Губещия?

Здравейте умни глави!Kазвам го съвсем сериозно и без ирония!
Психологията на губещия.Това ме интересува.
Въпросът ми е: Какво става в главата на човек,току-що загубил нещо ценно за него.Ей така-в най-общ план...Какво като принцип му се "върти из главата",какви защитни механизми е измислила прородата в този случай,има ли модел на поведение валиден за повечето хора,доколко зависи всичко това от вътрешната нагласа и самата личност...?
Ей такива въпроси...
Пак повтарям-интересува ме само в общ план.
Ако въпросът ми е глупав - казвайте без притеснение! :)

Просто губи .хахахаххаааааааа
КАТО СИ НЕСПОСОБЕН НИТО ТИ ПОМАГАТ , НИТО ТИ ИДВА УМ СЛЕД ВРЕМЕ
ГЛУПАВИЯТ СИ Е ГЛУПАВ А ЛЕНИВЕЦЪТ НЕ МОЖЕ ДА Е АТЛЕТ И ДА ВДИГА ЩАНГИ

Губиш...........
Първа реакция...Гняв
Втора реакция...Съжаление
Трета реакция... отдръпване или засилено търсене на социални връзки

Следва
Преосмисляне на загубата
Реално измерение на загубеното
Търсене на начини и средства за компенсация или набавяне нещо ново
Мобилизация на психическо емоционално и физическо ниво, да се поеме отново по "баира"
Това бяха нормалните реакции след "загуба"
Има разбира се и патологични и много хора, според вътрешната си нагласа реагират по друга схема, не "Умеят" да губят, не желаят да компенсират загубите, стават апатични и повече или по малко "излизат извън релсите"...
Какво да го правиш, живот..човек...???

".....не "Умеят" да губят, не желаят да компенсират загубите, стават апатични и повече или по малко "излизат извън релсите"... "

Аз явно не умея да губя. В момента съм в период на апатия и немога да помръдна, въпреки че виждам, че нещата отиват в посока благоприятна за мен. Ако имате възможност, бихте ли дали повече информаця за това какво е да умееш да губиш и как се компенсират загубите. Не вярвам в универсални рецепти, но често чуждия опит/пример ми помагат да намеря свой подход.

Много благодаря!

И аз съм така,но с тая разлика ,че не виждам благоприятната посока.Но нищо де,като научиш начина-казвай пък ще видим...

"Ако имате възможност, бихте ли дали повече информаця за това какво е да умееш да губиш и как се компенсират загубите."-това е все едно като паднеш, да искаш да станеш, колкото се може по-бързо, а не да си лежиш на земята от страх да не те заболи повече или че ще паднеш отново. Поне аз така го разбирам:-)

За победителите лошо няма.

няма загуба
има прецакване от друг човек

ТОВА КОЕТО ЧОВЕК СИ Е НАУМИЛ МОЖЕ ВИНАГИ ДА СТАНЕ АКО ХОРАТА МУ ПОМАГАТ

ЗАТОВА БЪДЕТЕ ЛЪЖЦИ И ВСИЧКИ ЩЕ ВИ ПОМАГАТ И ЩЕ БЪДЕТЕ ПОБЕДИТЕЛ

ИМА ЛИ ЧЕСТЕН ПОБЕДИТЕЛ В РЕАЛНОСТТА?Винаги има поне няколко които са по-добри от теб номера е да ги прекараш

Когато загубиш нещо наистина ценно, губиш частица или огромна част от себе си. Тази която си му я дал самият ти.За да си отново цял или трябва да го потърсиш или да го претвориш. Ако е невъзможно не трябва да приемаш загубата,а да скриеш това, което то ти е дало някъде в теб, и да знаеш че можеш да го извадиш за мъничко, макар и избледняло от времето.

Вече писах, че неумението да губиш и да компенсираш загубите е патология, ще рече ненормално...
Да започнем по простичко...
Губиш си чадъра....как реагираш?
по горепосочения модел нали...
Ако загубиш кола, по сложно, но пак...
по горепосочения модел....

