Малко плашещ разказ

Малкото ми момченце ми подаде едно хубаво календарче с планински езера, което беше намерил някъде. С ужас го грабнах от него и веднагически го изхвърлих в кофата. Все пак бяхме в инфекциозно отделение. Вече бях на ръба на силите си да го отклонявам от всичко, което пипаше, да му мия ръката по 50 пъти на ден, докато другата беше обездвижена с абокат заради системите. Освен да се моля на Бога да не ни гепне нещо от другите дечица, друго не ми оставаше.
В стаята през нашата имаше детенце болно от менингит. Бяха там от един месец и майката не му разрешаваше да излиза в коридора, пазеше другите деца.
Една вечер влязох при двете изоставени бебенца, но не посмях да ги вдигна и гушна, за да ги успокоя от невъобразимата самота, в която тънеха. Сами в леглата, хранени под час, без друго внимание, без нито една песничка и прегръдка. Бяха на не повече от 3 месеца. Едното плачеше почти постоянно и беше все още болничко. Сестрите казаха, че може би майките им ще си ги приберат, като се постопли. Ако ли не, заминават към домовете, без право на осиновяване. А бяха малки сладки бебета, като всички останали. Дори не посмях да ги докосна, нали след това щях да пипам собственото си дете, само малко им поговорих и попях.

В инфекциозно уж всичко трябваше да СТЕРИЛНО, но не беше. Беше мръсно. Тоалетната- в отчайващо състояние. Стаите на болните- само леко позабърсани при смяната. Нали видях с очите си, как санитарката премина на две на три с едно парцалче. Стаите- малки кутийки, място колкото за две легла. Добре, че поне са самостоятелни, то и тук оставаше да сме на кюп:( Обитателите на 3 кутийки живеехме кажи-речи заедно, заради огромните стъкла вместо стени, които свързваха стаите. Така поне получавахме оптическа заблуда, че не сме в затвор. Малкият се забавляваше със съседското бебе, което беше там заради някаква съмнителна температура с неясни причини.

Ох, защо ли ви разказвам всичко това. Може би, за да ми олекне. Знам, че майките ще разберат за какво става въпрос.

Как се стигна до тук: в началото температура и разстройство. Беше го карал вече тоя вирус преди около 3 седмици и си помислих, че и този път ще му се размине леко. Междувременно изкара някаква друга вироза, пак с висока температура и ларингална кашлица. И в двата случая всичко отшумя сравнително лесно, без усложнения. Имаше точно един ден, в който не го чух да се закашля и веднъж и на следващия пак цъфна. Всичко в рамките на един месец.

Не знам как се получи това обезводняване. Колкото и да го наливах отгоре, толкова всичко излизаше отдолу. Почна да лежи по цял ден, кожата му посивя, устните му се напукаха до кръв и пресъхнаха, гледаше в 'нищото'. Грешката ми беше, че ходех на работа до последно. Въпреки че и в къщи да бях стояла, може би пак щеше да се стигне до тук. Сега си мисля, че понякога има да ни се случва нещо и колкото и да се напрягаме да го предотвратим, то си става. Няма смисъл да се втренчвам във всичките потенциални и пропуснати 'ако'. Не знам дали да отидем в болница беше правилното решение. Възможно е страхът да ми е бил прекален и да сме могли да го преодолеем у нас. Въпреки че едва ли. Докато му вливаха системи с глюкоза и натриев хлорид, се изака около 10 пъти- само отцветена вода. Чревцата му бяха в спазъм. Както и да е, приемам ситуацията за свършена и я приемам такава каквато беше. Детенцето вече дивее, кара колело на поразия и върши бели за радост на всички:)))))

Все пак извадих някои поуки и искам да ги споделя с вас. Ако разстройството е причинено от вирус и положението е сериозно, давайте на детето САМО лечебна Хумана поне един-два дни. След това може и малко обикновени бисквити и солети. След това лека-полека захранване с картофи и ориз. Лекарите казаха да го захраня точно както малко бебе- с повишено внимание и много постепенно. Има риск някаква грешка в хранителния режим да върне нещата в изходна позиция. Антон вече 6-ти ден е само на каша с бисквити и солети. Акото му едва от събота се посгъсти. И утре ще е само на това меню.
Не давайте глюкоза през устата- пак според лекарите там, глюкозата разхлабва допълнително. Казаха, че е препоръчително да се пие чиста вода, но ако решите да давате чай, то непременно да бъде неподсладен. Не избързвайте с захранването. Не е страшно това че детето не яде, а това че се обезводнява. Това не значи, че не ми се гърчи сърцето, като го гледам как е останал само кожа и кости, а от предишната му пухкавост и следичка няма. Сигурна съм, че на 1 годинка е бил повече килца отколкото сега, на две.

