Как бихте постъпили?

Марс-Сатурн в схватка.
Та, значи, мъкна се аз през времето и пространството с нарастващи купища кореспонденция, снимки, билети от театър или концерти, картички и какво ли не... под купища трябва да си представите кашони.
И сега се захванах с намерението с широк замах да изхвърлям и като започнах да се зачитам, изпаднах в ступор.
От една страна ми иде да хвана и да изхвърлям, без да гледам. От друга - ама как така, това са спомени, никога вече няма да бъда на 18, 19, 21... и си казвам, хайде, само това ще оставя... и това, ами това...
Всичко това усложнено от факта, че нито мога да помъкна всичко за България, нито има тук къде да го складирам.

Вие как бихте постъпи на мое място?
Кое определя ценността на нещата?
Дори се обадих на баща ми да го питам... и той каза, че си било мое решение... :(

Спомням си как чистихме апартамента на баба ми и дядо ми, след като починаха и той все искаше да запази нещо, а ние дружно го убеждавахме да изхвърля... Много ни беше криво на всички. Та и на мен сега така...

... и тревата сам-самичка никне...

1. Ако имаш цифров апарат, преди да изхвърлиш нещо, го снимай. После сваляш снимките на диск (за да освободиш място на апарата за нови снимки) и продължаваш.

Предимство: така можеш да изхвърлиш всичко без всъщност да го загубиш завинаги.
Недостатък: трудоемко и доста продължително - особено, ако наистина става дума за кашони със снимки, билети и прочие.

2. Опитай се да си представиш, че в момента си на 35 години. Или на 55. Може и на 85. И, докато си сред кашоните, виж каква част от съдържанието им би ти била наистина интересна от позицията на тази ти възраст. Остави само това, което силно те разнежва и/или издърпва готини спомени.

Предимство: тренираш си фантазията - не, че имаш нужда, ама все пак...
Недостатък: колкото и развинтено въображение да имаш, може да не успееш да си представиш, че си на 35, 55 или 85. И/или да се окаже, че нищо не искаш да изхвърлиш (особено ако зациклиш на 85 - една доста сантиментална възраст).

3. Викаш най-добрата си приятелка (ако имаш такава там) и я помолваш тя да пресее важното и да изхвърли ненужното - предполага се, че тя те познава добре, дори е участвала в част от спомените ти, но пък е доста по-обективна и безпощадна.

Предимство: друг свършва работата и - не на последно място - поема отговорността.
Недостатък: най-вероятно ще се окаже, че е изхвърлила нещо ултра-мега-важно и това ще съсипе дружбата ви мърцина. А може просто да не се навие (което е по-вероятно).

4. Отделяш си поне седмица време и внимателно преглеждаш и сортираш всичко, опитвайки се да редуцираш съдържанието на кашоните поне наполовина.

Предимство: освобождаваш се от ненужното с усещането, че всичко е под контрол.
Недостатък: може да не ти стигне седмица, а може да не успееш нищо да редуцираш.

5. Не изхвърляш нищо и си пренасяш багажа до България на (поне) два курса.

Предимство: не губиш абсолютно нищо от спомените си.
Недостатък: губиш всичките си спестявания, ако изобщо имаш такива.

6. Изхвърляш безогледно всичко. Оставяш си само десетина снимки/билети/писма (евентуално).

Предимство: не ти се налага изобщо да умуваш повече над подобни дилеми. Връщаш се с олекнал багаж.
Недостатък: рискуваш да се почувстваш много прецакана после и да изпаднеш в лека депресия. (Възможно е обаче и в еуфория да изпаднеш - от опит).

вариант 1) Ураново решение.
бъди прагматична, мисли в перспектива и разчисти пространство за новото.. запази си само онези вещи, които ще можеш да ползваш и за в бъдеще. едно нещо или работи, или не.

самите вещи няма как да ти липсват, защото те НЕ СА емоцията, с която ги свързваш. и е по-тъжно да се опитваш да вдъхнеш спомен в нещо, което се е изхабило, отколкото да го изхвърлиш докато още леко те усмихва.


вариант 2) Сатурново решение
провери от колко време не си се сещала за някоя вещ и не си я вадила. ако е повече от 6 месеца (или сама си избери срок), значи е за боклука.
или помисли дали не искаш (или не можеш) да й намериш време.

вариант 3) Венерино / Нептунови теми
сортирай нещата под въпрос за изхвърляне по силно емоционален признак, по който можеш да определиш дали ти въздействат.

