Бях в Ада...

Здравейте, майчета. Знам, че някои от вас, може би ще ме упрекнат, че занимавам клуба с проблемите си, но аз реших да ги споделя. Споделям с вас, защото ви чувствам прекалено близки. И тук искам да кажа,че ако темата ми бъде изтрита , Чете, няма да се сърдя.
Та...попаднахме с дечицата ми в черната дупка...С изписването ни с Боби от родилно се започна с разстройство, което се опитвахме да овладеем повече от месец. Бобо не наддаваше на кг. 1м-500, 2м-250...Това ме караше да се чувствам адски зле, бях потисната и разтревожена ,чувствах се ужасно. Направихме изследвания и резултата беше-микроби в урината. Започнахме антибиотик. През това време Жики се разболя...викахме бърза помощ...и хайде..и той на антибиотик.. Излезнаха му налепи и афти в устата от които не можеше да се храни и плачеше. Когато приключихме с антибиотика ,все още се борехме с афтите. Напрежението в мен продължаваше да расте...Все си виках ,че по-лошо не може да бъде и всичко скоро ще се оправи, но...до следващия проблем, за който сигурно знаете, пусках тема и за това...Живко вдигна Т 39.3 и цяла нощ я поддържа. Започна да кашля а това ми костваше безсънни нощи...Втори антибиотик(..И този път си казвах*Това е! По-лошо няма на къде*,ама НЕ! На следващия ден отидох на кожен лекар, защото ми се поду бенка и прокърви. Доктора беше категоричен, че трябва да се махне и ме изпрати в Сф в онкологията. Там двама лекари ме убедиха, че се касае за меланом(злокачествен рак) . Говореха в % - 90. Прибрах се в къщи и погледнах дечицата си...Вече си представях най-лошото и плачех безутешно. Мъчно ми беше, че толкова малки ще останат без мама. Когато Жики направеше някоя беля, не ми правеше никакво впечатление. А когато казваше нова думичка , не ме радваше а ме натъжаваше още повече. Вярвах, че това е моят край, моите последни дни с семейството ми. Започнах да мисля, че някой ни е направил магия. Започнах да вземам успокоителни и спрях да кърмя. Стрясках се в съня си. Не забелязвах как дръвчетата са цъфнали. .. След 2 дни ме оперираха а след 10 щеше да излезе епикризата. Това бяха още 10 кошмарни дни в живота ми. През това време се научих да се радвам на малките неща, да не се ядосвам на белите на Жики, и научих, че най-важно е здравето!!!Заобичах още повече мъжа си, уважам страшно много свеки...вече съм смирена).
Е, днес беше 10я ден от операцията. Сутринта бях в клиниката . Махнаха ми конците ,а аз попитах доктора * Ще ми кажете ми присъдата?* Той отиде в кабинета и се зарови в документите ,надигна глава, погледна сестрата и каза ...* Хемангиом! Късметлия!*
Майчета, след тези думи скочих и целунах доктора, после сестрата ,видях Света толкова красив, колкото никой друг не е виждал. После отидох да разцелувам и двамата доктори, които с просто око видяха че имам най-страшната болест и ме накараха да се чувствам пътник* и да виждам децата си сираци без време. Сега не им се сърдя, че отново пропуших и пропих алкохол...ще ги спра. Важното е че всичко е наред и вече виждам светлина в тунела. След преживения шок, не съм същата, но се надявам с по-чести влизания тук да се оправя
Извинявам се ако съм досадила на някого... Просто исках с преживяното си да ви кажа... Радвайте се на живота! Живота е прекрасен а най-прекрасното в него са дечицата!!! Радвайте се на тях ,радвайте се на първата им дума, на първото прохождане, на нааканите памперси, на плача, дори на белите им. Радвайте се на това, че имате щастието да ги гледате как растат и им давайте всичко от себеси, глезете си ги, прегръщайте ги, целувайте ги...
Обичам ви всички!!!
Роси

Ужасно много се радвам за теб Не мога да намеря думи ...... Дано повече никога не преживяваш подобни неща!