Въпреки че спазвах всичко, което в последстивие се оказа, че и лекарите препоръчват: първите два дни без храна или съвсем оскъдно количество, само ако детето настоява и наливане с вода, имаше малки раминавания. Сега ви обръщам внимание на тях. Докато бяхме у дома му давах за ядене печени картофи и ябълки. Това да, но на по-късен етап. Искам да ви уверя, че първият път и на нас ни се размина леко.

И последно: въпреки кризисната ситуация, се възстановява сравнително бързо. Всъщност все още се води в болницата, но сме си вкъщи. Дадох му и хомеопатично: Арсеникум Албум 30 С. Не знам дали беше от от това, но непосредствено след втория прием се подобри значително. В болницата освен системите не му даваха абсолютно никакви други лекарства, дори Смекта и Ентерол. Не знам дали им е политика или просто при вливане на допълнителни течности става излишно да се 'пресича' разстройството.

Лекарите и сестрите бяха на изключително ниво, шапка им свалям за човещината и професионализма. Това поне смекчи ужасните ми впечатления от хигиената и мизерията на сградата. Дано никога не ви се налага да попадате там!!!

Бъдете здрави и извинявайте за предългия постинг

Браво, че детенце вече е добре! Ама и вие през какво сте минали, миличките!
Разказа ти може и да е плашещ, но определено е полезен!

Ама какво става тук чета,чета толкова болни дечица! Явно вируса е страшничък!

Успех и без повече такива притеснения!


Деничка-звездичка 5.12.2003г.

Леле, Живенце, какво ви е дошло до главата
Много страшно звучи, както го описваш!
Слава Богу, че Тони вече е добре, а кошмарът е зад вас.
Явно е гаден този вирус, виж колко майки се оплакват, че са им болни дечицата. Ива уж е на ясла, но засега (чук-чук) не го е пипвала. Въпреки че една хрема я мъчи вече повече от 2 месеца без прекъсване и ни хомеопатия помага, ни алопатия... Сега чакам да й излезнат микробиологичните изследвания, че да видим какво ще правим.
Целувки на малкия герой и дано всички болести да го подминават вече!

Значи оная температура, за която весело си говорихме предния път не се е разминала без последствия. Благодаря за подробния разказ и споделени изводи!
Бързо възстановяване на малкия!

благодарим е сподели

това е опит, който за съжаление се придобива само със заплащането на "висока цена"

радвам се, че сте добре

Радвам се че сте по добре! Дано не ви се случва повече. Имам щастието да си стоя в къщи с малкия но мъжа ми иска да го пускаме на ясла като се преместим в България есента. Аз не искам и като слушам такива разкази лошо ми става...
И без това ще си седя в къщи /работя от къщи/ по добре сякаш да си го държа при мен докато поотрасне.
Благодаря за това че си споделила с нас има какво да научим :)
а за тия бебечета направо се разплаках. Не мога да разбера как можеш да оставиш нещо толкова малко и беззащитно на произвола на съдбата. А и закона трябва да променят според мен - нека може някои да ги прибере и обича

И аз сьм чувала че е в много лошо материално сьстояние инфекциозна болница.
Ама такава ни е дьржавата, дават милиарди за войната в Ирак се оказва , а за болниците нищо не правят. А за тези в направо не знам какво да кажа..... болницата дечица които са без родители в направо не знам какво да кажа.......
Много мьчно ми стана.
Дано повече да не ви се налага да стоите по болниците. Много ви сьчувствам.

Благодаря ти мила, че сподели НАШИТЕ преживявания с малкия, само с някои изменения, но първо бързам да те попитам.

КАКВО Е ТОВА ДЕТЕНЦЕ БОЛНО ОТ МЕНИНГИТ? НИЕ БЯХМЕ ПРЕДИ ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ И ВСИЧКИ МАЙКИ В ПЪРВАТА ВЕЧЕР СИ ГОВОРЕХА НАВЪН С ДЕЦАТА - толкова им беше акъла на партидата в която аз попаднах....

