когато

Когато те сграбчи във своите лапи
страха - този вечен копой,
когато не виждаш изход от мрака
и мислите стенат за глътка покой...

Когато съсипан от старост и болка
протягаш ръка към спасителен бряг,
но все се оказва, че в тази посока
вървиш под ръка с твоя най-смъртен враг...

Когато умора наляга очите,
а ти не преставаш да търсиш света,
когато във зинала бездна
пропада пак всичко
и ти се изправяш в лице със смъртта...

Когато в един миг се срутват мечтите
и пак тръгваш сам,
безнадежден и сляп,
когато пред теб с трясък глух
се затварят вратите
на онзи мечтан и много мъчителен свят...

Когато в живота се случи да паднеш
от толкова високия връх - в пропастта
и после безсилен не можеш да станеш
и после ти виждаш до теб старостта...


Тогава се спри и попитай, но тихо -
недей да събуждаш заспалия гняв,
недей да събуждаш пак онзи страх - ничий
недей да се ровиш във мръсната прах.
Попитай живота, защо е тъй черен
попитай света, защо е тъй сляп,
попитай човека, защо е безверен,
къде е изгубил надеждата пак.
Попитай, защото ти трябва да знаеш,
а иначе как ще живееш сега -
отблъснат и тъжен,
изгубен и каещ се,
бездомен и скитник
на тази земя?...


Нима думите могат да бъдат дом?

много е хубаво
не може и без тези неща, иначе нямаше да знаем какво е щастие
това, което не ни убива, само ни прави по-силни

И един мармот завива...

тогава когато се вслушаме в себе си
тогава когато се спрем
и в мигване някакво на клепача на времето
в сърцето си се приберем

Bih iskala da mi dadesh niakakav sait na koito moga d vidia vsi4ki tvoi tvorbi!

няма такъв
можеш да видиш назад в клуба, ако ти се занимава,
но не винаги съм писала с този ник

в буквите също има няколко

на колко години си???

ако старостта и смъртта са това, от което лирическият ти герой се страхува, то той вероятно има своите отговори на тези въпроси, а те явно не са реторични

не се заяждам, питам

Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване!

на 25, но не разбрах какво общо има това
старостта и смъртта са метафори

малко като бамбуча