Пред портите

Пред портите на този, който Гледа,
разхожда се простак със сан висок,
с коташки поглед, в дрехи на херцог,
подпръцва и си ближе сладоледа.

"Ела бе, далавера да ти кажа" -
отивам със ръцете всяка в джоб
и лъхва ме ухание на гроб,
във който са погребали прокажен.

"Така...и инак...ще го извъртим" -
на нюха му завижда даже куче
и сякаш във Сорбоната е учил,
а всъщност - тарикат непоправим.

А моето дете надува бузи -
"И аз бе, тате, искам сладолед!"
Простакът деликатно се изхлузва.
Горкичкото..."извадило късмет"
с баща, наместо само със съсед.

Пътят е всичко.
[линк]

Не мога да разбера защо толкова
хубаво стихотворение отмина без коментари
Може би защото е много истинско и
социално ангажиращо.....
Или на мен ми допада, защото и аз
съм от тези, които не си мълчат....
Е, и Вапцаров вече не се учи.....
Абе...дай нещо по-така.....ала "сапунен сериал"

може би съм го пускал тук вече...
но като отговор на молбата ти - прочети Сапунени китове

специално за теб :)

Пътят е всичко.
[линк]