Феноменът Pastel/Dark Cat

О, нека си ни оплюват, ние ще идем в мъжкия клуб:))))

Грешиш. Това не е завист. Само криворазбрано чувство за превъзходство, което у по-простоватите индивиди все търси начин да се прояви.

Това е същото като да злорадстваш, че съседът ти кара 20-годишен москвич, а ти - чисто ново ауди. Като не можеш да се самоизтъкнеш по друг начин, ето един много лесен: аз съм ги родила 2, пък ти си ялова и дърта, така че изобщо не ми се прави на велика. Жалко наистина, че такова поведение може да се храни от прекрасно нещо като майчинството.

А най е кофти да чета такива мнения от хора, които иначе изглеждат читави.

..радостта от детето няма да е достатъчна да покрие горчивината, която ще я съпровожда всеки ден...дори гледката на детенцето със стари дрешки, заобиколено от наконтени приятелчета, ще е достатъчна

Глупости на търкалета. Пука ми за наконтените дечурлига. Моето гардже винаги си е било най-хубаво. Ако човек обръща твърде много внимание на тези неща, си има една дума "сноб"...

Не се вземай толкова насериозно, де!

Не бе, маце, аз описвам една преуспяла и задоволена жена, която ЗНАЕ какво иска и от какво има нужда и знае, че иска дете, но се глезоти. И се жалва наляво-надясно и си измисля какви ли не оправдания и глупости.
Или може да го кажем и по друг начин-успяла и задоволена жена, превъзмогнала егоизма си, която може да роди и отгледа здраво и право дете, заедно с мъжа си, но седнала да планира дали сега, дали утре, дали не е късно. Ей за това ми е мисълта, не за осъждане и сочене на хората с пръст, не за следване на чужди разбирания и чужд избор.

[линк]

Виж сега - и тази преуспяла, задоволена и каквато ще да е жена има право на избор. Това си е нейно право.
Аз имам едно правило - никога не се меся в живота на другите, защото това не ме касае и засяга и те са свободни личности, които най-добре си знаят какво им трябва и какво не им трябва. И най-малко е моя (или на някой друг тук) работа да казва на друг кое е правлино и кое не.
А най-смешно е да съдиш някого, защото не е като теб Най-малкото това издава ограниченост (това не е към теб, говоря по принцип за въпросния спор в съседната тема, където бяха написани много грозни думи от жени, които "възпитават" деца).

да, ти си една от разбралите темата : "Сега ли да имам дете или като стана на 30 да му мисля при положение че живота ми е общо взето подреден"

а тези които чувстват вина в себе си взеха че се разбесняха

че какво лошо има в това да планира и да се глезоти? при положение, че има избор дали сега дали после...това си е важна стъпка.

Ами и това си е тяхно право........
Искат да си го подредят още по-добре.......
А и никой не може да каже предварително да ли едно дете ще е здраво

Ще си позволя да те попитам (понеже виждам, че предъвкваш чувството за вина от съседната тема) - за каква вина говориш? Защо мислиш, че някой трябва да изпитва чувство за вина, само защото ти така си решила? Някак не на място ми се вижда това чувство за вина, за което непрестанно говориш...
Кой да е виновен? За какво да е виновен? Не видях никъде престъпление и затова питам, не се заяждам...

Напълно подкрепям мнението ти.
Аз родих сина си на ненавършени 21-
дали съм перфектна или не като майка
или пък в професията си това други трябва
да кажат. Но мисълта ми е следната, тоест
те са две мисли : кога ще роди една жена
първото си дете зависи от доста условия,
в някои от случаите независещи от нея самата;
независимо от възрастта, на която въпросната
дама се е сдобила с отроче, това не я прави
повече от останалите майки- и тя като тях
се старае всячески да направи от дребосъчето
свестен човек и прочие, и прочие, да не изброявам.
И още две неща, които мен самата преди години
ма дразнеха /после с течение на времето и натрупването
на жизнен опит се научих да игнорирам/ - подмятанията
от сорта "Леле, колко рано си се прежалила" - това
най-често казвано от майки, родили първото си дете
на или след 30-33 години. И след това пък - понеже
дребосъка ми беше страхотевично буен и аз бая време
се ослушвах относно второто чеде - "Хайде де, какво
чакаш, колкото по-остаряваш, толкова по-трудно ще
раждаш и ще го гледаш"... Та, дано сте ме разбрали -
ту е било твърде рано, ту пък - твърде късно
Шарен свят, хора разни - не може, а и не бива да
се опитваме да ги слагаме в рамки. Но като цяло съм
забелязала следната тенденция - дами на възраст около 30,
които още се въздържат да имат деца, да се изказват
леееко пренебрежително относно жени, които на тези
години имат вече едно или повече деца. Може би това
е подсъзнателна завист или по-скоро неувереност, страх
дали и как биха се справили те с майчинството.
Аз пак се разписах, ще прощавате.

Ама какви страсти се развихриха... И за какво - кой какъв избор е направил...?!!! Не е ли най-важното да имаш избор, ако трябва дори да си го извоюваш?!!!
За протокола - родих на 30 (и два месеца); причина (ако трябва да има такава)- и двамата с мъжа ми не искахме деца първите години, интересуваха ни други неща; последствия - в нашия случай - щастливо семейство и уравновесени родители; дали щеше да е още по-добре ако бях на 25 - не знам, както казаха чудесно по-горе, щеше да е различно; но аз определено не бях готова...
Природата много мъдро ни е създала така, че да можем да раждаме и на 20, и на 30, и на 40... И във всички случаи да се опитваме да бъдем добри родители.

Защото, приятеля ми иска малко да поизчакаме, и аз не искам да се превръщам в освирепяла за деца 24 годишна дама, която наистина също не знае дали е готова сега и кога е по-добре. Но ми направи впечатление, че наистина рано родилите жени, получават огромно самочувствие, което е неразбираемо за мен

И Darkcat ми пуска теми, че всички жени искали да й разбият семейството и да й откраднат мъжа, щото тя била щастлива?!??!?!

Абе, вече напълно се ошашавих!!!

ДаркКет има нездраво поведение

А на мен почва да ми просветва..и лека-полека да ми се връзва...
Правя аналогия с една колежка - оженила са на 20 години щото като се гледала в огледалото не вярвала че втори път някого ще срещне мъж готов да я "вземе". Тя също ревностно пази мъжа си - не че някой умира да й го пипне, (той е леко циганин ) ама самата мисъл да остане без единствения будала който я търпи, я ужасява, разбираемо

да кажеш че дебнеш мъжа си като надзирател защото го обичаш е висша форма на идиотизъм... да обичаш човек на когото не можеш да имаш доверие...когото насила трябва да задържаш при себе си...и това да те прави щастлива?!? умопомрачително

ама така ще е..откакто на 4ти километър пуснахме интернет

леле какво си зло същество

тоя който се прежали ще да са го повивали в черен повой като бебе

не разбираш ти какво пиша, нямаш ум и капчица.....

добре че света е шарен

пък още помня закачката какво би направила на децата ми

сериозно? аз пък - не... такива като теб бързо ги забравям

моите мнения????

недей бе жена, явно ти се отразява зле

Върви си гледай дечицата, така и така си мислиш че само ти имаш деца и мъж

Извинявай, никога не се заяждам с хора, камо ли непознати, но това твойто ми се минава всякакви граници.

Пази си мъжа добре, явно пред него вадиш едни мили, мили очи....

"Лоза, която не ражда, се сече-жена, която не ражда се гони"
не се сещам някой , да е написал поговорка за жежи решили да раждат рано.

Те нашите мъже нямат ниви за копане:)