Бихте ли повярвали...........

На постоянният си партньор/съпруга/, ако след 17 годишен брак/имайки предвид,че през тези години освен две деца ви е образувал и една планина от нерви/ви каже, че ви обича много и е готов на всичко за, да го погледнете с "други очи",т.е.да се завърнат чувствата отново.

оо, веднага!
първо ще си поискам да ми купи самолет, след това остров, после там да построи една скромна лятна къщичка около 5 декара, за да мога да си ходя там през лятото със самолета. естествино ще ми трябва и летище на острова. ...ми ако направи това значи наистина е готов на всичко и веднага ще започна да го гледам с други очи.

Ами май НЕ
Но то по принцип след такъв дългогодишен брак чувствата отдавна не са "същите" /и няма как да бъдат!/.......защо иска той това от теб!!!
Я по-добре да си признае, че и неговите чувства не са "някогашните"!Няма нужда да лицемерничи...

Трябвя да се живее!

Като види колко много те е нервирал(а) през тези години и може да му/й теглиш дузпата (а междувременно овехтяваме бавно, неусетно почти) - в един момент се усеща, че отсега нататък акциите му/й стремително падат, така че единственият шанс е да се държи здраво за теб. Няма лошо - по-добре късно, отколкото по-късно.

Зависи от планината

да

Aуууууу.......

Бъди сигурна ,че не е готов на всичко. Можеш да го пробваш,знаеш размера на ЕГОто му/ след 17 год.брак/.
Не избързвай с"Другите очи".
И не храни особени илюзии.
И все пак успех!!!

... че хОратъ с дълги бракове зад гърбъ си едвам се пОнасятъ и пОстоянно се каратъ,но и мнОго бързО се сдобряватъ ... живеятъ един еднообразен и пълен с прОтиворечия живОтъ акО разбира се не съ се отказали от негО и гО дарили в пОлза на децатъ си ... но в същОто време и дваматъ съ се привързали един към друг ... заедно съ се справяли с проблемите и заедно съ се радвали на пОводите ... реално погледнато у тях любоФФФ нема ... обичтъ съ е изчерпала,но привързанОстъ е мнОго гОляма
... тъ у тОя ред на нещатъ със съпругъ ти мОже да сте си омръзнали и да се карате редОвно и за най-малките неща ... но и през ум не ви минава как шъ живеете акО се разделите

Повярвах на бившият си приятел, едва когато се
разделихме и той ми каза: а аз даже те обичах....
И сега когато се видим ми го казва, но...чуствата не могат да се
върнат.

Да. :)

Поне първия и втория път бих повярвала.

Честно казано и аз не вярвам в химери.Съгласна съм с вас, но просто ми беше интересно да разбера дали пък аз не бъркам някъде.Винаги съм била склонна да търся първо грешките в себе си, след това в другите.По отношение на чувствата, то............е ясно какви са, но поне да има едно взаимно уважение и разбирателство,което е най- важно в едно семейство.

... но е труднО
... хОратъ с времето се прОменятъ ... дОри с напредването на гОдините запОчватъ да се питатъ дал тОва съ иСкали ... не ми разправяй,че не ти съ минавали през умъ тия мисли ... с времетО чОвек осъзнава тежкатъ иСтина,че живОтъ му е прехОден и негО пита какво си правил и какви семейства си създавал ... живОтъ не гО интерва как си живял и от какво си съ възпОлзвал ... тОй прОсто ти е даден за един мОментъ от време и настъпва след тОва краятъ ... каквОтъ си взел си взел ... каквОтъ си прОпуснал си гО прОпуснал ... в такива мОменти чОвек се дразни и от най малкото нещо ... за негО проблем се оказва начина му на живОтъ и търси винатъ в другите 'защО така съ го излъгали' ... ако някОй не го критикува тОва директно ... то го избива чрез други заяждания и в крайна сметкъ не разбираш за каквО е цялатъ работа ... някОй казватъ,че имало схОдни харакатери ... е да амъ никОй не казва,че с времето и характерите съ прОменятъ ... ако сте си пасвали преди 20 гОдини не значи,че и сега шъ си пасвате ... само се крепите на привързаностъ си

... акО не беше тази шибана църква и нейнатъ прОтивна прОпагандна система ... то сега кОлко по лесни щяха да бъдатъ нещатъ и кОлко по убаво щяхме да си живеем живОтъ

Прав си Чанко, ама много си прав.Вярно е, че всички се променяме с течение на годините, но най-много и в регрес се променят тия дето са баш чешитите.Значи ако си бил чешит с течение на годините ставаш още по-голям.Ей това, нещо трудно се изтърпява,и сам си намираш пътеките..........
или с друг/а/ или не обръщаш внимание.Та по повод на това исках да кажа,че обясненията,които ежедневно получавам от него, са явно от страх да не остане в една критична възраст сам, ама пък чак да ми каже, че много ме обича- ей това най-много ме разсмя...........Просто не знам как да реагирам, изглежда колкото по-малко внимание обръщаш на даден човек, ти още повече провокираш интереса му, какъвто е случая при мен.За мен нещата са си от ясни по-ясни, вече нищо не може да ме върне "назад".

... мОже би се страхува да не тъ загуби ... все пак 17 гОдини брак не съ хич малко ... дОстатъчно за да си знаете и кариесите по зъбите ... омръзнали сте си и еднообразието въ е пОгълнало изцяло ... но не го отричай,че сте привързани здраво ... в щастие и тъга се сплОтявате и се чувствате,като най-близки

... спОред мене няма нищО нередно в тОва дето ти гО е казал ... напрОтив требва се радваш ... защОто мнОго малко съ хОратъ дето да съ живяли с един и същи чОвек 17 гОдини и да чуятъ от него,че ги обичатъ ... мОже би ако и ти малко се пОстараеш и му обърнеш някакво внимание ... мОже някОй пак пламък макар и временен да пламне между вас

Може пък и да си прав...........сигурно и това може да се случи, но как да пречупя себе си, как да забравя незаслужените обиди казани дали умишлено или не/все едно/,как да забравя лъжите на дребно дето така са ме наскърбявали, че съм го виждала по-черен и от дявола......как.......как?
А колкото до радостните и тъжните моменти в живота -да- винаги сме били заедно и това ни е сплотявало, но не ни е помогнало да запазим чувствата си.Поради това, че сме едно семейство просто друг начин няма- трябва да споделяме всички случки от живота.А любовта е нещо различно- докато обичаш си склонен на какви ли не компромиси, но настани ли се безразличието става страшно.