Трудно ми е

Ама наистина ми е много трудно.
От няколко години имам връзка с човек, които непрекъснато ме манипулира. Лошото е, че го осъзнавам, а сякаш нямам сили да направя каквото и да било.
Емоционално зависима съм от него. Е, и го обичам, разбира се, въпреки всичко.
Той е имал доста тежко детство, сега е със изключително силно изразен едипов комплекс, таи невероятно количество агресия и злоба в себе си, нервен е и това е постоянното му състояние, в резултат на всичко натрупано до сега. Естествено, понеже аз съм човекът до него, всичко се излива върху мене, под формата на обвинения и обиди. Понеже наистина искам да сме заедно, непрекъснато чета подходяща литература и се опитвам да "стигна до него" и да му помогна, но вече имам чувството, че на него може да му помогне само професионалист.
А мене все повече започва да ме боли от обидите и обвиненията.
Приятелите ми казват, че съм се превърнала в нищо заради него. Преди бях весела, общителна, имах самочувствие на красива и умна жена/каквато в действителност хората твърдят, че съм/, но сега след непрестанните му обиди не знам коя съм и каква съм. Много е странно, не знам как да се справя - хем ме наранява, хем го обичам...Опитвам се да надделея над себе си, но май нямам никакви останали сили вече. Не искам да се разделяме, не ме разбирайте погрешно, но не знам как да се справя с неговото състояние. А той се справя като пие. Много.
По дяволите, наистина не знам какво да правя, не мисля, че ако се разделим ще съм щастлива. Разбира се имаме и страшно много хубави моменти, общи цели и стремежи, той се грижи за мене и ме обича, но по някакъв негов старнен начин. Не може да се пребори с това, което е в него от детството му и за което аз нямам вина.
Всичко му избива в пиене, агресия и синдром за величие. А аз съм "изключително глупава", "нищо не мога да правя както трябва", "нищо не разбирам", " нямам право да изразявам мение" и т.н. сами разбирате, че това адски много ме подтиска, особено ако забележката е направена в присъствието на други хора. Знам, че дълбоко в себе си не е такъв и ме обича. Но боли...

Трудно ти е!
По леко няма да стане
Ако стигнете до брак, ще ти е още по трудно.
Хора с такова поведение никога не търсят психиатъра, разбираемо защо, спира ги Манията за величие, а тя си е болест.
Ти му ставаш съучастник в "изявите" на заболяването като ги "ториш" с търпение, съгласие и послушание.
Навярно в детството му е създаван комплекс за малоценност от семейното или социалното обкръжение, който той не е преодолял и сега се изразява в маниакално поведение. \не съм Фройдист\
Той при психиатър, ама като не ще...???
А, за теб две възможности, или живееш с него незнайно колко време, защото на "някой завой" те очаква депресия от терора и стреса, който ти се налага...
него няма да го стреснеш...
Или го напускаш \много ще ти е трудно, защото си приела ролята му в твоя живот като доминираща, та се е създала психическа зависимост като при наркотик...\ и го оставяш да си търси друга жертва, а ти продължаваш да се радваш на живота и ставаш отново "весела, общителна, красива и умна жена със самочувствие".
Хората в неговото състояние винаги търсят "жертвите" си сред непосредственото обкръжение, никога сред "приятели и познати". Най често в ролята на "клоака" за избиване на комплекси, предизвикали заболяването се явява партньорът...Колкото повече го обичаш, толкова повече ще търпиш болния терор, колкото си по хубава и интелигентна, толкова повече "ще те мачка"Ако проявиш таланти, собствено мнение или се опиташ да си самостоятелна...прсто забрави.
Първото което рано или късно ще ти се случи е, ако караш кола, да забравиш че го умееш, ще последва страх да кажеш дори един виц в компания, както и да се държиш ще има "смазващи" забележки, за да не "затъмниш" манията на маниака.
Ще те обича по своя си начин, докато толерираш заболяването и го приемаша като недостатък на характера. Ако направиш "въстание", в първия момент ще те прогони, а после отчаяно ще се опитва да те върне при себе си...и играта почва отначало
Съжалявам, че в мнението ми няма нито една окуражителна дума, ама нали си "ревнала" в клубчето с намерение да ти каже някой истината
Съжалявам ако това, дето ти го написах ще се различава от това, дето може би си се надявала да чуеш.
Е, може и някой по компетентен да се намеси...

Жертва и нежертва
Грозно и хубаво
Неинтелегентна и интелегентна
зависима и самостоятелна
Истината и неистината
ин и ян-десет хиляди неща които взаимно се допилват...

