Кончето

Айде да кажа няколко думи за ходенето ни на Кончето.

Миналата седмица се събрахме на маса в София и с Альоша и Слави решихме, че иде ред на Пирина и по-точно - на Кончето.
В събота тръгнахме рано за Банско и към 09:00 бяхме на Шилигарника. Оставихме колата и поехме нагоре по пътя. Слави и Альоша си оставиха снегоходките, ама аз си ги взех. Викам им: “абе, може и да не ги ползвам, ама ще си ги мъкна”. Не след дълго минахме покрай Бъндерица и стигнахме х. Вихрен. Там похапнахме, наляхме вода и тръгнахме нагоре. По едно от малките улейчета се качихме на първата тераска над хижата. След още малко изкачване бяхме в циркуса Кабата. Едни мъже тъкмо слизаха от Вихрен. Тръгнали рано сутринта по един страничен ръб, който излиза на Джамджиевия и оттам – на върха. Побъбрихме малко и потеглихме, че нас път ни чакаше. Кратко, но стръмно изкачване ни изведе на Вихренския преслап и към 14:00 бяхме на върха. Духаше силен, топъл вятър. Стотици върхове издигаха чела наоколо. Снежни долини, замръзнали езера, остри ръбове с надвиснали козирки допълваха великолепната картина. За съжаление беше облачно и липсваше синьото небе, така желано, за да станат хубави снимките. Альоша и Слави сложиха котките и извадиха пикелите. Огледах внимателно ръба водещ до Премката и реших, че няма смисъл да безпокоя котките (така хубаво си лежаха на топличко в раницата) и да смущавам спокойствието на пикела. Пътят ни беше по ясно изразен ръб, от който човек трябва да се прехвърли на друг подобен, който води до Премката. Сюблинния момент е прехвърлянето от единия на другия ръб, тъй като се преминава през 20-тина метров доста стръмен, снежен склон, къде подхлъзването е напълно възможно. Слави имаше малко неприятни изживявания на въпросното място (по пързаля се надолу), но за щастие без последици. Бавно, но славно се закатерихме по безснежния южен склон на Кутела и след малко бяхме на ръба. Разходихме се по всичките Кутели и Кутелчета и се спуснахме към Кончето. Нямаше нужда да се слагат котки, да се забиват пикели, осигуровки и т.н. По ръба снегът не беше много. Имаше обаче козирки, някои от които доста големи. Въжето е все още там и преминаването не е нещо особено. Със Слави и Альоша даже подтичвахме и подскачахме по скаличките. След малко бяхме на Бански суходол и се спуснахме към заслона. Тъкмо си представях вече как си похапвам в заслона и се излягам в топлото чувалче, когато хлътнах в снега до чатала. Има една много хубава поговорка, че “власите се давят накрай Дунава”. Добре, че не сме власи... Оказа се, че съм пропаднал в пукнатина, която се беше образувала между края на скалата и началото на снежната козирка. След мен и Слави се свлече в същата цепка на 2-3 метра по-назад. И той блеел някъде. Докато минавхме по Кончето нарочно пробвах да съборя няколко козирки. Трудна работа – много яки бяха. Абе, яки, яки, ама знае ли човек кога ще им хрумне да се строполят. Няма спор, късмет извадихме. Човек се учи докато е жив. Лошото е, когато приключи с обучението след първия урок... Няколо минутки след това бяхме в заслона.
Неделята беше ден за почивка и забавления. Поспахме до късничко, хапнахме и тръгнахме обратно. Трябваше просто да се спуснем до колата. Решихме за разнообразие да минем през Казаните. Снегът беше много подходящ за това начинание. Такъв кеф отдавна не бях изпитвал на слизане. От Кутела надолу му ударихме едно пързаляне. Кой как свари. Аз прав, а Слави и Альоша по гъз. Голям купон беше! За нула време се спуснахме в ниското. Ей, Казаните са страхотни лавинарници (особено чашата на Малкия Казан). При подходящи условия от всички склонове може да те одруса лавина. След малко джапане из гората стигнайме х. Бъдерица, а оттам – при колата...

Поздрави и до следващата седмица... Павел

Нищо че е било облачно давай снимковия материал!

Павка тия ентусиасти да са ти познати?
[линк]

Красота, красота. Браво на човека правил снимчоците.

