До повторно бременните...

Сякаш ми е малко дискриминационен постинга, ама наистина имам нужда от себеподобни, повторно бременни мами

Какво ще кажете да се съберем тука и да си споделим страхове и вълнения, свързани с поредната промяна? Нещо като алтернатива на месечните теми, само че без оглед на това, коя на колко седмици е и т.н - просто всички, които чакат второ?

На мен лично ми е малко странно напоследък - хем съм по-спокойна и месеците текат по-незабележимо от първия път, хем пък ме обземат едни такива мрачни мисли, ще се справя ли, много ли е трудно и прочее... Кажете вие как сте?

Здрасти,мога да ти пиша ако ме искаш,защото не повторно,а за трети път съм бременна.
Разбира се,че ще се справиш,факта,че си решила да имаш второ дете вече е доказателство ,че си готова за това.
Докато бях бременна за втори път единствената ми мисъл,която ме притесняваше беше дали ще обичам толкова второто си дете както първото.Разбира се оказа се,че го обичам не по малко и сега за третото нямам подобни дерзания.

Здрасти!
И при мен е така! Месеците минават без да ги усетя, докато първия път имах чувството, че едва се влачат! Ето вече съм в средата на 5тия!
Понякога се чудя и аз дали ще се справя, но после се успокоявам, че няма да съм първата нито последната с второ дете и особено с малка разлика м/у тях!
Имам притеснение дали ще мога да обичам толкова силно и второто бебче както обичам и Дени, но както е написала мамата по-горе явно в сърцето на майката има място за всичките й деца!
Понякога се чувствам гузна пред нероденото бебе, че не му треперя така и не го очаквам с такова нетърпение както с Дени! Спомням си с нея нямах търпение да ходя на преглед и все се притеснявах, а сега дори забравям кога съм ходила и кога трябва да отида и ми е едно такова спокойно! Иначе бременността ми протича по абсолютно същия начин досега както първата, така че си мисля, че пак ще е момиченце ама ще видим!



Деничка-звездичка 5.12.2003г.

Ох, и аз като теб съм гузна пред новата бебка, че някак си не се вълнувам по същия начин, както с Габата. А тя, милата, постоянно ме подритва и напомня за себе си. Първия път мислите ми бяха само в корема и бебока, а сега се сещам, че съм бременна само при ритничетата... Защо е така? Никак не искам бебка да усеща тази разлика и аз самата не искам да я има, но я има... :(((. Може би защото вече имам ангажименти с едното дете и не мога да се отдам само на растящия корем. Габи постоянно си иска нужното внимание.
И мен ме е страх, дали ще се оправям и с двете, особено по разходките - аз с количка и търчащо като торпедо момиченце до мен... Как ли ще става, идея си нямам, ама все някак трябва да се оправя.
За обичането - мен пък ме е страх дали няма да заобичам малкото, послушно спящо бебе, повече от постоянно правещата бели кака... Ама някак си вътрешно усещам, че няма начин да не ги обичам еднакво.
Само за инфо - бременността ми е по-тежка от първата.


Габи - 21.10.2002г.

Здрасти,малката разлика между децата както може да затрудни майката за отглеждането на дечицата(не си приключил с едните памперси и започваш с другите),така и помага.Първо,няма я тази ревност,която е типична при по-големите деца при появата на новото бебе,второ-набрал си инерция и не се шашкаш за глупости и т.н.
можеш да ми имаш доверие,аз имам опит.Първото ми дете е родено февруари 2000г.,второто-август 2002,а сега очакваме третото в началото на юли.Така,че между 1-ото - 3-тото ще има разлика 5г. и 5м. Не искахме да имат голяма разлика децата ни и това е напълно осъзната постъпка.Няма грешка и компромиси,честно казано ако синът ми беше станал на 10г. едва ли тогава шях да тръгна да раждам и да се занимавам с бебоци.
А за това дали бремеността ти протича като първата и от това да си вадиш заключения за полът на бебето,може да се окаже голяма заблуда.Най-сигурен е ехографа и компетентен лекар,още повече,че вече в 5-ия може да се види пола,стига бебето да е разположено подходящо.