Направо се разплаках!
Дано всичко вече при вас е ОК!
Наистина си била в АДА
ДА са живи и здрави децата ти и ти и мъжа ти!
Дано повече никога не изживеете такива "емоции"

Радвам се, че всичко е наред вече и всички сте здрави
Дано това са последните негативни емоции в живота ти!
Усмихни се, гледайте се с дечицата и много здраве и щастие за напред на цялото семейство!

Много се радвам, че краят на историята е прекрасен. Дано вече сте излязли от тези черни краски и всичко да върви по мед и масло!


Габи - 21.10.2002г.

Дните се нижат а ний не забелязваме красивото около нас... и само лошото гледаме. За жалост само моменти като тоя ни карат да спрем, да се огледаме и да се усмихнем. Усмихвай се мила, че живота е кратък и дано всичко лошо е зад гърба ти! И се радваи на мъниците че много бързо растат... кога бях бременна... сега Мссимо до мене блъска чинията в стола :

Радвам се, че вече всичко с теб и дечицата е наред!!! Дано никога да не преживяваш подобни неща!!

Loshoto e,che triabv ada preminem prez ada za da otzenim vsichko koeto kazvash Rosi.

Vajnoto e che si dobre i detzata shte rastat shtastlivi pokrai teb i sapruga ti.

Щом този кошмар е свършил добре, значи вече при вас нещата са наред. Радвайте се един на друг, а ние сме щастливи заради вас и ще черпим опит от казаното от теб. Добре е когато споделяш с други проблемите си и не се притеснявай пак да го правиш, ако се наложи/дано не/

Не мога да кажа нищо....само....страшно много се радвам, че всичко е наред!!!

Радвам се че всичко е наред.Сега следват многомигове на безкарйно щастие:)

Благодаря ви че сте до мен. На никого не пожелавам ,дори и на най-големия си враг ,да изживее това! Бъдете здрави и се радвайте на дечицата си!

А за мен ...,било ми е писано да не свърши всичко до тук. Докато пътувах от Сф ,не съм погледнала, но в къщи видях Раната ми е зейнала ,та ходих до бърза помощ да ми направат превръзка. Казаха че няма помен от заздравяло и е леко инфектирана и пак ще трябва да ходя в Сф. щото тук никой нямало да ми я зашие повторно. Но това за мене е бял кахър вече...Луда съм

Роси, желая здраве, здраве и пак здраве на децата ти, на теб и на всички хора около теб!
Много ти се събра напоследък, радвам се, че всичко при теб е завършило благополучно и се надявам това да е финала на тази черна серия.
Всичко добро от мен.

снимки

Господ ни праща само тези изпитания, които можем да понесем!
Горе главата, мила, всичко е вече зад гърба ти и сега те чакат прекрасни мигове на щастие с най - хубавото което имаме - дечицата и татковците им!
Написаното от теб, първо много ме натъжи, след това разплака, но накрая ми даде Надежда... надежда, че чудесата стават, че думичката "Късметлия" придобива нов смисъл, че животът продължава!
Бъди все така силна жена и прекрасна майка! Прегръщам те силно!

Пожелавам ти от все сърце всичко лошо да е зад гърба ви и да се радваш бна добро здраве и на здрави и палави дечица!

Леле, Роси, наистина си минала през ада! Съчувствам ти и ти пожелавам скоро всичко да е наред! Всичко най-добро!

Ралица, 20.Х.02г.

Леле какво си преживяла!
Важното е, че всичко е завършило благополучно!
Как са малките палавници?

Разплаках се.
Роси, желая ти от сърце всичко това да остане зад гърба ти и само хубави неща да се случват на теб и семейството ти.

Господи, Роси! Колко ти се е насъбрало.....явно си много силен човек, щом само с алкохола и цигарите ти се е разминало в такъв момент.
Дано всичко отсега нататък наистина да е по-добро за вас, да оставите лошите моменти зад гърба си и да гледате на бъдещето с оптимизъм, знаейки че сте едно голямо и щастливо семейство.
Стискам палци и ви прегръщам!

Анна 07/09/2002

Роси,нямала съм и представа какво се е случвало покрай тебе,историята ти ме натъжи,но и ме накара да се замисля,благодаря ти,жела ти всичкото щастие ни здраве на теб и на твоето семейство