Въпросителната

Знаеше какво й предстои.
Щеше да свърши работния ден. Ще каже усмихнато на колегите си “до утре” и щеше да скрие усмивката си до другия ден. В автобуса щеше да блуждае през прозореца като затворник на път за затвора.
После – носеща торбите с покупки – щеше бавно да крачи към дома навела глава и увесила рамене. Улицата – колкото и дълга да беше – щеше да свърши и да я отведе пред вратата.
Щеше да си отдъхне, ако чуеше телевизора да работи на Eurosport. В такъв случай нямаше да се налага да води формални разговори за работата или времето докато готви. Това я устройваше напълно. Можеше – готвейки – да си измисля някоя история за нежен богаташ, тръгнал да търси жената, която не би се впечатлила от богатсвото му или пък завършващ студент, на когото бяха омръзнали празноглавите състудентки и търсеше по-възрастна и улегнала жена. Можеше да си представи как пада на улицата и я вдига някой фитнес-интструктор, а защо не и в мислите си по време на почивка на екзотичен остров да не се запознае с някой световноизвестен актьор, търсещ усамотение като нея...
По време на вечерята всеки щеше да чете нещо свое – книга, вестник, списание – нямаше значение, стига да не се налагаше да си говорят. Понякога очите им щяха да се кръстосват подавайки си солницата или някой прибор, но бързо щяха да отвръщат поглед за да не видят оная безпределна пустош, която се беше настанила постепенно там. Никога нямаше да си позволи да запита кога между тях се е настанило тихото съществуване между общите стени, въпреки че целият им живот щеше да протече в такова монотонно съществуване. Сивота, компенсирана от веселите цветове на стените, килимите и чаршафите.
После – колкото и късно да си лягаше той щеше да я чака. Независимо дали щеше да легне по гръб, по корем или свита в ъгъла на леглото, той щеше да посегне към нея. Сексът винаги щеше да бъде до болка познат и апатичен. Щеше да я натисне с натежалото си тяло и да подхване дясната й гърда. Щеше да я мачка докато не изтръгне от устата й стон – тя знаеше това и щеше да изпъшква минута-две след началото. Това щеше да му даде знак да задърпа нощницата й. Месестите му пръсти щяха да мачкат кожата й, дебелият му език щеше да се навира в устата й докато не разтвори устни.
Тя - омъжена от толкова години - трябваше да е свикнала да приема акта като задължение, отдавна осъзнавайки, че това което ги свързва не е любов. Не си бе правила илюзи изобщо, макар че я болеше понякога. Душите им никога непринадлежали си, бяха безвъзвратно загубени из пространството, а телата им просто щяха да задоволяват нагона си от време на време без грам топлота и желание докато той си въобразяваше, че така се показва като истински мъж. А тя - тя винаги щеше да се оставя на грубите му ласки и да го изтърпява.
Знаеше точно до минута кога щеше да навлезе в нея. Щеше да се клати известно време, докато тя мисловно за сетен път се убеждава, че той е бил наистина последния влак за нея и е трябвало да се омъжи.
Когато го усетеше, че омеква, щеше да изскимти театрално и да се отпусне както беше виждала по филмите, а той щеше да се отпусне отгоре й смачквайки я с тежестта си и карайки я да преглъща бързо-бързо да да не позволи да стомаха й да върне храната.
Понякога, когато не искаше да я целува, щеше да му дава дупето си - това щеше да го накара да свърши по-бързо и така щеше да се отърве от него. В крайна сметка беше важно да изпълнява съпружеското си задължение. Трябваше да задоволява мъжкия му нагон. А всъщност не изпитваше нищо - дори и усещане, че е претърпяла поредното унижение.

Картините се въртяха пред очите й лудо – сивота, мълчание, отегчение, празнота. Надигна се от стола и каза:
- Не мога да се омъжа за теб.
После излезе. Дори и той да беше последния й влак наистина, нима можеше да си причини това?

ухаааааааааааа - е тва беше яко

Ако знаеш колко пъти тази сценка съм я превъртала на ум...Поради тази причина все още съм сама...

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа
[

ААА.... сега май си представих какво е дърво в леглото... и от двете страни...

Стига, бе! Няма чак такива мъже. Само по филмите са такива ужасняри.

Не се вземай толкова насериозно, де!