Нашия беше 2 пъти на системи, само че втория път не там, щото аз категорично отказах, понеже същия ден бяха съобщили по радиото, че 40 деца са приети в инфекциозна с дезинтерия!!!

какво показа вашата фекална микробиология? не случайно питам


нашия не желаеше да поеме абс. нищо, а само повръщаше и изтичаше деня в който постъпихме. само на двете банки до нощта на след следващия ден когато през нощта изпи над 850мл. Рехидрин от болничния разтвор и на следващия ден беше значително по-добре

разбрах от лекарката, че първия признак на реалната дехидратация на организма е, че настъпва невероятна жажда - а в този "божествен" разтвор имаше вс. необходимо за организма - соли, калий, и глюкоза.........


абе - хубаво, че мина - само дето аз му спрях и ХУМАНАТА, защото правеше реакция с Ентерола и повръщаше - ама добре, че се светнах......и го ставих 5 дни само на сухари и бисквити.......

а там е ужас - същото 3 мес. когато аз бях беше в изолатора - само и с вечно оцапана дрешка със същите като наще акита - плачеше ми се

то милото само плачеше.........

Ето точно с това не можах да постигна съгласие с момичетата тук...
Някои си мислят, че щом нещо е травмиращо, за него не трябва да се пише, за да не страдат много бъдещите мами... Добре, съгласна съм, че бременните жени са много по-емоционални, тревожни и плашливи, че трябва да им се спестяват някои болки и умори, но чак пък да ги държим в саксии, все едно те не обитават този свят...
Евалата, че споделяш с нас! От споделянето има най-малко 2 ползи: 1/ на теб самата ти олеква; 2/ другите научават нещо важно от теб - дали ще им дотрябва някога няма значение, важното е, че обогатяват светогледа си!
Поне аз така мисля...
Много жалко за бебчетата в съседната стая - дано да оздравеят и някой да се погрижи по-качествено за тях!!!
Браво на теб, че си отишла и си им попяла - любовта винаги е от значение, мила!
Радвам се, че детето ти вече е здраво и че благодарение на топлите ти майчини грижи пак прави бели!
Всичко добро от мен и много ЗДРАВЕ и ЛЮБОВ!!!

Чао засега - Деси.

в къщи винаги имаме пакетчета, както и като пътуваме го носим

почне ли разстройство и повръщане веднага разтваряме едно прахче в 500 мл вода и даваме през 15-20 минути по 1 суп.лъжица. каго ожаднее повече детето му даваме да изпие колкото иска. не пие нищо друго. чак като спре повръщането минава на билкови чайове със захар

докато са така не им даваме нищо за ядене. като огладнеят и сами поискат почваме със сухари или варени пасирани моркови/адска гадост но е много добро за разстройство/

Ентерола не винаги помага, но ми се струва по-добър от Смектата

При ентероколит ентерола се пие през час....мама мия е

1 седмица горе-долу, като се започне от втория ден в болницата е пил само това - 10 л. точно

чакай друго да ти кажа - разговора между майката и бащата, когато са оставяли 3 месечното си бебе /по.малко беше де/

"кога е родено детето" - пита сестрата
"ми неенам - абе жена кога се роди - на 17ти ли беше, на 15ти ли" пита бащата
"ааа не знам," отговаря циганката "там некъде беше"

.............................................

Точно онази температура се размина без последствия. Като опашка й се прикачи една кашлица, за която отидохме на лекар и лекарката прецени, че е доста навинна, идваща от ларинкса, даже и сироп не ни предписа. Покашля няколко дни, в деня, в който престана окончателно и със случайните кашлюкания от дъжд на вятър след тичане примерно, го заведохме на площадката с децата. Още на другия ден пак цъфна с високата температура. По стария начин я лекувах и спадна пак така бързо на втория ден вечерта. Поне темп не го мореше и обезводняваше допълнително.
Явно се е получил някакъв пробив в имунитета, след като се възстанови напълно ще вземам по-сериозни мерки. Сега дори не смея витамини да му давам, та да не подпочне пак дрисъка.

Леле милички какво сте преживели... Ние с Вики бяхме на крачка от болницата. Със същите симптоми описани от теб (отпуснатост, загледана в една точка, напукани устни, "кашкавалени" крачета, пиеше само по малко вода, повръщаше, разстройство ... ужас някакъв - така изкарахме цяла седмица). Настръхвам цялата само като си помисля... Радвам се, че вече сте по-добре. Дано занапред болестите бягат от вас! Желавя ви го от сърце. Бъдете здрави, здрави и пак здрави!