Мммдааа... Абе, някое от тези момчета ли искаше разрешение да побликува пътеписа и снимките за х. Рибни езера?

zdraweite,
ljatoto iskam da hodja w pirin,
kak sa uslowijata w higite tam.
koi marshruti bihte mi preporxchali?kxde moga da se informiram?
Merci

Браво момчета!!!Добре сте си походили!Аз също изках да ходя тази събота и неделя на Кончето,но не намерих с кого.Ако знаех че ще ходите......................
много ме е яд, но нищо-следващия път!За сметка на това пък бях на Р.Д. на Златна на Козя Стена.Не че беше лошо,ама като разбрах че по това време бродят сродни души на това Конче дето му се каня два месеца,ми се късаше сърцето.....Ех.....................!!!

За този сайт искаха разрешение, но не тези момчета.

Айде Киви, не съжалявай, нали знаеш, че няма смисъл. Животът е тук и сега. Забавното беше, че благодарение на Ваня и Слави направихме връзка между двете места - кой как си изкарва. Доколкото разбрах при нас е било като цяло по-топло
А дали догодина да не пробвам да празнувам РД-то си на Кончето

"Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам!"

Може и там да пробваш да го отпразнуваш. Само не го обявявай в нета, щото няма да ви стигне заслона и някои от гостите ще трябва да спят като Альошата на чували отвън.

Хем после ще разкажеш как се носи торта през Вихрен и Кутело та по Кончето и до заслона.

Е, нее, идеята е точно да се обяви както се е обявявало винаги и тогава да пробваме да поставим рекорд по вместване:) Майтапя се, разбира се! Но не пречи да се пробва празнуване на Бъндерица или Вихрен, а за желаещите - бонус - Кончето...

"Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам!"

Да си призная честно за първи път носих торта на планина и съвсем правилно избрах преход с малко катерене. Той обаче ми даде много ценна информация как да направя така че следващитя път тортата да е в раницата. Така хем няма да се вижда от начало какво е и да се получи пълна изненада за рожденника, а и все пак да е малко по-лесно качването ;-)
П.П. - Нямам намерение да нарязвам тортата ;-)

Усмихни се, остават бръчки, но какво от това!

Те идеите, Дечко, са едно, а изпълнението е друго. По-добре обмисли предварително много внимателно технологията. Ако трябва и практически опит направи. Иначе пълната изненада може да бъде не само за рожденика ами и за тебе. Че накрая като извадите тортата от раницата да не се окаже годна само за бой с торти и пасти в стил "Усмивки от старите ленти".

за един 8ми декември, ако не се лъжа 2001 или 2002 коментирахме празнуване на много хора на коментирания тук заслон. може би сега като е по-малко снегът и е по-топличко е по-леко, но от случките в разказа на Павката ясно личи, че там не е от най-безопасните места. няма шега планината ей, дали би било разумно да се обявява подобна сбирка? няма да забравя реакцията на един свой другар, който подавайки глава навън от заслона в една зимна нощ заяви, че навън не излиза под никакъв предлог. опитвам се да си представя положението когато в заслона няма място за всички. едва ли е нужно да се стига до там. не е случайно, че отпратките за възможните аварийни слизания от това място са толкова често застъпени в "Пътеводителя" за Кончето.
поздрави за всички,
радвам се много да чуя за състоянието на заслона - "еми как е - уютно" - каза скромно Павката.

По въпросите ти преценявам, че не си много опитен. Извини ме, ако греша.

Препоръчвам ти да се включиш в някоя организирана група и ти предлагам екскурзионни летувания на Туристическо бюро Радецки

Поздрави от Славчо

Недей да ми даваш такива идеи, че вече съм си празнувал рождения ден на заслон "Еверест" и като нищо догодина може и на Кончето да хукна. А като се има предвид, че рождения ми ден е на 3 март, може да се окаже не особено здравословно.

Поздрави от Славчо

За Славчо: Не му трябва на човека организирана група или екскурзионно летуване. Той като е неопитен, това не му пречи да си ходи сам или с негова компания.
За bate: по-добре да не знаеш какво е на хижите. Ако не си ходил на Пирин, изчакай лятото, вземи една карта на Пирин, набележи си върху нея някакъв маршрут, отдели си няколко дни и тръгвай. Дори маршрутът ти да не е най-удачния или най-интересния, бъди сигурен, че ще ти хареса, пък и на място ще има достатъчно хора, с които да обмениш идеи за маршрути. Казвам го от личен опит - преди известно време първото ми сериозно ходене на планина беше точно на Пирин, където не бях и стъпвал преди това. Та от тогава като ме е прихванало...

Не твърдя, че единствения начин е с екскурзионно летуване. Просто за начинащи туристи е по-лесно. Имаш си създадена организация, не мислиш за нищо друго освен да си изкараш хубаво, дори да се скапеш ще има кой да ти помогне.