според мен истината си я уцелила-сега имаш повече ангажименти и дните ти минават в борба с какта,нямаш врвме да си мислиш само и единствено за бебето.
иначе и при мен втората бременност беше по-тежка,но раждането беше ОК,междудругото и първото го родих супер лесно и бързо.а сега третата бременност е по лека от първите две,само дето имам малко разкритие на външния канал и трябва да се пазя,ама питай ме как става това пазене с кака на 2г. и 8м.

Карам доста различна бременност от първата.
Този път не ми се сменят настроенията, не плача, не се притеснявам толкова много... някак карам бременност между другото .
Миналата бременност се срамувах от корема, а сега съм си купила страхотни бремелински дрешки и все си го пъча гордо . Още не ме е хванала манията да подреждам бебешки дрешки - всичко си стои в гардероба по кашоните. Има време...
Вече съм по-наясно с прегледи и изследвания, което също много ме успокоява.
Грижите по Оги наистина доста ме разнообразяват и не ми остава време за черни мисли. Сигурна съм, че ще се справим, само да сме здрави!

Ами не знам защо, на мен мисълта дали ще обичам второто колкото първото не ми е минавала досега. Най-големия ми страх е да не би да надебелея много, защото нали при второ раждане повече се вдигат килца. Та отсега съм решила какъв глад ще му ударя после;) Oт моите приятелки само 1 е с две деца, така че нямам кой знае какъв пример в това отношение около себе си.

Също ме притеснява дали ще успея да се свъртя вкъщи за повечко време, за да го отгледам малкото бебче поне до 1 годинка, както ми се иска. През цялото време ще трябва да работя и от вкъщи този път, макар и само за по час - два на ден. При предишната бременност това не ми се е налагало. Общо взето, разликата е, че този път не се вълувам да чета информация за развитието на бебето по седмици, нито ме интересуват модели колички, памперси, бебешка козметика и т.н. Убедена съм, че като му дойде времето, ще накупим всичко набързо. Преди ми бяха много важни тези теми, доколкото си спомням:)

Be yourself
no matter
what
they say...

И мен ме гризе гузна съвест , че сега при втората ми бременност не правя и една десета от това , което правех когато бях бременна с Лора.Тогава пиех редовно матерна, фрешове всеки ден, четях литература и т.н.Сега направо всичко е през просото:)))))))Вбесих се на вездесъщия доктор Коларов, който следи предишната ми бременност и го зарязах....Ходя на гинеколог работещ със здравната каса....пълна пародия е, ама карай....това е друга тема!Непрекъснато търча след каката и за бебчето се сещам само, когато ме рита!Добре, че бременността ми повтаря първата/лека и безпроблемна....За сметка на това Лора е в най-дивия си период досега/на тръшкания , писъци и крясъци и понякога ме обземат мисли дали няма да родя някой малък невротик/бебето според 3Д е момче/, защото мнооооого се ядосвам


Лора 12.03.2003

Мен сега това което най-силно ме вълнуа е какво ли ще е второто бебче - момченце или дама?! И нямам търпение да го видя. Иначе значително по-кротко я карам от предишната си бременност. Също като вас не се притеснявам за козметики, колички, лекари и др. Само от раждането многоооо повече ме е страх от първия път. Но приказките, че второто детенце се ражда по-лесно ме успокояват до някъде. ДАНО е така за всяка от нас! А притеснения си имам - най-вече за това - ще се справям ли с двете малки човечета, Вики няма ли да ревнува, как ще приеме бебето, като на 2 г. почти нищо няма да разбира, вечер как ще спим всички в една стая (на квартира сме), няма ли каката да буди бебо или бебо - каката. Абе ужас някакъв. За разходките също съм параноясала, как ще става тази работа идея си нямам. Но - ще се справим някак си. Само да са ни живи и здрави дечицата, пък другото ще си отиде на мястото. Поне се надявам.



Ще ставам кака!