Искаш да го "мачкаш" него?или
Искаш да го забравиш?Да не си със него?

А.!Проблема е,че тя го обича,но я е може би страх от самотата!
Обича го,но не изка да я унижават!
Кой знае какво е по-добре?или
обекта е объркан-неточна цел-

Когато се задава неправилен въпрос...?вероятноста да са сбреши при отговора е 50/50...

Възмухитен,мъдър и dostoen voin!

ОРО-R(оргинал)

Да,моя проблем БЕШЕ същия-сега е още по-голям.Само,че аз се забърках в буркана с меда с един немец...даже си помислих дали не съм я писала тая тема аз.Е,не съм аз.
Както и да е.
В момента съм прекалено афектирана и може да изкажа мнение по въпроса утре.

Чакай сега!
Ти си мислиш, че си се забъркала в буркан с мед.
Аз пък ще ти кажа, че ако тази тема се отнася и към теб...,
то по скоро си уцелила кофа с фекалии, в която плуват няколко лъжички мед...
Та в борбата да ги хапнеш, се налага да изсърбаш и фекалиите
Помислете, този тип "жертви" в името на "голямата любов" не носят никому нищо добро.
Това е абсолютно извратен вариант на любов и прекрасно го знаете.
Любовта взема и дава, емоционалното и взаимното уважение трябва да функционира в двете посоки...
Ако едната страна нещо не знае, не умее или не разбира, любимият човек би трябвало да е първата инстанция, която да прояви разбиране и търпеливо да обясни, да разясни, да напъти.
Тиранията в отношенията между двама партньори не е пълноценна връзка а "вампиризъм"...
Не може едната страна да подхранва системно егото си, обиждайки, тъпчейки, унижавайки другата, под защитната броня на любовта.
С времето, системно унижавания партньор "губи себе си" и заболява психически. Този вид тормоз е по страшен от физическия, защото не оставя "синини", но наранява необратимо човешката психика...
По същият начин функционира създаването на зависимост към дрогата.
За няколкото часа "щастие" човешкият организъм заплаща скъпо, мозъкът се руши необратимо...
Е, ха стига паралели
Па, може и да греша, сритайте ме да се усетя ако е така

Абе, май тая твоята сигнатура никак не е случайна-да не би да си представяш твоя любим като Хитлер, а ти да се отъждествяваш подсъзнателно с онези картинки вдясно, щото ако е така явно "Anal Beauty" нещо не е "проработила" при немеца

За победителите лошо няма.

Аз мисля, че много добре знаеш, какво е най-добре за теб да направиш
Че е трудно - трудно е.

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Може би трябва да разбереш защо си зависима от него. Коя е тази празнина която запълваш с това което получаваш от присъствието му, и с какво наистина трябва да я запълниш.

Един човак трябва първо да се научи да живее СЪС себе си, и чак след това - с друг. Този човек, за когото говориш, най-вероятно проектира недоволството от самия себе си върху тебе.Аз не бих позволила това.Защото ми е непонятно как можеш да обичаш човек, който те обижда и критикува по унизителен и смачкващ начин.Помниш ли филма "Форест Гъмп"?Имаше една култова фраза оттам - "Бягай, Форест, бягай!!!" Хихихи...Ами какво повече да ти кажа...

Ако мога да бъда полезна с това прочетено от страниците на нета:
"Когато ни обвинява или направо напада за някакъв наш избор, не трябва да се оправдаваме, а просто да подчертаем, че това си е негово мнение, което не съвпада с нашето.
(като "това е твое мнение", "имаш право да мислиш така", "щом ти го казваш", "всички знаят това", "всеки със своя вкус", "на мен ми харесва, не е ли това най-важното?", "така ми е много добре", "съветите винаги са полезни", "много мило от твоя страна, че се интересуваш от мен", "приятелите ми ме харесват така" и мн. др.)
Необходимо е да правим кратки изречения, да не се изразяваме съвсем точно, да използваме поговорки, сентенции, да проявяваме чувство за хумор (ако контекстът го позволява), да сме вежливи и усмихнати, да избягваме агресивното поведение, да не навлизаме в разговор, ако предварително знаем, че до никъде няма да доведе или ако смятаме, че е унизителен за нас.
Накратко, да се държим като хора безразлични към манипулатора. За нас е важно да сме
Излишно е да се опитваме да го унижаваме, да му насаждаме чувство за вина или ние самите да се представяме за жертва. Спасението ни ще дойде от нашата собствена способност за адаптиране и твърдото ни убеждение никога да не се оставяме да бъдем манипулирани или тормозени от който и да било."