Ще ставам кака!

Ми той малкият не ходи на ясла, гледа го бабата вкъщи. Взех да си мисля напоследък, че настъпва един такъв период на засилено боледуване при всяко детенце, независимо дали е гледано вкъщи или не. Това не винаги е лошо, така си градят имунната защита. Въпросът е как да направим така, че да им се разминава по-леко.

За протокола просто - те цигани ли бяха? Защото честно казано първата представа, която ми възникна в главата, беше на ромско семейство... Но може и да бъркам...
Абе вие, майчета, толкова разбирате от лекарства, помните им имената, аз в това отношение съм пълна скръб... Само където каквото и да ми предпишат, внимателно чета листовката и спазвам стриктно указанията... Но само това... А-а, преди няма и месец, когато Алекс беше с възпалено гърло и кашляше, педиатърката му му изписа антибиотик, който аз умишлено не купих, и той се оправи след 3 дена и без него, и като отидох на контролния преглед, й признах, че не съм му дала от антибиотика, а тя ме похвали -
Така че аз хич не ставам за докторски работи... Понякога ме е страх какво ще стане ако се наложи да му окажа първа помощ...
Чао от мен засега...

напълно съм съгласна трябва да си изкарат болестите...
ама знаеш никои не иска да му е болно детето

Верно си е че една част от майките беха изтрещели. Ходеха да пушат, докато децата им се деряха в кошарките. Детенцето с менингита беше в 7 стая мисля, на втория етаж. Моят като се осефери и почна да трамбова по коридора, не ме питай просто... Не можех и да го спра, щото в тая стая два на два издивяваше съвсем. Ходеше по чуждите врати и се опитваше да си 'залепва' носа по стъклата им и да ги облизва, така както децата обичат.
В събота, след като сгъсти акото, категорично заявих на лекарката, че искам да си ходим. Обясних й, че не мога да го удържам в стаята. Тя за жалост не беше от това отделение и по дежурство минаваше на визитация, та й стана бая неприятно, че бием отбой. Казва:' ми така е, като му позволявате да излиза, ще ви е страх.' Той още като пристигнахме им разказа играта докато му слагаха абоката и след това докато му течеше системата. Такова бясно тръшкане от болно и обезводнено дете без сили не бяха виждали.

Рехидрина просто не можах да го накарам да го пие. С триста зора му пробутах около десетина лъжички. Вода също не искаше да пие, докато не го сложиха на система, когато изведнъж изпи около 700 мл за няколко часа. Фекалната му микробиология е ОК. А вашата? Ентерол не му давам още откакто го приеха. Те там не даваха и аз вкъщи не давам. Акито му все още е кашаво и неоформено, но оскъдно и по 3-4 пъти на ден. Подозирам Хуманата за тази кашавост. Ще ги питам утре, като ходим да си взимаме епикризата.
Ох, голям ужас. Ще напиша един финален постинг с поуки за всички, та дано никой не стигне нашто деридже

И на него два пъти му преливаха разтвор, бяхме 3 дни в болницата. По наше време обаче нямаше дезинтериен бум, инак не знам как щях да реагирам.

Е, айде сега, кокото повече си затваряме очите пред действителността, толкова по-голям е шансът да се изненадаме неприятно. Предполагам, че всяка бъдеща майка е наясно, че оттук нататък няма да е само цветя и рози. Пък ако не е, по-добре да й се изясни.
И на тебе всичко най-добро

Ма рехидрина продава ли се по аптеките? То така или иначе за моя син се оказа кауза пердута да го пие това, но все пак да г имам предвид следващия път. Не се и надявам това да ни е последното разстройство, децата с това растат.

Първо - ние бяхме в осма стая с витрина между две други, ама нейсе.

детенцето беше ли русо момченце със дълга првава косичка и леко чипо носле???

Рехидрина ни го приготвяха в една аптека в Дианабад

За фекалната - 6 дни след първата болнична проба ни се обадиха от ХЕИ в къщи и ни казаха, че детето има дезинтерия и пробата му е положителна. Втората отрицателна и третата в Цибалаб също, но тя беше по-късно.

Да ти кажа честно така и не разбрахме дезинтерия или какво е имал

понеже вече бяхме изписани и нямаше да се върна там почнахме стриктно Бисептол и Ентерол и се оправи...