Хихихихи,браво за оптимизма полуидиотче!Ако искате мъжете ви да не са такива,си вземете нежен,любвеобвилен,чуствителен,умен,индивидуалист и не с толкова силно его човек (май добре се описах)Аз вече съм се отказал от последния "женски влак".Предния път вътрешния ми глас ме подведе,сега с него си изясняваме ситуацията,но като че ли грешката беше нужна за да не си въобразявам ,че има такова нещо като щастлив брак-хахаха.Желая да се запозная с жена апатично настроена по въпроса за брака,нетърсеща идеалния красив мъж,който има много пари и качества и му миришат краката ,за сериозна ,неемоционална ,истинска,необременяваща връзка със сексуален характер.

НЕ искам да е истина...

Реално. Само дето не разбирам защо изобщо го е изтърпяла докато го опознае. Обикновено жените разкарват някой с подобно поведение още на третата среща.

Да живей мазнината! Мри ти гад!!!

Права си, че такива мъже няма. Има по-гадни. Както и има не по-малко гадни жени. В живота имам предвид.

Да живей мазнината! Мри ти гад!!!

Толкова е истинско , Смайли - и толкова вярно - не, не може да си причини това, в никакъв случай.
Червената въпросителна е страхотно попадение .
Хубаво пишеш.

много хубаво

reality bites

и майсторски написано, но не ми се вижда много реалистично, точно поради причината, която изтъкна Фреди:
Само дето не разбирам защо изобщо го е изтърпяла докато го опознае. Обикновено жените разкарват някой с подобно поведение още на третата среща

Аз не бих допуснала, нещата да стигнат до предложение за брак с мъж, който не харесвам и то в такава степен. Но може би не трябва да съдя само по себе си вероятно, защото не ми се е случвало да гоня последния влак. Дори не съм искала да се омъжвам, мечтала съм си само за дете.... навремето.

Love is stronger than Pride

Мамче... от една страна казваш, че е убедително. От втора страна казваш, че и ти не би изтърпяла такъв а от трета страна казваш, че ти се вижда нереално това, което съм написал. Би ли ми обяснила това, което не мога да разбера в момента?

Да живей мазнината! Мри ти гад!!!

Фанси е права, че на първи прочит не съм бил разбрал. Извинението е недоспиване.

не си разбрал - нереално й се вижда, поради причината, която си изтъкнал ти - тоест на едно мнение сте

reality bites

И аз мисля, че сме на едно мнение, но го казваме с различни думи. Скарали се Иванчо и Стоянчо дали Марийка е минетчийка или свиркаджийка.

Да живей мазнината! Мри ти гад!!!

|Марийка Златоуста ли имаш предвид или Марийка Устата?

reality bites

Ама че апокалипсис! А на мене ми се иска да изкрещя на целия свят, че съм намерила един страхотен мъж, който ми е върнал вярата в другия пол.
И забелязвам всичко, което прави, за да ме изненадва. Снощи влязох да се къпя, а той остана да подрежда кухнята. С голямо задоволство ми показа, че е излъскал печката до блясък. Как да не го наградя с целувка?! Не ми дава да пазарувам сама, за да не се товаря с тежките торби. Не ме ревнува ако закъснявам от работа, а се заема да сготви нещо пикантно за вечеря. Закуската си е негово дело. Знае, че обожавам Бейлис и миналия ден ме изненада с една малка бутилка. Обожавам да седя в него и да си говорим. Ми що на този фон и сексът да не ми е на ниво?

И трите чадо и тритееее...

Да живей мазнината! Мри ти гад!!!

един такъв... на третия път вече знаех как ще започне секса, как ще протече и след колко време ще свърши. Когато стартира четвъртия път, аз стартирах към вратата.

за нас - пишещите тук - този разказ навярно не важи. Изобщо не можем да си позволим да стигнем до там, но то е защото имаме свое мнение по въпроса за омъжването, последния влак и секса.
Не може да си нямала поне една съученичка, чиято единствена цел е да бъде булка. И друга - на която родителите са втълпявали колко е мръсен секса и че трябва да се омъжи за порядъчен и скромен човек. И трета - която ще направи всичко само и само хората да виждат, че има приятел.
Повече са, отколкото си мислиш. Погледни ги само по кафенетата, ресторантите, събиранията - двама души, които няма какво да си кажат, двама души, които са заедно просто защото са свикнали с това и накрая - двама души, за които думата "развод" е мръсна дума.