Дупка!

Защо дупка?Какво дупка?
А защо не?
Дупка!

Толкова мисли поражда в мен.Възхитен съм от дупката.И от дупките изобщо.Смаян съм от божията изобретателност при създаването на това творение-дупката.
Колко красиво,колко смешно,колко неизбежно,колко фатално,колко постоянно,колко интригуващо е съществуването на дупките!
Заобиколени сме от тях.По-голямата част от живота ни е съобразяване именно с тях-с дупките.Изглежда не искаме да си го признаем.Защо?След като сме толкова зависими от тях.След като една само дупка може да промени живота ни в съвсем неочаквана посока?!Даваме най-различни имена на дупките.Отнасяме се с тях по различен начин.Може би така трябва.А може би-не.Може би много рядко си даваме сметка,че в края на краищата става въпрос за едно и също нещо-за дупка!Съществуваща някъде там,със своята история,своите цели,своите размери,форми,възможности,с енергията която генерира,с неповторимият си и едновременно еднакъв за всички дупки образ.
Какво е дупка?
Не е ли едно нищо?
Не мисля.
Защото за мен Тя е важна.
Обикновено тя е надолу.Има овална форма и различен по размери отвор.През него-отвора,можеш да промушиш какволи не.От клечка за зъби,до нещо наистина голямо.Като планета да речем...Но за черните дупки не ми се говори.Най-малкото за това,че не мога да боравя с тях,не мога да ги владея,не мога да искам нещо от тях,а и хич не ми се иска да им давам.
По-скоро ми се говори за останалите дупки,по-малките.Тези,чиито стени можеш да видиш или пипнеш...
Дупка в земята.Води надолу.Ако се спуснеш в нея (с уговорката,че го правиш сам,а не в дървена кутия) можеш да видиш много неща.Пластове.Един под друг.Пластове.И всеки със своята история.Всеки,събрал огромно количество информация за предишен живот,за предишни и отдавна забравени съществувания.Докосваш лепкавата,влажна и тъмна стена.По тялото ти преминават тръпки.Спускаш се все по-надолу и по-надолу.Пластовете се сменят.Сменят се и мислите ти.Усещането ти,че си важен,велик,смислен и нужен все повече се измества от страха.Страхът от неизвестното.Страхът,че не можем да влияем на това,което ни заобикаля.Страхът,че сме зависими,обречени.Страхът,че няма да живеем.Не ни се рискува.Правим всичко възможно да излезем.Така и не сме стигнали дъното.Къде ли е то?Така и не сме опознали дупката.Даже не знаем доволни ли сме,че сме излезли.Никога няма да сме сигурни какво сме пропуснали да видим там,какво не сме докоснали,какво ценно сме оставили неоткрито!
Тогава,ако се замислим ни се приисква да сме Алиса.Алиса-от приказките.Някой би ли казал за нея,че е нещастна?
Не!Не и тя.
Дупки.
Колко важни са за нас?!
И са толкова много.
Стремежът,естественият стремеж на човека е да влезе в контакт с тях.Да ги създава или запълва.Да ги изучава или ползва.Да изпита удоволствие от тях.Да е неудовлетворен.
Дори човешкото тяло е осеяно с тях.В чисто физически смисъл-какво представлява човек?А в частност Жената?Какво търси мъжкото тяло,проникнало в женско?Какво точно търси?Ще Ви кажа-търси себе си!
И за да се намери или по-точно за да продължава да се търси е способно на страхотни неща,на големи неща,на велики неща!Защо ли гоправи?
За да даде щастие!И да получи такова!
Дупки.
Дупки в съзнанието.Дупки в паметта.Дупки във взаимоотношенията между хората.Дупки от куршуми,дупки от любовни стрели в сърцата ни...дупки навсякъде.Осеяно е с тях-пазете се!Осеяно е с тях-намерете ги,поискайте ги,дайте най-дорото от себе си за да ги промените...докато сте живи...докато е по силите Ви,докато Те не Ви поискат.Докато не станете част от тях.

За себе си лично искам една-дупка в небето-нагоре,нагоре,нагоре.И да мога да полетя,да премина с щастлива усмивка през нея.По пътя ми към някоя звезда...

За мен това понятие включва най-вече асоциацията за надолу, надолу и пак надолу, за тъмнина, за гладки стени, по които не можеш да тръгнеш нагоре, за шеметно спускане, от което се губиш...за стягане в гърлото...нужда от прегръдка и шамар, ама всяко в точно подходящия момент


*****

Police Club