Артур Рембо

Беше ми интересно да прочета нещо негово, нали го водят като един от творците вдъхновявали Джим... И така попаднах на едно малко книжле с поезия в проза. Не ме възхити. Но усещането беше много странно... тъкмо решавам, че Рембо съвсем не ми харесва и се появява нещо изключително красиво и радващо, аз се впечатлявам, и в следващия момент отново ми се убива ентусиазмът... А в добавка се сещах и за филма Рембо и Верлен, който изобщо не ми е любим...

И така с ръка на сърцето мога да кажа - не харесвам Рембо! Поне засега.

А вие? Някакви впечатления?

Oh Lord, won't you buy me a Mercedes Benz?

ами той е луд ... . което ще рече че е предимно за луди като самия ни Джимбо
бе карай

Като цяло си прав - уж не ти харесва, но има нещо в тази поезия. Без да съм им голям голям фен харесвам френските поети от онова поколение - Верлен, Рембо, Бодлер и не е случайно, че те са вдъхновявали и Джим.

и аз изпитах същото раздвоение - и когато я купувах и когато я прочетох тази книга за първи, втори, а може би и трети път - не помня вече.....но ще взема да я глътна пак за вечеря, хубаво ми напомни - утре ще докладвам нови /стари?/впечатления

...I follow you...

"Импресии"-те говориш, нали?

...I follow you...

Точно за тях става въпрос. Забравила съм да напиша заглавието на книжката :)))

Ами надявам се преоткриването на Импресиите да бъде приятно, утре ще чакам впечатления. Аз пък за вечеря си имам Тери Пратчет!

---
А ти отдавна не се беше минавала насам...

...and I guess I just don't know...

кое от неговите вкуснейши блюда си предвидила да си сервираш?

...I follow you...

Хехе, има луди и луди. На мен Рембо ми се стори направо психопат.

Като се замисля сега, аз май имам сериозни пропуски в четенето на световна поезия... Мдам, определено ще трябва да наваксвам, особено с французите.

...and I guess I just don't know...

Цял ден очаквам момента, в който ще се настаня удобно с книжката. Направо нямам търпение да разбера как наш'те хора ще преборят дракона.

...and I guess I just don't know...

Ами той и Ницше е вдъхновявал Джим, а аз и с него не се погаждам особено. Явно нещо не съм наред...

Btw, female съм.

...and I guess I just don't know...

4ujdo ezi4na poezia se 4ete v original i togava se komentira

От неговите любимци този ми е особено любим.Аз всъщност го харесвах още преди да знам че Морисън се е кефил на него..."Цветя на злото" е страхотна книжка...ето и любимото ми от Бодлер.

МЪРША
В прекрасна лята утрин - спомни си,скъпа моя,
спомни си тази случка пак:
внезапно жалка мърша съзряхме на завоя
връз ложето от камънак
В една цинична поза като жена продажна
лежеше тя без капка смут
разкрачена безгрижно от пот и лиги влажна
с корем от газове издут.
А слънцето над нея печеше в небосвода,
бодеше я с безброй жила,
да върне без остатък на вечната Природа
това,което е била.
И гледаше небето как скелета оголен
цъфти като разкошен цвят.
Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен
зави ти се внезапно свят.
Нападаха корема мухите забръмчали
там дето в боен ред пълзят
личинки - черна каша - по дългите парцали
на гниещата мека плът.
Като вълни в морето пропадаше,растеше
и вреше шаващият куп
би казал оживял е - набъбраше свистеше
и се множеше тоя труп.
Летяха странни звуци от купчината жалка
като ветрец,като река
или като зърна в желязната веялка
въртяна бавно на ръка.
И изведнъж...Как всичко тук избледня,застина
или бе странен сън това -
художникът по памет завършва тъй картина
нахвърляна едва,едва -
дойде сърдито куче и дебнеше ни клето
назад в високите скали
и чакаше да грабне и отнесе парчето,
което от костта свали...
И ти уви,ще станеш зараза,тлен в земята,
пръстта и теб ще заличи,
ти - моя страст,мой ангел,ти - слънце за душата,
звезда за моите очи.
Да!Ти ще спиш,царице на грациите мили,
в дълбокия и тайнствен мрак,
ще плесенясва бавно под мръсните бодили
оголения ти гръбнак.
Но щом с целувки алчни нахвърлят се - кажи ги
на червеите в твоя ров
че аз спасих - и образ,и чувства най-честити!
разпадналата се любов

Колкото повече,толкова повече!

