Мразя

- това, че не можем да разговаряме.
- да ми казват "няма значение", "все едно" или "в смисъл?".
- усещането, че аз съм виновна за всичко.
- нежеланието да се разбере не какво, а защо правя едно или друго.
- да трябва да използвам думи, когато не са необходими.
- недоразуменията.
- себе си понякога, може би твърде често.
- никога тебе.

Но от всичко най- мразя да мразя.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

излезеш завинаги от интернет и станеш поне на половина истинска почти нищо няма да ти остане за мразене. Но ще имаш ли тогава какво/кого да обичаш?

Не знам.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ех, този сапун...

горното има нужда от кавичи..

между другото- мотивът за вграждането така и не ми се изясни:)

Питай когото трябва. За да се изясни.

И на мен нищо не ми се изясни.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Мразя чувството за вина , което ми насаждат околните, а за съжаление аз се връзвам и страдам.Колкото е по обигран мошенник,толкова е по убедителен.

Това, че някой се опитва да ти насади чувство за вина, би трябвало да ти говори много за човека ---> е полезно.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

мдам.....и аз мразя да мразя и даже мисля, че нищо не мразя....
но все пак със сигурност не обичам
- лъжата.
- когато някой колкото и малко да разбира нещо повече от теб, тенденциозно прави всичко възможно да го покаже.
- нежеланието да се....
- да чувам чуждо мнение за себе си , независимо положително или не.

You live and learn. Or you don't live long.

да те чета. напомняш ми мен, а в същото време вече не мисля като теб. често ми става тъжно, но ти се и радвам. това, че пишеш, значи, че има накъде да вървиш
мразя първите три неща, които си написала. не мразя себе си, по-скоро понякога се упреквам. обичам да използвам думите - те са ни дадени за това - да общуваме, красиви са; ако ги използваме в точния им смисъл, не стават недоразумения; има хора, с които не можем да общуваме без думи

може би там и тогава друга съм била...

Винаги има накъде да върви човек.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

- като питам "защо" да ме срежат с "ми така, спонтанно ми дойде, нямам си конкретна причина..."
- да се подценявам и да си вменявам малоценност
- да ми казват, че прекалено много съм мислел и задълбавал
- да ме питат "какво има", "какво си мислиш", "защо си се умълчал", "защо не ми говориш"...
- да изискват почти пълна инициативност от мен
- чувството на несигурност дали да питам за да си задоволя любопитството, или да не питам за да не досаждам


0x00FF8040