Kak?

Mojete li dadete suvet kak mojesh da nakarash 1 muj sam da stigne do izvoda, che tryabva veche da se ojenite bez da mu go kazvash?? ;)

и защо ти е да го правиш?

Ама аз...верно го мисля !!!

Ако сам не стигне до тоя извод, другото е само принуда (от която ще стадаш и ти). Остави го сам да узрее за идеята.

Самата дума "накараш" звучи не на място
Остави човека сам да го пожелае

zashto she se jenish kato shte se razvedesh. ludi hora, ludo pokolenie breiii.

В отговор на:

---

zashto she se jenish kato shte se razvedesh......

---

Това пък какво значи

Znaesh li , che do predi 1 god. si misleh , che nikoga nyama da iskam da se jenya, che nyama smisul tochno zashtoto posle moje da se razveda i t.n. uslojnenia, no misleneto na chovek se promenya s vremeto, taka che...

........така, че търпеливо изчакай ТОЙ сам да реши, че иска да се ожените. Насила няма да стане.
Ако, обаче сега ви е добре, не го насилвай - да не се получи "обратен ефект".

Трябвя да се живее!

Ако не е тайна би ли споделила от колко години сте заедно, за да знаем какво да те посъветваме.

аз го казвам по друг начин

човек трябва да се ожени без много да му мисли, за да има време да се разведе и да се ожени пак.

ти да не би да вярваш във вечните неща?

Вярвам, че всичко става така, както си го направиш

Ако една жена се омъжи и седне да си почине няма да изкара дълго, всеки ден трябва да се бори така, както преди да го спечели

според мен брака(странна дума)не е нищо повече освен успокоение за държавата:)ако се обичате ...всеки път когато си помислиш за него нещо те свива "под лъжичката",ако всичките ти спомени през последните години са свързани неизменно с него..многото усмивки през лятото..уханието на ноща..и неговото..са все така осезаеми за теб и носят усмивки и спомени-повярвай ми че нямаш нужда от брак или женитба или както там му викат вече:)просто се радвай и бъди щастлива-понякога собствените ни желания се превръщат в наши врагове... бъди щастлива::)...
знам че не това е точно съвета за който питаш,но просто наистина така смятам:)

"...и ще изпиша омразата си върху леда и ще изчакам слънцето да изгрее...":)<P ID=&quot;edit&quot;><FONT class=&quot;small&quot;><EM>Редактирано от MИЛИЦИOHEPA на 20.04.05 20:46.</EM></FONT></P>

ами по пътя на логиката, ако ще го "кара" той рано или късно ще разбере че е "накаран" и освен ако не е някакво извинение за човешко същество ше се "откара" демек разведе. и по пътя на логиката поколението все още е заслепено

ти па. голем идеалист се извъди. ама така то като не ви е позволено да обличате бели рокли

ми мама никога не ми е споделялала ,че мечтае да ме види в бяла рокля:)не искам да отнемам това ви удовлоствие..просто споделих мнение:)

"...и ще изпиша омразата си върху леда и ще изчакам слънцето да изгрее...":)

Нали и аз това казвам - да не го "кара"!

е тя все пак пита "как да го накара", а не "дали да го кара".
така че що не се ограничите с конструктивни съвети по темата, а не да се захващаме с философски размисли на тема "има ли смисъл да се женим, след като според статистиките е много вероятно да се разведем" и "свободата на избор на човешките същества" (която свобода така и не е доказано, че съществува).
а всъщност като се замисля не мога да се сетя за някой, който се е оженил изцяло "по собствена воля". дори и въпросното "каране" да е било съвсем незабележимо или жената да го е правила несъзнателно винаги има такъв елемент. а понякога го има и от страна на мъжа.
така че предлагам да се завърнем към "жестоката действителност", където изборът на човек винаги е манипулиран (колкото и свободен да изглежда) ако не от друг човек, то най-малкото от обстоятелствата, и да си говорим по същество.

е тя все пак пита "как да го накара"

Добро фиксиране само върху същността.
Зад "как да го накара" виждам бързане, страх, притеснение от нещо.
Има проблем за който не се говори.
Да не говорим, че щом ще се прилага тактика за да се хване обекта чуствата са от интерес.
Та да се чуе защо се бърза, нужно е повече обяснения, за си заслужава усилието, а не да си гадаем и предлагаме на воля.

По същество - отива при него, пада му на колене, вади кутийка, в която кротко лежи годежен пръстен и казва "Скъпи, ще се ожениш ли за мен?". Кой казва, че предложението трябва да дойде от мъжа?

като във филмчето "запознай ме с вашите" дето накрая бащата на мацката вади една кутийка с пръстен, подава я на човека и му казва "ще ми станеш ли зет?"

ама и това е добра идея, поне ще знае кво мисли човека.