 места и резултатите се прикоркиват с малки отклонеия. Аз се чудех също какво да правим, защото инвитро с Икси струва много пари. Правихме една инсеменация но за "късмет" спермата беше даже под нивото нормално за инсемация, направихме я така или ина1е но нямаше положителен резултат. Така решихме да минем към Инвитро щото не е ясно от кои път ще успеем, дси боже от 1вия но годинките ми вървят и по-добре докато не съм на 35 да пробваме ввсичко възможно. Също решихме мъжът ми да даде няколко проби сперма и да замразим наи-добрите за всеки случаи. Случи се така че първата му проба е като за донор (направена в същата клинника) и решихме да не я "хабим" за инсеменация поне не за сега. Вие може да направите същото, така ако дори решиш да продължиш със инсеменации поне ниама да чакаш до последния момент да видиш каква ще е спермограмата. Има момент , че след размразяванто не всички ще оживеят но то няма 100% гаранция в тия неща за съжаление. Но наистина ти трябва да си решиш. Каквото и да решиш успех. (Не искам да те плаша но мен от стимулацията за инсеменация ми се появиха 2 кисти - функционални, но според доктора като имаш кисти се произвеждат по малко фолукули. Та за малко да отложим инвитрото. Сега ще ходя на 29ти да се справят с кистите, но аз се ядосах на себе си че изобщо прявихме инсеменация)

Както описваш нещата май наистина е много сходна ситуация. Благодаря ти че сподели историята си, защото аз не вярвах че са възможни такива драстични вариации. При нас е от 45 мил/мл до 7 мил/мл. Дори и да е от лабораторията, тази трагична спермограма която ни изкараха днес е правена на сигурно място. Отказаха да я обработят, казаха че няма смисъл да се прави инсе с това нещо. Те си знаят, ако няма наистина смисъл, няма нужда да ми взимат парите.

Ние все още не сме имали много време да обмислим варианта със замразяването. Днес на първо четене ни предложиха инвитро, искаха дори и час да ни дадат. И аз обмислям по същите причини: наближавам критичните 35.

Моят съвет е ако имаш паричната възможност да не отлагаш инвитрото. Нищо няма да спечелиш а и за мен чакането е наи-тягостно. Поне като почна с инжекциите за стимулация ще знам че съм една стъпка по-близо до заветната цел:-) Като чета тук, как някои не успяват от 4-5 инвитра направо ми настръхва косата. Горките какво ли преживяват, даже незнам дали аз ще успея да се справя в такава ситуяция. Но ако нямаш парите за инвитро, пробваи с инсеменации. Ако направиш 3-4 (поне моят лекар така казва) и са неуспешни няма смисъл да продължаваш. Но моят съвет е да не отлагаш! Успех ти желая да си имаш бебче скоро

Ами коментирайте варианта но ако показателите ви наистина варират защо да не пробвате със замразяване.
За Морковче - съученичка на майка ми късно се е омъжила и е родила някъде към 45 и когато детето е тръгнало на училище всички съученици го питали това баба ти ли е. Това така ми се е запечатало в съзнанието, че направо съм си решила ако до 35-37 не стане да осиновя дете със или без човека с когото живея. Защото колкото и да си обичаш детето, тези приказки го травмира.
Не искам да засегна никого с тези думи, просто който има възможност да побърза според мен е добре да го направи.

Според мен трябва да направите още една спермограма на друго място, за да видите дали лошите резултати са трайни и тогава да решите какво да правите.
Ние сме правили спермограми на три различни места и са горе-долу еднакви - спермограмата ни е добра. Правила съм 4 инсеминации и на едната на първия ден когато мъжът ми даде материала при 2-3 дневно въздържание резултата беше 14мил/мл. На втората инсеминация на следващия ден след 19часа спермограмата беше в пъти по-добра, цитирам по памет, но мисля че около 65мил/мл. Учудващо, но не ни стана ясно на какво се дължаха тези резки резултати. Иначе на последната инсеминация, която беше в три последователни дни резултатите бяха на 1-ви ден: 125мил/мл; 2-ри ден: 92мил/мл; 3-ти ден:83мил/мл.
Вие все пак имате и добри спермограми, което означава че имате шанс и за инсеминации. Успех!

За Луничката-майка ми ме е родила на 19,а баба ми ме отгледа,в училище всички казваха каква красива майка имам-а всъщност тя беше баба ми на 46,47години тогава.Е,и аз можех да родя на 19,ама не го направих,сега пък,като минах 30те да се отказвам ли?Не ме интересува-ако мога и на 40 ще родя-нека да ми викат баба.По -добре късно,отколкото никога

Аз приличам ли ти на баба?

Както казах и по-горе не искам да засегна никого, просто исках да кажа че от чакането няма смисъл и дествието му е майката.
Аз пък винаги съм се гордяла като ми казваха колко хубава и млада майка имам. Пък и никоя от вас не е на 40 и повече години нали представете си ако родите на 43, когато децата ви тръгнат на училище ще сте на 50.

няколко въпроса към теб:

1. къде правихте спермограмите? в смисъл, надежден ли е центърът/клиниката?
2. освен концентрацията от 7 млн/мл, какви са останалите показатели от лошата спермограма?
3. при положение, че спермограмите силно варират, насочен ли е съпругът ти
към консултация с уролог-андролог за изясняване на причините? при варикоцеле често варират така.

щом има и добри и лоши спермограми - има и в клуба описан случай, когато се практикува периодично даване на материал и замразяване на годните проби - това също е вариант.
също така, ако се установи варикоцеле - може да се опита операция, която има шанс да повлияе положително върху спермограмата.