Знам какви са ви евентуалните забележки...
Сега ще ми наредите аргументи от рода, че загубата на близък човек,
любов, нерви, чувства и и ииииииииии, се компенсират по трудно.

Да! Прави сте! Но чадърат се заменя по лесно и набавянето изисква по малко усилия. Т.е. колкото по "голяма" е за нас загубата, толкова по силно изразени са емоциите на описания модел, толкова по повече сили и енергия ше поеме компенсацията.
Ако не компенсира, човек "зацикля".

Най-лошото е ако съзнаваш какво си загубил.Ех ако не съзнавах!

В главата на някой друг ли те интересува какво става?
(То пък едва ли ще е в твойта- за нея сигурно си знаеш какво става.)

Питаш какво мислят хората когато губят, или те интересува някой конкретен човек. Което не е едно и също, нали? Първото е статистика, а за второто никой не може да ти каже. Никой.

За схемата,която природата е дала като основа на нашето поведение в тези случаи питах.Ясно е,че при различните хора реакцията е различна,но все нещо общо има...Аз мисля,че вече ми отговориха по-горе.Не е вярно,че би трябвало да знам какво става в главата ми.Периодът ми е такъв,че там е пълна каша...в главата ми де :(

Е, ти не знаеш, че знаеш...
Въпроса е как ще се попиташ, но това е по-лесната част. По -трудната е да не си отговориш честно, ама съвсем. Не ми казвай че го правиш, иначе нямаше да питаш
Егото това му е работата - дава лъжливи отговори, като при това си мислиш че са истински и са твои.

...а статистиката( общите модели)- зарежи ги. Те никога не са 100%. Кой ти гарантира че не си в изключенията? Статистическите работи са само загуба на време, което можеш да използваш за да се попиташ истински.

Браво Хана много добре засъждаваш

всъщност би трябвало човек до осъзнава че не може във всичко да печели или винаги да печели

ЧОВЕК НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕМИРЯВА СЪС СЕГАШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ НА ГУБЕЩ
А ДА СЕ РАДВА НА ЖИВОТА

Абе,не знам...май съм във фазата на примирението вече...писнА ми от всичко...дано това което загубих да е бъде от полза някому...а може би и заради нещо такова съм го загубил...не знам...май трябва да заспя като Рип Ван Уинкъл и да видя след 100 години какво е станало...Майната му на шибания свят!

Е тя е последната фаза., да те успокоя. След нея или се възраждаш, или умираш....изхода никога не се знае, но ...ще го разбереш!

Междувременно докато чакаш тоя изход, който вече не зависи от теб, можеш да използваш времето си да се поусмихваш и да погледнеш малко по-стратегически на животе и вселената и всичко останало

А КАКВО СИ ЗАГУБИЛ?

zagubata na "pritejanie" naranqva samoliubieto
zagubata ot nesto, nqkoi toest provala te sbluskva sus problem koito ne si reshil, problem koito veroiatno stoi nereshen oshte ot minaloto, dori i detstvoto
problem koito e bil iztlaskan, zabraven
kogato se sreshtnesh do nereshenia problem zapochvash da se chuvstvash taka kakto si se chuvstval predi
davash kontrol na podsaznanieto si, i to zavladqva razuma i tqloto
varshish neshta koito ne bi varshil inache

nai vajnoto e da opredelish koe pritejanie ti e nai skupo, dali e tolkova skupo naistina? a dali ne stava vapros za neshto drugo, s koeto da olicetvorqvavsh pritejanieto?
ot kakva zaguba reargirash nai ostro, kakvi sa motivite, prichinite za tazi reakciq? S kakvo e svurzana tazi zaguba? Samata deinost v koqto si preturpql proval ima li vruzka s minaloto ti? i na takiva podobni vaprosi trqbva da si otgovarqsh