Бррр...нещо не ми харесва това стихотворение... Идва ми много...хмм...не мрачно, не тежко... Абе някак антипоетично ми изглежда! Прекалено набляга на грозотата май...

Е, разбира се това е мое мнение, с което никой не е длъжен да се съобразява.

Пък аз от Бодлер нищо не съм чела... Случайно да има по-ведри стихове?

Абе има ама сега не ми се пишат нещо,понеже ги нямам свалени на пц-то.Стихотворението е любовно бе Имам една прозичка...ей на пейст.
инаги трябва да си пиян!В това е смисъл на живота.За да не усещаш ужасното бреме на Времето,което премазва плещите ти и те привежда към земята - трябва постоянно да се опиваш.
С какво ли?С вино,с поезия или с добродетели - все едно.Само - опивай се!
И ако някога - на стъпалата на някой дворец,сред гъстата трева на някой ров или в унилата самота на твоята стая - се събудиш,леко или съвсем изтрезнял,попитай вятъра,попитай морето,попитай звездите,птиците и часовника - всичко,което се носи напред,което простенва,всичко,което тече,говори и пее - питай го колко е часът.И вятъра,морето,звездите,птиците и часовникът ще отговорят:"Тъкмо време за опиянение!".За да не бъдеш роб,мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай!С вино,с поезия или с добродетели - все едно


[email protected]

Благодаря ти! Красиво е! Направо ми усмихна вечерта. Ей на това вече му викам поезия!

Обаче е много прав Бодлер за опиянението... Наистина в това е смисълът на Живота.

Някой няма ли да напише друго негово


[email protected]

Ето резултата от едно търсене из нета...

Котките

Душите влюбени и учените бледи
обичат котките - могъщи същества,
които много им приличат по това,
че търсят топлина и че са домоседи.

Жадуват знание и пламенна наслада,
покоя търсят те и в бездните дори;
да може гордостта у тях да усмири,
за свой вестител би ги взел навярно ада.

Замислени стоят във поза благородна -
големи сфинксове в пустиня неизбродна,
унесени във сън от тайнствени мечти:

трепти игрив рояк от искрици магични
по техните тела и златен прах блести
със звездна красота в очите им мистични.



Албатросът

Понякога из път, щом скука го обземе,
Огромни албатроси моряците ловят
От верните ята, които дълго време
Над бездните горчиви след кораба летят.

Лежи на пода той между въжа дебели,
Той - царят на лазура - направо е за смях!
Но става и крила огромни снежнобели
Като весла печално повлича покрай тях.

О, пътникът крилат! Сега е тъй неловка
И грозна тази птица - в очите и печал!
Един и пуска дим в разтворената човка,
А друг след нея куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на княза на ятата,

След бурите се носи над прашки и мълви,
Насила тук свален - сред гмежа на тълпата -
Крилата исполински му пречат да върви.



Скърбите на Луната

Луната тая нощ е толкова блажена-
красавица, която мечтае сред алков
и докато заспи от ласки изтощена,
гръдта си гола милва с безмислена любов.

На мекото легло сред облачни дантели
блажено се отпуска и в страст потръпва тя,
с блуждаещ взор следи виденията бели,
които сред лазура растат като цветя

И щом над този свят, над скуката безкрайна
отрони тя сълза, издала скъпа тайна,
Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,

я взема с трепет плах-безцветна и горчива-
и като бисер скъп в сърцето си я скрива-
далече от лъчите на слънчевия взор.

.....

Забележка: Копирала съм директно от разни места, така че ако някъде има неточности вината не е моя ;)))

А ето и един сайт със стихове на английски - Charles Baudelaire

Ама добра работа свърших, а?

Похвално че вече ги има в нета...преди като търсих нямаше грам инфо да не говорим за стихове.Похвално и за тебе щях да драсна някое друго,но времето ми е кът.


[email protected]