защо

четем?
научаваме нещо;
убиваме време;
приятно ни е;
не знаем;
не сме се замисляли;
всеки път е различно;
зависи от книгата...
за специализираната литература е ясно. за художествената - с времето като че ли литературният вкус се променя. но се появява и досада. понякога просто няма време. в един момент повечето хора спират да четат.
четене на книга
или среща с приятели
или слушане на музика
или гледане на телевизия

къде се вписва четенето на вестници и списания, вписва ли се, обичате ли рано сутрин, като се събудите, дълго, бавно и с наслаждение да си пиете кафето, докато прелиствате пресата?

напоследък не съм прочела нищо, което да нарека смислено, затова пък чета разни книги, тип бестселъри. а не мога да си представя, че ще спра да чета. от друга страна, професията ми е свързана с много четене на специализирана литература. и все чета ли, чета. и, разбира се, се питам защо. има хора, които изобщо не го правят - едните не усещат някаква особена липса; спрели са, но съзнателно; твърдят, че им се чете, но нямат време...
къде се вписвате вие?

може би там и тогава друга съм била...

Защото ми е интересно.
Обикновено (за удоволствие) чета вечер преди заспиване.
Понякога - в събота или неделя, ако си нямам друга
работа през деня.
Пресата я прелиствам в градския транспорт,
защото за сутрешно "прелистване" с кафето нямам време.
Преди доста време един колега каза, че вече
не чете художествена литература, защото просто не му се чете.
Изказа интересното предположение, че вече си е изчерпал
интереса към художестевната литература. Той чете доста по
принцип, но все неща, които му трябват професионално.
Мисля си, че и четенето е навик, който трябва ад се поддържа -
в смисъл, да го правиш съзнателно, защото инак се пускаш по
инерцията и без да се усетиш, вече не ти се ще да четеш.
Защото познавам хора, които доста са чели навермето,
но сега като че ли нямат никакво желание (става въпрос за люде
на около 50-60 години) Чудно ми е и с моя милост какво ще се случи
на такваз почтена възраст...

Обичам да чета.
За удоволствие, по навик, от скука.
В тоалетната наприер, ми е ужасно досадно и ако няма нещо за четене времето минава някак си много бавно и мъчително. Дори ако нямам под ръка книжка или вестник, започвам да чета етикетите на кремчета, пасти за зъби, прах за пране и всичко, което ми попадне пред погледа. Случвало ми се е да вляза замалко, но да се зачета, и да поседя в тоалетната до към 2-3 часа, а най-неприятното е, че ти изтръпват краката и ти се отбелязва чинията на дупето:)

Четенето в кенефа е интересен феномен.
Май че всички обичат да четат там.
Аз чета вестници, едно старо гадже четеше автомобилни
списания, но един приятел направо ме закопа -
четеше в тоалетната (и само там!) Хенри Кисинджър.
Една приятелка пък има тефтер (виси на вратата заедно с една химикалка)
и посетителите оставят бележки. Много е забавен
и чат-пат го препрочитам, още повече, че има ъпдейти

Защо ли? Звучи ми някакси странно.Понякога се чудя как да не чета
Особенно когато имам друга,понякога много по-належаща работа! Но...уви,точно тогава най ми се чете.Дори ми се е случвало да закъснявам точно където не бива и да опера пешкира, и дори не мога да измисля свястно оправдание/!!!/
Ако говорим сериозно,преди четях "професионално"/филолог съм/,а сега напълно любителски и с по-голямо удоволствие.
Забелязах,че има периоди,когато почти не поглеждам книжка и не мога да повярвам,че не ми се чете,но тогава пък ме избива на филми,гледам безразборно и в големи количества.
Но.....книгата е най-добър приятел,то се знае...

Let me entertain you...

защо дишаме? защо виждаме? защо се движим?

преди си мислех, че четейки, опознавам света и хората, но като че ли започвам да мисля, че не е така. животът е навън и се живее, не можеш да го научиш от книгите. художествените. от тях, да речем (примерът е малко груб), разбираш, че еди къде си има някакъв хотел, в който отсядат някакви хора от определена класа...

може би там и тогава друга съм била...

навик наистина.
но все още ми е рано за почтената възраст, та ще попречета още нещичко

може би там и тогава друга съм била...

И за мен е феномен, само че аз съм от другата страна на барикадата - не чета в кенефа. И умишлено не слагам неща пред погледа си, които да ме разсейват.

Заради удоволствието от думите. В някои книги е по-голямо, в други - не толкова. Понякога спирам да чета и започвам да си въртя някоя по-сочна дума из устата - също като коктейлна черешка или нещо от този род. Или пък си я изписвам с пръст във въздуха, по чаршафите, където сваря. С течение на времето не само, че не ми омръзва да чета, но започвам все повече да ценя думите.

Само не разбрах откъде-накъде ще искам да уча живота от книгите? Книгите са си книги, животът си е живот.
За мен кингите са част от живота, а не аблум, или огледало, или телефонен указател.
Но намирам четенето за абсолютно естествена дейност, затова и написах примерите горе. Всъщност, какво означава да се живее без да се чете? Нямам чак такова въображение...

Естествено, че не е.
Ако се учиш да живееш от книгите, ще има да патиш...
Говорим за художествена литература, нали?
На за наръчници и учебници, които четеш за да научиш нещо конкретно,
което те интересува. То и там обикновено няма точни рецепти,
ами винаги се действа според конкретна ситуация
и всичко зависи от цял куп подробности.
Освен когато става дума за точни науки или право -
тогава си има закони или норми, дето се следват и толкоз.

Брей!

Така е

Питър Гринъуей гледал си си?

просто май продължих собствени размишления, но не ги разписах подробно - оттам дойде ученето за живота...просто едно от нещата, които съм чувала в отговор на въпроса, който зададох.
май най-много ми хареса отговорът на ястреба по-горе - за красотата на думите. открай време ги обичам думите. но се изумявам колко малко хора всъщност ги използват в точното им значение.
законите, ако просто се следваха...нейсе. не говорим за професионална литература.

може би там и тогава друга съм била...

може и клиширано да ви звучи, простете.

защото изпитвам (почти) физическо удоволствие от добре написани смислени текстове,

а още по-мощно - от авангардни, разтърсващи, семпло- гениални идеи и нестандартни гледни точки.

телевизия спях да гледам. филми- само подбрани. повече слушам музика и се срещам с хора.

и чета. колкото и когато мога, вкл. "бърза литература" - списания, разкази, статии...и най-вече.. автори.

Мисля, следователно съм... single

Добро де - не се следват, а спазват. (законите)
Къде ти време да мислиш каква дума изпозваш, кога и дали
значението и е точно...

по повод законите имах друго предвид, но нека не задълбаваме, защото така или иначе на другите няма да им е интересно.
защо използваш думи, когато не им отдаваш нужното значение - те са помощно средство и способ за избягване на недоразумения - прозвуча ми някак светотатствено

може би там и тогава друга съм била...

Ей на - имаш професионално изкривяване!
В правото, значението на всяка дума наистина е много
важно. Но представи си каква скука ще настане,
ако всички използват думите само с истинското им предназначение.
Никаква литература няма да има.
"Новговор" - както го определя Оруел
А иначе наистина в 99% от случаите хората не мислят какво казват.
по навик просто и защото е по-лесно.
Точно в момента ровя в едно изследване на Хелзинкския комитет -
бръмнала ми е главата от термини и се разсейвам из нета,
вместо да си върша работата.