Много пъти съм бил свидетел, как групи съставени от приятели се разкъсват и после става лошо. Решаваш, че другите отзад нямат проблеми и си тичаш напред. В един момент стигаш в хижата и 2-3 часа след това от тях ни вест, ни кост. А всъщност отзад някой по-кекав идващ за първи път съвсем се е скапал. С него е останал само един човек, който мъкне багажа и на двамата и съответно след известно време и той се скапва. Картината, която нарисувах е просто пример. Не искам да плаша човека, просто го предупреждавам.

При организираните групи водачът носи отговорност за цялата група. При това положение той не може да си позволи да зареже някой насред пътя, защото бавел групата. В повечето случаи туристът-участник може да получи информация за околните върхове и месности, не само като имена и коти (това може да види и от картата, ако знае горе-долу къде е), но и някоя и друга легенда или съвременна история свързана с това място. Е чувал съм и за водачи, които пристигат в хижата няколко часа преди групата, но те са единици и им се носи славата надалеч. Неприятното на екскурзионните летувания е, че понякога групата е доста разнородна и тези, които могат да ходят бързо се изнервят, докато чакат бавните. В такъв случай аз лично сформирам предна група и я пускам напред под ръководството на някой по-опитен, а аз оставам с основната група.

Когато някой тръгне сам, трябва да е много добре подготвен за изненадите на планината - да знае какво да прави при лошо време, когато се изгуби или пострада. Лошото е, че дори и добре теоретично подготвен човек, не винаги може да приложи знанията си на практика, защото се паникьосва.

Когато за първи път тръгва по някакъв маршрут, човек трябва да има и много подробни описания, читави карти, контролни точки по пътя, с които да сверява темпото си, за да не замръкне, където не иска.

В цялята работа забравих проблема с храната и нощувката. Ако си решил да не носиш с тебе много храна и да ядеш по хижите, нямаш гаранция, че навсякъде ще имаш това удоволствие (е в Пирин обикновено не е проблем). Ако не си направил предварителна резервация за нощувка, може да се окажеш настанен на някой дюшек в столовата. Не че е много фатално, но на някои хижи тези, които имат стаи, не се съобразяват с другите, а и хижарите не си дават зор да ги подсетят, така че може да ги чакаш и до след полунощ. А ако си уморен сам се сещаш как ще се чувстваш дотогава. Освен това цените за свободни туристи са доста по-високи от тези, които се предлагат за екскурзионно летуване. Въпреки че в цената на екскурзионното летуване влизат и комисионни на туроператора и заплата, храна и нощувка на водача, накрая излиза, че е по-евтино с екскурзионно, отколкото без организация. Ако пък си носиш храна ще трябва да се примириш с 5-10 кг багаж отгоре.

Мога да продължа още доста по темата, но засега стига. За тези, които ще скочат веднага срещу мен, ще кажа само, че не отричам свободното туристване. Аз също обичам да си хвана раницата и да хукна без предварителна организация нанякъде (но познавам повечето хижари в Пирин и част от тези в Рила и не се притеснявам за настаняване). Целта на написаното беше да представя възможностите пред начинаещия турист-планинар и да го убедя, че като за начало е по-добре с екскурзионно пък след това, както си реши.

Поздрави от Славчо

Питай Андон, той ще те светне нан се вкарва торта в раница

Славчо, чудесно разбирам какво имаш предвид описвайки предимствата (или "предимствата") на организираното ходене на планина. Очевидно е въпрос на индивидуалност, та именно затова ще си позволя да не се съглася с много от нещата, които ти считаш за предимства на организираното ходене. Преди всичко, особено когато говорим за лятно време, няма по-голямо удоволствие от това да можеш сам да определяш и променяш маршрутите си, да си избираш темпото, с което да се движиш, местата, където да нощуваш и т. н. Не ти трябва водач за да си набавиш информация за продъжителността на преходите, още по-малко пък за да си направиш резервация за хижа (каквато обикновено не е и необходима). Всъщност, най-голямото удоволствие от самостоятелното ходене (или с малка група) е, че сам носиш отговорност за организацията. Аз лично не си предтавям как бих предоставил на водача да носи отговорност вместо мен (ерго - да взема решения вместо мен). С риск да се повторя, но дори и да няма какъвто и да било опит в планината, човек може да си направи незабравимо ходене в някоя от българските планини лятно време сам или с малка група приятели, стига да има достатъчно желание, карта и основна екипировка.