..........

какво, че в моя земен жребий
земята май е малко.
това, че любовта погреба,
е вече твърде жалко.
какво, че всеки от тълпата
е по щастлив от мен.
за туй, че жалиш ми съдбата
оставам изумен......

Хубаво е.
Човек никога не е сам.
Особено, ако има талант и се грижи за душата си.

Понякога не единия погребва любовта, а другия я поставя в условия, в които тя не може да съществува. Просто не го прави.

Ми сигурно те обича .

съжалявам, но не съм съгласен с теб. особенно когато някой ти каже не може, няма смисъл а знаеш че не е така и човекът се отказва заради нещо не толкова важно колкото това да е до теб

щастливостта е заразна.
а носителите й...какво да се умува...
непреболедувуйствателствувайте.

адаша е била строгичка с теб.
ама виж пък как ти образува мисъл за спор.

Ама аз...верно го мисля !!!

леко ме обърка...

То май всичко е заразно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Няма да мога да се начудя, как с лекота се хвърлят изрази като "любовта погреба"

казвам, знам какво е да си заразен.
влюбен, защото.
нарекоха ме, помня - *хепи зайче*.
вървиш си, не стъпваш, светиш конкурентно на слънцето...
...и ти подаряват цвете на улицата, таксито ти спира на забранено място, а шифьора рийш, ли те изпраща със стихче и не ти зима парички.

щом като става така, че можеш да усмихнеш околните, как тъй да не можеш да усмихнеш очите на причината, която те кара да се усмихваш?
казвай ко й напраи?
признавай тутакси!

Ама аз...верно го мисля !!!

е дано не ти се налага да разбираш

доста си груб

Наложиха ми да го разбера, но не бих употребила точно тези думи

не. само хубавото.
то затова и лошотиите са толкова лоши.
щото са несподелими.

Ама аз...верно го мисля !!!

... да обвързваш живОтъ си с лябФФФнятъ ... тя все пак е самО мОментно състОяние,а филмите прОпагандиращи тази глупОстъ съ направени катъ у приказките "убави за ушите ... химери за реалнОстъ"

извинения а това ме впечатли просто (стихчето имам впредвид) - на Едгар Алан По е....

Самосъжаления? Самообвинения?

от всичко по много...

чувството за недовършеност може да е съсипващо...
най-добре е да няма неизплатени дългове, но не всекиму е възможно...

Чувството за празнота също. Няма как да не се мине през етапа

bye-bye love, bye-bye happiness hello emptiness ...
, но ако зациклим на него лошо.

somewhere on the border between these constellations

Стихчето е много хубаво!....
Но е твърде песимистично
Аз не мисля, че любовта може да бъде погребана......тя винаги остава да съществува под една или друга форма - просто трябва да я откриеш; любовта всеки я носи в себе си и може да я изрази към някого или към нещо, когато той самият пожелае.

Трябвя да се живее!