Аз в първия момент някак си се почувствах виновно пред баткото /той е на 3,4/месеца изведнъж ме обзеха едни притеснения ще мога ли да обичам и двете си деца едновремено, дали ще ем обръщам достатъчно внимание.
Също така ме емного страх от самото раждане а аз съм едва в 4ти месец и на всяка консултация разпитвам лекаря как ще е по-добре и най вече безболезнено да родя ,а той само ми се кара че има доста време до тогава
Иначе с удоволствие димонстрирам бременната си фигора за разлика от първия път когато на моменти ме беше малко срам дори.Тъй като по принцип съ слабичка и все още не ми личи особенно много омирам да сикупувам дрешки за бремени и такива които ще ми подчартаят коремчето.

Знам как става - НИКАК. И аз трябва да се пазя, т.е. да лежа повече, заради много силните ми болки в кръста, ама уви - с кака на 2 и половина, това е мисия невъзможна. Издействах си 3 дни командировка на Габи при баба й, та наистина от лежане ми минава кръста, но още първия ден, след завръщането й се върнаха и болките...

А Чернооко ме наведе на другата ми гузна съвест /аз си имам няколко/ - това, че преди се тъпчех с плодове и зеленчуци, а сега ям само тесто и сладко... ужас! Горката беба - какво ли получава от тези "вкуснотии". За нервите покрай Габи да не говорим. Докато не повторя нещо 50 пъти, след което викам с яд, няма и да ме чуе какво й приказвам... А това са си истински нерви и се чудя бебето какво ли усеща и чува - викове, викове и пак викове... Ще вземе да се уплаши от мен.


Габи - 21.10.2002г.

И аз да се включа в групичката. Засега все още вярвам ,че ще се справя с две деца ,но незнам дали така ще продължи и до края. Притеснява ме как ще реагира баткото и сега ревнува много. дано мине леко адаптирането.
Все още спи при нас ,нямаме отделна стая. Ако трябва да го изместя ще е в хола ,което не е много удобно. Чудя дали сега да го преместя или като се роди бебо да се преместят заедно с татко си. Става въпрос само за зимата,тъй като пролетта ще се местим в друг апартамент и там ще си имат своя стая децата. Как мислите вие?
Друго което ми се иска да ви питам е носите ли ги. Напоследък ми е трудно да го прибера от разходка. Гледам да не го вдигам ,но не винаги успявам да го залъжа да върви,дърпа се ,тръшка се .... Вие как се справяте?

Златко -16.03.03 г.

Така като гледам повечето майки с които бях бременна първия път, вече или са бременни и дори има и родили!
Ама аз какво се мотам
Само дето имам да отслабвам и това основно ме притеснява. Е разбира се и безкрайните ремонти вкъщи, ама това може да е стимул за таткото да се мобилизира.


Борис 12.09.2003

Здравейте, момичета! Както виждам, оформя се чудесна дружинка - друго си е да имаш компания в месеците занапред

И мен, както повечето от вас, ме тревожат типичните неща - как се обича следващо дете; как се обръща еднакво внимание на двете; как се намира време за глътка въздух с всичката тая челяд и как, по дяволите, се преодолява гузната съвест от недостатъчни концентрация и вълнения при "втория път"...

Ами аз отсега знам, че с второто няма да се вживявам толкова - едва ли ще получавам сърцебиене при всеки видеозон; едва ли ще му пера дрешките при всяка смяна на памперса и най-вече, едва ли при всяко кърмене в 3 сутринта ще ставам, светвам лампата, мия дупето, сменям памперса и т.н
Предполагам, че на това хората му викат "опит" и няма смисъл да ни предизвиква чувство на вина. В крайна сметка, ако можем да се освободим от излишното, ще отделяме повече време за самото бебе и за другото дете, не е ли така??

В това, че децата ми ще имат 1г и 10м разлика виждам само позитивния момент, колкото и да ме убеждават другите, че щяло да бъде "ад" и колко трудности ме очаквали... Де да знам, дано не съм прекален оптимист.

И аз сега съм по-секси настроена от предния път, когато сякаш леко ме беше срам или не зная как да го нарека... Имам огромно желание да си накупя жизнерадостни бремелински летни одежди, но откъде?!?!?!? Попадам все на някакви безформени бабешки парцали, дето ме ужасяват отвсякъде! Мина ми през ум да си ушия, разглеждах и разните му сайтове там - в Gap има страхотни неща, ама ми се свиди да избухам толкоз пари за не дотам дългосрочни артикули

Подобно на irka, и моята бременност засега е същата - отново лудата обсесия по кисело, салати и литри с таратор :))) Дори с килограмите се движа горе-долу със същото темпо - в 3-ия месец пак си карам с обикновените дрехи. Дори имам чувство, че не ми се спи толкова неистово, както преди и май не ми е толкова лошо - и аз се замислих дали това не означава, че ще имам пак момче

Denika - естествено, че и ти ще пишеш - това, че си бременна за трети път не променя нещата, ами даже те прави още по-полезна!

