Какво................

Какво са стотици километри? Време? Пари? Не - те са това което ни разделя. Бих пропиляла времето и парите само тези километри да ги няма. Само да можеш да докоснеш сърцето ми с ръка, бих дала всяка секунда. Само да можеш да бъдеш слънцето за мен и да пращаш всеки твой лъч към моето тъжно лице, бих дала всеки лев. Бъди цветето за мен, за да усещам аромата ти, но не увяхвай, защото с теб ще увяхнат и мечтите ми! Изплаках океан от сълзи, но ти бъди корабчето в него, което ще спаси сърцето ми само с една дума "Обичам те!"

и понеже нямаш време и пари - препоръчвам ти да използваш фантазията си фантазията умножава по 0 всякакви километри

Влезе ли мизерията през вратата любовтаизлита през прозореца

Ами не е съвсем така, обаче добре че не е съвсем мизерия... но е гадно че зависим от такива материални неща

Ъхъ... Но какво да се прави, не всичко зависи от нас.

Аммм да, това е страхотно(макар и не съвсем валидно в моя случай).
Обаче не го ли пееше това някой? Вероятно жестоко се лъжа, ама да не е Филип Киркоров? Или Авраам Руссо е певец, а не автор на текста? Някой ако знае, моля да каже... Дори се сещам горе долу как звучеше припева

това не го ли водят Руска чалга

Не тъжи, не потъвай в океана на своите сълзи....превърни ги в малки звездички, който да светят през нощта и да топлят премръзнали сърца......знам как се чувстваш.

Човекът се различава от животните с това, че няма сърце...

Винаги има спасение от тъгата... лошото е, че понякога е толкова далече, чак ни се струва, че ще е вечно черно небето. Но надеждата умира последна и то след като угасне светлината в края на тунела.
Аз имам чувството, че поемам въздух веднъж в месеца по няколко глътки, но човек не може да живее без да диша, както аз не мога да живея без него