Случвало ли Ви се е...

... да искате да надникнете в най-съкровенните мисли на някого?
Естествено, за да видите има ли Ви там...

СТРУНА В КиПеЖ

Шапка невидимка?
Да, разбира се.
Но когато съм го правила, съм си навличала само неприятности.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

смягаш, че е възможно?
как?
да надникнеш, става дума...

СТРУНА В КиПеЖ

Животът понякога ти предоставя такава възможност. Случайно става. Въпросът е дали ще поискаш да надникнеш и дали ще имаш сили да понесеш онова, което виждаш.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

мда.
обикновено го осъществявам чрез четене на логове, хисторита, SMS-и, е-майли, и всякаква лична кореспонденция, включително стари и забравени файлове.
не за друго, а щото много повече можеш да научиш за човек от това което е правил или говори с другите и изобщо от поведението му с другите хора, отколкото от това, което ти казва или прави за теб.

Не е точно така. Защото никога не можеш с точност да определиш какво са означавали те за притежателя в един или друг момент. Всичко се променя, особено мислите човешки. Те са като холограма. Зависи и от ъгъла от който ги гледаш и от светлината, а дори и от настроението ти и от хиляди други неща. Дори и да има машинка, която да ти казва мислите му в момента, пак не можеш да определиш какво ТОЧНО означава тази мисъл за човека.

Груб пример, но не ми се измисля друг в момента:

Да се обеси, не да се помлва.
Да се обеси - не, да се помилва.
... и като не видяли знаците .. го обесили.

Има и картини, които погледнати от различен ъгъл показват съвсем различни образи.... а с мислите е къде къде по-сложно, отколкото с думите и картините.

Абе бат Бойко не губи ли нещо от тебе?...
шегувам се

Естествено, на всеки се случва понякога. Но дали си заслужава?
За да искам да надникна, предполагам, че вече съм там и въпроса е по скоро как присъствам, а не дали присъствам
Но никога не си позволявам да чета личната кореспонденция или смс-и, освен ако нямам иърично разрешение, но рядко го искам, а още по рядко се възползвам от него....

Между другото, извинявам ти се xyz. Съдбата и ли Някой винаги ни наказва, когато съдим прибързано някого Не че съм действала като теб, но бих го направила и вече те разбирам :-(... Просто нещата се промениха така ... А това, което съм пислала по-горе продължавам да го твърдя и си е така... всъщност .. дано ...

не Но при мен ситуацията беше малко по-сложна. Той ме беше постресирал и вниманието ми беше на друго място......иначе идейката не е лоша



by himbeer

a taka de, i az na tova mnenie...........no me e strah da mu hakna meila..............................da ne razbera vsastnost kakvo si misli de

makar che si go zasluzhava

infoto e na purvo miasto............spy_forever

Да, и съм го правила. Бях изненадана, да не кажа шокирана, но набързо ми спести живота в заблуда следващите месеци, да не кажа години.