Любовта

Как да опишеш любовта?Като чувство?Като болест? Като състояние на духа? Като тръпката, която забълбуква в стомаха всеки път, когато видиш другия?Обяснимо е. Хормони. Химия.А химия ли е да обичаш някого толкова много, че да ти се плаче от силата на чувството?Само миг без него и вехнеш- като златното жито, недокосвало дъждовна ласка.Вън, когато мракът прегръща земята в спокоен танц, когато ти стоиш сам...чудиш ли се къде е тя, добре ли е, може ли да се усмихва без теб, ако плаче- има ли кой да попие сълзите й с устни...Ами, когато денят ти е бил тежък и имаш нужда просто да се сгушиш в някого, да потънеш в топлината му, да се разтвориш в съчувствието му, да помълчиш на рамото му- това любов ли е? Или страх от самотата? Когато загубиш нещо скъпо...когато човекът, за когото би дал живота си страда, а ти не можеш да му помогнеш, когато видиш в очите сълзи и ти не можеш да ги премахнеш никак...любов ли е това?Или болка...Да обичаш на инат, да се приготвиш за всички житейски несгоди , само и само да си с този човек...да виждаш слънчевите лъчи , облегнат на общата ви възглавница, да ходиш, не, да летиш 2 метра над земята, когато си помислиш за него...Какво е любовта?Трепета на докосването, да...само този човек знае как да го прави, как да те погали, как да те целуне...Само на него би споделил най- тъжните си кошмари, най- мръсните си фантазии, най- големите си страхове...само на него.какво е любовта за вас?

Благородството задължава...

Когато стане въпрос за любов, в съзнанието ми изниква една прекрасна усмивка и две любящи очи...там намирам любовта всеки ден

секс.....ах.......любов......ох

Да оби4ам истински 4овека, който ме оби4а, да го направя щастлив, да спра да търся и вси4ко да стане от самосебе си, а не защото аз или друг го иска, да ме намери , 4овекът, с който да изкарам остатъка от живота си и който е мое допълнение и аз съм негово, който когато и да погледна , да благодаря в себе си 4е го има, който е моето вдъхновение и аз съм неговото, в 4ийто прегръдки ще забравям вси4ко останало, който като погледна в о4ите ще се 4увствам у дома. Любовта е любов, защото е...................ЛЮБОВ

I will survive as long as I know how to love, I know I'm still alive

Eххх.....не мога да го изразя с думи.

Аз избрах Linux. Да живее свободата!

.

Day after day, love turns grey
Like the skin of a dying man

Da si v'rvish po ulicite i da se usmihvash sam.

Със дъх на залези,
в косите разпилян,
пропит от майски дъждове,
разплакан и засмян -
животът ми,
с нелепото мълчание,
със малките нерадости,
със гордото безпътие -
животът ми,
е твой.

на Рени

Да вървиш по улиците и да плачеш сам
също

*****

Police Club

да трепериш и онемяваш - когато ти се обади тази която казва че те обича, да трепериш - когато те целува, да трепериш - когато незнаеш каде е и какво прави, да трепериш - дали ще остане при теб, да тъгуваш - когато несте един до друг, да вървиш по улиците - усмихваш се, забравяш проблемите, плачеш от радост - че сте заедно...
А когато вървиш и плачеш защото си разбрал че всичко това е към края си и ако болката е непоносима - ще разбереш какво е любовта и колко истинска била е тя от теб.

Без сълзи трудно ще се разбере, а още по трудно е да разбереш дали любов има и към теб от човека който казва че те обича

Любовта ли...? кофти тръпка... за какво ви е любов? Само да се тозмозите...

Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен.

Ще добавя само едно- И сърцето ти на всеки свой удар да повтаря името и...туп туп....туп туп....туп туп....

Дори и болката понякога е любов.Дори, когато най- много те боли - все пак е хубаво да те боли, защото обичаш, а не защото мразиш, или?Как е за теб?

Благородството задължава...

И още едно от мен-по точно от Данте и Паолу Куелю. Много ми допадат:

"В деня, когато човек позволи на истинската любов да се прояви, добре организираните неща ще се превърнат в хаос и ще пометат всичко онова, което сме считали за правилно , за истина. Светът ще стане истински, когато човек се научи да обича, а дотогава ще живеем с мисълта, че познаваме любовта, но няма да имаме смелостта да се изправим срещу истинската и същност."

" Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани.
Тази сила съществува на земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това, заради начина по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога."

Захир