Тези, дето като нас нямат много стаи вкъщи - как мислите да реорганизирате нещата?

знаеш ли, това с отслабването си е довод - раждай второто, че след това да се чувстваш свободна да предприемаш всякакви "отслабващи" акции аз например все не смеех да се захвана сериозно с нисковъглехидратната диета, защото правихме второто поне година, през която гледах да не лишавам организма си от всякакви хубавини (за всеки случай)

пък и като си помисля... живота с 2 деца ще е по-труден и хич няма да ни остава възможност да си помързелуваме...

Това със стаите и при нас е проблем номер 1.
На квартира ще сме още поне година, та така или иначе трябва да измисля вариант. С две стаи сме - хол с кухня и спалня. Сега сме тримата в спалнята, Габи в кошара. Като дойде бебето обаче няма да има място и мисля Габи с татко си да се преместят в хола /докато беба се буди през нощта/, а аз с малката да съм в спалнята. Чудя се само Габи как ще приеме промяната /ще й се наложи да е без мама и да си даде кошарата/. Някои ме съветват да я преместим преди бебето, ама тогава какво да й обясня - защо я местя и то точно в хола? А пък ако е след бебето ще ми е по-лесно за обяснение /ето, няма място, бебето има нужда от кошарка, много плаче и т.н./, но може тя да се настрои срещу него ???


Габи - 21.10.2002г.

не ме тревожи толкова дали и колко ще обичам детето си, повече се притеснявам, че 5 години по-късно няма да имам никакъв спомен от подробностите по отглеждането на бебето... а и на мен като на другите мами не ми се четат наново книжките... все се надявам да е като с колелото, но наскоро гушках бебче на годинка, държах го сякаш ще го счупя - аз, отраканата мама, дето не оставяше майка и свекърва да и се месят! срам и позор... е, ти поне нямаш този проблем - още си в час, и набързо ще си изгледаш двечки (боже, колко е лесно отстрани!:))))

Имам друг проблем, чак си мислех да пусна отделна тема... но засега ще го оставя тук. Не съм от най-работливите, но съм установила, че без моята инициатива нищичко не се върши в къщи. Всъщност няма да повярвате колко много работа върши мъжа ми у дома, но факта си остава - ако не кажа аз, че нещо трябва да се свърши, ще си стои със седмици... ова някакси не се забелязва, докато всичко е ок, но като се разболях няколко пъти, го видях: аз съм с висока температура на легло, мъжа ми прави чайчета, наглежда ме, дава лекарства. Ама КОЙ по дяволите да се сети, че часът е вече 21, и е крайно време да се сложи за щастие сготвената отпреди вечеря? Може той да си работи нещо на кмпа, детето да си играе, и докато не се освестя да изкомандвам парада, ще си карат на: татко, може ли да си взема солетка? може...

Друг пример - приготвянето сутрин за работа и градина - става се рано, пуска се 1 анимационно филмче, по време на което става обличането, и като се приготвим, тръгваме. Е, да, ама само когато съм наблизо - редовния номер е да си гледкат филмчета до последната възможна секунда, и после, излитайки набързо, да забравят всичко и пак да закъснеят...

А проблема е там, че в момента съм закотвена на легло (че и с болки) незнайно докога... и се чувствам като пъдар - сутрин ставам, за да ги "разритам", вечерта се продължава в същия дух... ужасно уморително е... И се ужасявам, че като родя ще е същото, защото пак няма да мога пълноценно да си изпълнявам "домакинските" задължения...

явно не е лесно да вкараш в главата на човек, който винаги е разчитал на жена си за подобни неща, че сега той трябва да чисти, да готви, да къпи детето....
Кажете как е при вас: имате ли някакъв режим, я по часове, я по задължения....