аз не бих разчитала на еднократен лош резултат като окончателна прогноза за бъдещите действия.
няколко месеца, отделени в консултации, лечение и търсене на причините, не са ти фатални...

Имам приятелка, която роди на 41. В момента не изглежда зле. Синът и вече е на 13 години и е по-висок от мен..Не виждам никакъв проблем да се ражда и по-късно. Мадона роди първото си дете на 38 год.

абсолютно съм сагласна стебе аз съм на 35г.и си мисля ,че докато е жив човек има право на щастие касмет милички

Много ти благодаря за тази подробна информация! Ох, това ми връща надеждата че може пък и да е само временно и да се подобрят нещата. Все пак е имал и много добри спермограми и колкото и некадърно да са ги броили, не може да са направили грешка 500%. Дори и предишните да не са били абсолютно точни, при всички случаи са били по-добри. След като и при вас е така, значи не е някакъв феномен, а се случват такива неща. Може дори да не е лабораторна грешка, а да са си неговите вариации. Нова спермограма ще прави сега в клиниката където бяхме вчера. Само не знам какви са шансовете за забременяване при толкова вариращи спермограми. Лекарката ми каза буквално: 'За да не забременеете 2 години с такава идеална овулация, трябва да има някакви причини'. И въпреки това, ако има моменти с по-добри резултати все още има смисъл да опитваме с инсета.

Благодаря ти още веднъж че ми вдъхна надежда!

Zdravej, iskam samo da ti kaja, ce v spezializiranite kliniki vinagi sa sklonni da ti preporuchat napravo skupata prozedura. I tova, koeto ti e kazala lekarkata: 'За да не забременеете 2 години с такава идеална овулация, трябва да има някакви причини'., moga da kaja, ce az 3 godini ne zabremenjavam, puk problem ne e otkrit v nito 1 ot dvamata i razlicni lekari, vklucitelno i spezialisti po invitro sa mi kazvali, ce prosto njama za kakvo da se hvanat pri nas i ce ne znajat zashto ne se polucava. Invitroto e slojna prozedura i chovek trjabva da e gotov za neja. Ako se chuvstvash gotova dejstvaj, ako ne po-dobre izchakaj. Nadjavam se da sum bila polezna. Uspeh.

Други параматри не бяха описани, само pH (то беше ОК), вискозитет и подвижност. Подвижността беше 38%. Не че е добре, но в случая е по-малък проблем от бройката. Морфология не си бяха правили труда да определят. Все пак ние бяхме отишли за инсе, а не за да правим спермограма и те като са видяли че няма да стане, са предали набързо резултатите и не са се занимавали с подробности. Като така и така са решили че материала е негоден за обработка, морфологията няма особено значение. Сега ще ходи там пак да прави спермограма. Взе си час и при андролог. Досега е ходил при уролог и нищо не са му намерили.

За съжаление моите впечатления са че като се стигне до мъжки стерилитет, всички викат 'инвитро' и никoй не се занимава с лечение, освен в случай на варикоцеле. Но ти си права и ние ще чуем разбира се още няколко мнения, ще продължим и със спермограмите. Другия месец отново сте опитаме с инсе, ако има материал. Ще питам и какви са възможностите да замразим материал. Но тази лекарка вчера просто не ни даде шанса да се свестим след тези новини, а направо ни попита искаме ли час за да ни информират за инвитро програмата си. Аз съм склонна да изчакам преди да се решим на инвитро, но се чудя колко е разумния срок и с оглед на възрастта ми къде чакането започва да носи повече вреди отколкото ползи. На мен не ми пука особено какво ще мислят хората дори и да съм по-възрастна, но се притеснявам дали няма в един момент да си намалим и шансовете за успех с инвитро.

Учудва ме факта ,че не сте ходили на специалист - уролог или андролог.
не ви ли и предложено?
Според мен макар понякога да не е ясна причината за тези проблеми, вие сте длъжни да я потърсите.
За да се лекува.
може и да имате късмет.
но трябва да се убедите в причината и в това има ли личиние или не.
тогава чак мислете за ин витро.
Успех

За мъжкия "фактор" - права си, че всички казват че лечение няма и пращат директно на ИКСИ. И ние минахме по тоя път - две спермограми, правени в една от най добрите клиники в София (демек достоверни), и заключение - ИКСИ.
Като ми дойде това до главата, почнах да чета доста, най вече в "Зачатие" и в архива на клуба. Има много полезна информация! Както е писала Джам, решихме да потърсим проблема, мислихме, говорихме с мъжа ми и той ми сподели че от известно време чувства изтръпване в слабините, особено като седи дълго време седнал. Захвърлихме веднага дънките, купихме едни широки панталони (как мръзнеше посред зима с тях!), почна повече да се движи (доколкото може де, щото пак си е 8 ч зад компютъра). Започнахме и с витаминна програма - антиоксиданти, цинк, Л-карнитин. И магарешкия бодил не му се размина на моя мъж (в началото бе много редовен ама после взе да му писва). И така.... На втория месец от началото на тия промени, неочаквано забременях. Казвам неочаквано, защото стана точно в месеца, когато имах много работа, налагаше ми се да работя до късно през нощта, и за последно правихме кекс три дни преди овулацията. А от разширената ни спермограма знам, че в нашия случай след 24 ч оцеляват само 15 % от опашатковците....
Може и чист късмет да е било, и така или иначе да е било писано да стане, без да има значение какво (не) сме правили. И все пак, си мисля, че не беше без значение това, че решихме да установим проблема и да опитаме да се справим с него..

А лекарите бяха категорични,че лечение с витамини, добавки, лекарства си е чисто губене на време.