Драго Драганов
0 отговора
50 прегледа
Драго Драганов
НА "М"
Не мога просто да бъда една непрочетена книга,
какво ли още ме спира,да кажа думата:стига!
не знам,
но щом угасне декора
и всички клоуни плачат,
за теб врата ще отворя
и ти ще влезеш във здрача недостъпна,но сама...
Върви при онези,дето будят жал и смях!
За теб и аз съм също като тях...
Не мога вечно да бъда самотен фар сред вълните
и в тъмнината да търся достоен път за мечтите ти,
но знам,че щом зората пристигне
и блесне твоята тайна,
гласът ми пак ще те върне
и ти ще влезеш безкрайно недостъпна,но сама!
Върви при онези,дето будят жал и смях,
не пожелах да бъда като тях...
Не мога просто да бъда една непрочетена книга,
какво ли още ме спира,да кажа думата:стига!
не знам,
но щом угасне декора и всички клоуни плачат,
за теб врата ще отворя
и ти ще влезеш в здрача недостъпна,но сама!
Върви при онези,дето будят жал и смях!
За теб и аз съм също,като тях...
Какво успях да получа
и какво ми даде даром,
от теб сега се уча как през всичко се минава
без да спреш,дори за миг!
Каква ли утеха ще намериш там,където мен ме няма!
Останала без никой,който помни твойто''АЗ"...
Верен на себе си ще бъда тук,
на думи и лъжи напук...
Остави нещо в мене да горчи,
нещо много малко да боли!
Не мога просто да бъда една непрочетена книга,
какво ли още ме спира,да кажа думата:стига!
не знам,
но щом угасне декора
и всички клоуни плачат,
за теб врата ще отворя
и ти ще влезеш във здрача недостъпна,но сама...
Върви при онези,дето будят жал и смях!
За теб и аз съм също като тях...
Не мога вечно да бъда самотен фар сред вълните
и в тъмнината да търся достоен път за мечтите ти,
но знам,че щом зората пристигне
и блесне твоята тайна,
гласът ми пак ще те върне
и ти ще влезеш безкрайно недостъпна,но сама!
Върви при онези,дето будят жал и смях,
не пожелах да бъда като тях...
Не мога просто да бъда една непрочетена книга,
какво ли още ме спира,да кажа думата:стига!
не знам,
но щом угасне декора и всички клоуни плачат,
за теб врата ще отворя
и ти ще влезеш в здрача недостъпна,но сама!
Върви при онези,дето будят жал и смях!
За теб и аз съм също,като тях...
Какво успях да получа
и какво ми даде даром,
от теб сега се уча как през всичко се минава
без да спреш,дори за миг!
Каква ли утеха ще намериш там,където мен ме няма!
Останала без никой,който помни твойто''АЗ"...
Верен на себе си ще бъда тук,
на думи и лъжи напук...
Остави нещо в мене да горчи,
нещо много малко да боли!