здравейте и от мен
и аз имам по малко или по повече от вашите притеснения,но се надява че са временни
Понякога си мисля ,че сега ми е по - трудно в известен смисъл докато съм бременна и корема тежи и нося малко човече със своите настроения и дишам и за него и всичко организма ми прави и за него ,един вид не разполагам с тялото и със силите си ,а трябва да търча и да се грижа за една прекрасна малка госпожица,която не може без да я вдигам ,нося понякога ,търча по високите парзалки и т.н.Да не говорим ,че като излезем в парка или другаде и като ми се допишква през 15 мин. обаче трябва да търча по Рая затичала се смело към някоя катерушка например,а корема ми се втърдява и заболвява и се чудя какво да правя и кое по напред ,а факта че няма и къде ме вбесява.Също и ужасните болки в кръста и таза.
После , като родя и като се възтановя от раждането се надявам на някакъв естествен прилив на енергия който ще ми помага да се справям някъкси с дечицата само да са ни живи и здрави ,пък по принцип съм(бях) и енергичен човек макар че реално погледнато покрай Рая се чувствам като цяло много уморена ,та не знам какво и как ще е .
Също една от мислите която ме тормози е ,че не мога пълноценно да се наслаждавам на чудото да си бременна (придружено разбира се със всички хубави и лоши екстри) както при първия път ,а не знам дали ще има следващ.Тоест за сега сме решили че няма да има слведващ(аз съм сега на 31 ,а и финансиите и силите ни не знам как ще стигат за две ,камоли за повече),и като знаеш че ти е за последно в живота много повече те натъжава.Също когато се роди бебчето си мисля ,че за да не ревнува каката ,пък и по грижите по нея няма да мога да обръщам така внимание със всичкото си наслаждание,няма да има часове наред в които да мога максимално да се наслаждавам и вглеждам в малкото ми бебче както на нея когато беше бебе.Аз и с нея чувствах как времето ми изтича със страшна скорост и това ужасно ме безпокоеше,а сега съм сигурна че ще е още по- бързоо и ще летииии и няма да мога да се наслаждавам така както при първия път ,знаейки пак че ще ми е за последно пак ме натъжава от сега.Също ми е малко тъжно че няма да знам какво е да имаш и момченце.Сега чакаме още едно момиченце и този факт ужасно много ме радва ,но все пак....ще се чувствам ощетена .
Да не говорим колко много сигурно съм я натоварило милата бебка с нерви покрая покупко продажба на апартамент и разни гадни проблеми около това,попадайки на мошенници.И това че съм изпушила малко цигари от нерви,а с Рая нито една.
Плаши ме много и момента с ревнуването ,макар че сега Рая много се вълнува на бебешка тема и бебето и е толкова сладка като ми целува и гали коремчето , не знам как ще се развият нещата после.
Дано всички тревоги са ни били безмислени
Успокоявам се като се сетя колко притеснения имах и преди и колко неразрешими въпросите ми се струваха ,а после нещата се оказаха че имат способноста да се нареждат от самосебе си,стига да сме живи ,здрави и да се обичаме
А със спането и разделянето по двойки по стаи..... трябва да се допитаме до вече станалите мами с две деца как е ,но си мисля че децата все пак спят дълбоко ,или пък ако бебето има през ноща колики и плаче много е по добре не каката да се изнесе ,а бебето с майката през ноща в другата стая временно докато заспи спокоино отново,може да се сложи и в количата временно.Ще видим как ще е като му доиде времето .Засега ние сме го замислили всички да спим заедно,пък да видима иначе на Рая ще й купим едно ново по голямо легло и ще я преместим в него по от рано,а после ще разгънем кошарата -легло за бебето.


Рая 17.07.2003

Хей,звучите много изтормозени.Радвайте се на всичко,което ви се случва.Аз имам две деца, на 5г и 2 м. и 2г. и 8м. ,та знам какво е да си бременна и да се грижиш за още 100 неща.Аз също малко тъгувах през втората бременност при мисълта,че е за последно,но ето че очакваме трето.Така сме устроени,че поемаме натоварвания,които не сме подозирали,че ще ни сполетят.
Поздрави и се радвайте на живота

[image][линк][/image].