за чакането

скучно ми е.
чакам.
и аз не знам какво.
и пиша. пиша глупости. далеч не толкова съществени неща.
продължавам да чакам.
щото знам, че понякога си струва чакането.
обаче всъщност не обичам да чакам.
а най-мразя да чакам някого някъде - например на ъгъла - и той*тя*те да закъсняват. защо го мразя ли - щото все ми се струва, че приличам на идиот.

продължавам да чакам, щото знам, че нещо ще се случи - я ще звънне телефон, я някой ще ми прати бележка, я ще ми се оправи настроението.

чакам. какво чакам и аз не знам, ама чакам.

вие чакате ли - какво, защо, кого...
има ли някой, който обича да чака

може би там и тогава друга съм била...

Во истина, да мине.
Да ми олекнат рамената.
Фантастично е как една мисъл може да тежи на зрял човек. Седмици. Месеци.

"Чакам" мери крачките ми. Нявга ми досажда, нявга нямам търпение. Чакам никога не е равно на едно (и също).

Manahmanah

Отдавна си мисля че да чакаш е изкуство. Както бе казал Лао Дзъ - пътя е толкова важен колкото и целта. Умея да чакам. Понякога дори като че ли намирам удоволствие м това - звучи направо извратено Чакам събота и неделя да се наспя. Чакам да излезе хубава книга. Чакам пустото Муле да източи нещо хубаво отпреди 20 години. Чакам си. И си пея. Понякога наум понякога на глас. Пееш ли докато чакаш? Опитай

Жизнь – это борьба зла с ещё большим злом.

нямам време да чакам. в смисъл нещата при мен стават много бързо, сигурно самите неща са такива или не се занимавам с неща, предполагащи чакане, не знам как да го формулирам. имам толкова безумно много неща за правене, всичките интересни по един или друг начин... или на границата на интересното, но напоследък от немай къде успявам да се мотивирам .
не помня и миг от живота си, в който да съм скучала. не ми отива на мисленето.
сериозно говоря... изобщо не се опитвам да си градя някакъв имидж или да доказвам колко ми е интересен живота - това нито интересува някого, нито пък това, че съм ви убедила колко съм готина и интересна, е от полза за някого. просто твърдо вярвам, че нещата, които ми се случват, зависят от мен, и ако нещо ми е скучно/ досадно/ нараняващо/ (някакво друго), то е такова защото такова съм го помислила, такова съм го приела и т.н.. накратко, би значело, че не съм направила нещо като хората, а аз обичам да си върша работата.

пък не е нужно да извършваш едно единствено действие - чакането. нещата са толкова широкоспектърни... можеш едновременно да чакаш и да правиш хиляда други неща, а не само да чакаш. не знам дали съм ясна.

и за да ти отговоря на въпросите:
да, има нещо, което чакам. чакам, защото така избирам. не го приемам за слабост, не го приемам за скука, мога да направя всичко, докато чакам и мога да го чакам винаги, не го приемам за момент. харесва ми.

чакането не е състояние на духа, а избор. поне така трябва да бъде според мен. а ако можеш и да си понесеш отговорността за избора, получаваш удовлетворение.

разбирам много добре за какво говориш... дано да ти инжектирам малко оптимизъм в това отношение, съвсем искрена съм.

между другото има един разкошен разказ на дадзай осаму, заглавието е "чакам" и нямам идея къде може да се намери, но ако ти попадне - препоръчвам.

_______
изборът е ясен.

Писмо от умрял...

или някой просто...да ме усмихне...

нямам думи...уморих се...




I'm The Left Eye
You're The Right
Will It Not Be Madness To Fight ?

We Come One

скоро бях написала че съм се уморила да чакам..... сега като се замисля не чакам нищо, защото да чакам няма полза ...радвам се на пролетното време и ....и аз пиша в клубовете глупости.... определено това не ми е омръзнало ...все още....

не винаги чакането си струва..... всъщност при мен никога не си е струвало - това което съм чакала е идвало късно, когато не ми е нужно, дори съм се ядосвала че изобщо се е появило - да е дошло навреме и съм съжалявала че вместо да си губя времето в чакане не съм свършила друго, което и да не е кой знае какво но поне е нещо което ще съм направила.... което е можело да доведе до правенето на следващо ново......

ако нещо е писано да стане то става и без да чакаш.....


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .

Ponjakoga e nujno da po4akash...ako znaesh za kakvo,v mnogo realno vreme. Kato si stoish i samo 4akash ve4e e zaguba na vreme.Njamam turpenieto da go pravja.Po-skoro tursja na4in da izbegna tova sustojanie,provokiram sebe si i drugite,namiram si s kakvo da se zanimavam, sushto pisha gluposti i govorja...takiva Neprekusnato neshto se slu4va -O4akvano ili ne...
iiiii nishto novo pod slunceto....

Колко още трябва аз да чакам.......
Всичко и нищо ......затова........



За сведение на чакащите на гара "Живот"-влакът на щастието ще закъснее
за неопределено време, но тъй като има вероятност да се появи всеки момент имайте готовност със багажа. Моля, при пристигането на влака запазете спокойствие и изчаквайте реда си.

Годо-то не го познавам. Не съм го чел/гледал/виждал/запознавал - нищо...
Така че и да дойде няма и да го позная - ще се разминем...
Затова не чакам. Стоя си.

Виж ако чакам на спирка не се притеснявам хич, направо съм си като у дома си... същото е, почти... само малка разлика че никой не идва за да чака. А е хубаво да си чакаш с някого на място което не притеснява и двамата - така казват, ама като не зная...

не обичам да чакам, но си давам сметка (отскоро в интерес на истината), че това е важно умение. затова понякога чакам.
не си пея - пеенето го правя, когато ми е тъжно - за да се развеселя. действа.

може би там и тогава друга съм била...

докато чакам, правя разни неща.
може би чакам да се завърне детето или по-скоро девойката у мен, която се е скрила някъде. не иска да излезе, а и аз не я насилвам.
чакам съзнателно - защото преди бързах и получавах разни неща, които всъщност не искам или не са си заслужавали, но пък съм натрупала жизнен опит.
чакам оптимистично - знам, че ще дочакам.
ще потърся този разказ, благодаря

може би там и тогава друга съм била...

то става точно, докато чакаш. просто междувременно ти продължаваш да живееш.

може би там и тогава друга съм била...

хубаво е, да

може би там и тогава друга съм била...

нервно ми е.
чакам.
аз не знам какво.
и пиша. и бриша. далеч не толкова съществени неща.
продължавам да чакам.
не щото чакането си струва, а щот се налага.
обаче всъщност не обичам да чакам.
а най-мразя да Го чакам, когато закъснява. защо мразя ли - щото все ми се струва, че дните преди Той да дойде се държа като идиот. Той -> [линк]


е, сега може и да ме обвинат, че продавам стари баници...

не знаенете е важно... а разбирането!

Като човек, който обикновено закъснява, съм се научил да чакам - и другите са хора, и те имат право да закъсняват.

--
Lip my stockings!

чакаме те ние, а ти все по-малко идваш...

то май беше песен на Сигнал това...

измислям нещо, когато ми е скучно
когато има нещо, няма какво да измислям, има си го
чакам, когато има (за) какво и докато стане ясно
дали обичам или не обичам няма значение, а дали искам или не искам по гореказаните причини