МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА

от пролетта ли, що ли, ама ме гони едно такова романтично настроение...тц,тц, тц поздрав за всички влюбени, а на разлюбените с пожелание за такава, че и по - голяма любов!..
понякога нещата свършват за да дадат път на други, по - хубави...
................................

Още преди
да те срещна в живота си…
Теб аз обичах!
В древни гравюри
и улични фотоси
звездна поличба
В шумни площади
и празни понятия
в цирков спектакъл...
по телевизия…
по телепатия
теб, само теб чаках!

Колко години
без шум са сближавали
двата маршрута
Колко причини
в света са създавали
тази минута
Нежния сблъсък
на влюбени атоми
вик на вселени
още преди
да започне съдбата ми
ти, ти си до мене!

Ти ме въздигаш по стръмните пътища,
ти, ти ме възпираш
Мойте кошмари и приказни сънища,
ти, ти режисираш…
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв, в гняв и сърдечност
Тази любов е в безкрая единствена …
миг, миг като вечност…

/Тодор Върбанов/

не знаенете е важно... а разбирането!

Ти ми напомни за една песен..
..,,,Топъл дъжд,летен дъжд
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж стана по-красив и бял,,......

Е пролет е все пак..и тя е ..,,бяла пролет още неживяна..непразнувана,,..

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

миг като вечност...
има разлика.
в нея е и смисъла.

Ама аз...верно го мисля !!!

Здрасти,

Песента се казва "Миг като вечност" и е една от любимите ми песни.

Това че си с романтично настроение е страхотно, дано колкото се може повече хора да са с такова настроение.

Приятен ден!

понеже като прочетох това и на мен ми стана пролетно..и хубаво...благодаря за което..та и аз да напиша нещо-дано поне ви усмихне:)
Любов

Каква магия си, каква!

С какво необяснимо чудо

владееш цялото това

човечество? Върховна лудост

или върховна мъдрост си,

щом в своя порив, в свойта жажда

ти можеш да го покосиш,

тъй както можеш да го раждаш?

Чрез тебе съществува то.

Чрез теб родено, с теб умира.

Чрез теб душата му - листо

се носи тъжно из всемира.

И този цял всемир тъй тих,

и туй листо, и този вятър

ведно събрани - туй си ти!

Да, ти, едничката, която

си вред и всякаква - кълбо

от грешна плът и дух безплътен.

Чрез теб, безсмъртнице Любов,

дори смъртта е миг безсмъртен.



25.04.1991 г.Д.Дамянов

"...и ще изпиша омразата си върху леда и ще изчакам слънцето да изгрее...":)