напр. признак "ухание" (аз например съм пълна със шишенца от стари парфюми- но докато още ухаят, аз се връщам тамкъетосъмбилапропитастазимизризма.... и не си ги давам.

или признак "цвят" - имам неща, на които самият им цвят ме греее....

или "форма/ визия" - ако нещо е просто красиво, колкото ид а е непрактично, то не ми пзоволява да го изхвърлям.

вариант 4) малко налудничав
попитай ги, "искате ли да бъдете с мен или вече е време да се разделим?".
те сами ще ти кажат.



всъщност мисля, че това е тема много повече свързана с Луната- какви вещи имаш нужда да трупаш/ имаш около себе си, за да се чувстваш у дома.

или ако се е сборичкал някой, то това са Уран и Сатурн- старото и новото.

... да кажа, че истински Оправните вещи, ако си ги възпитала достатъчно добре, ще се справят в живота и сами.

просто ги остави ДО боклука/ кофата или, казано по друг начин, пусни ги на свобода. те ще бъдат осиновени от най-подходящите нови собтвеници.

и ще се върнат по някакъв начин при теб под формата на свои подобия.


....мдаааа.... колко хубаво вино прави татко ми....


п.с. да не пропусна да ти споделя, че в деня, в който ти ми честити рождения ден и ми пожела да бъда "висока", налетях или по-скоро ми беше подарена(почти буквално, предвид нищожната цена, която платих за това красиво нещо) една висока шарена чаша, предимно в червено, на която има... нарисувани ... високи.... котки и надис "high rise cat"
та, вещите си знаят работата и пътя.

Аз действително успях да смаля кашона с бумагите до една малка купчинка. Запазих, между другото, една картичка, на която ми честитят 16ия рожден ден. Запазих я, защото я видях и си помислих ”егати, аз наистина някога съм била на 16?!” и се почувствах доста странно от това ”откритие”!
Та, може след време пак да ми се наложи да ми напомнят... запазих още писмата на майка ми и баща ми, когато съм била зародиш, откраднати и вързани със зелена панделка.

Следващият голям (и тежък!) проблем се оказаха книгите... разните му там вази, свещници и други джаджи ще разподаря на приятелки. Спомням си как една жена навремето ми подари талисмана си и каза, че е бил с нея достатъчно дълго и сега е време да пази и радва мен.

п.с. Синхрония.

... и тревата сам-самичка никне...

Понеже забелязах ,че ги месиш много често тея двамата Марса и Сатурна исках да те питам Как го усещаш аспекта.Аз имам Секстил Марс -Сатурн към асцедента.Тоест Марса ми е на Асцедента ,а Сатурна секстил към него на Надира.Никога не съм си давала сметка какво означава или опитвала да анализирам.Кажи ти как го изпитваш.
А за спомените изхвърляй всичко.Спомени са ма тежат с течение на времето.
Остави само някой билети от концерти може би.И аз като тебе пазя ,ма с течение на времето всичко се обезмисля повярвай.
Важен е бил момента.

Ох, натиснах нещо и си изтрих постинга.
Аз имам много ключова опозиция Марс-Сатурн (Овен-Везни) и не минава ден, без да я усетя.

Марс развива бурна дейност (именно затова смятам, че в случая е интересен той, а не Уран), Сатурн държи нещата да имат смисъл, дори ако напредват с по-бавни темпове, Марс иска да изхвърля, Сатурн иска да е сигурен, че изхвърленото е ненужно, а запазеното - необходимо. Марс е ”бъдеще”, Сатурн е ”фундамент, изграден на базата на опит в миналото”. Марс е безхаберник, Сатурн е мъдрец. Марс е Хъкълбери Фин, Сатурн е учител. Марс е темперамент, Сатурн е умереност. И т.н. Може би, когато аспектът помежду им е благоприятен, това не се усеща толкова драстично, но аз съм постоянно разпната между двата импулса, от което произтичат подобни обаждания в стил ”кажете ми как да постъпя!”.

Лиз Грийн пише разни интересни работи.
Че аспектът е проява на садизъм и че дори когато едната планета се ”екстериоризира” (проектира навън), то демонстрираната от обкръжението жестокост спрямо човека с аспект Марс-Сатурн има своя извор в неговата психика; в противен случай не би привлякъл в живота си подобни преживявания. Счита се, че хармоничните аспекти между тези две планети дават студен и самолюбив характер, при все че същевременно са асоциирани с организационни способности и контролиране на волята. Както подобава за комбинацията между по-големия и по-малкия малефик, аспектите Марс-Сатурн се свързват с лекомислие, склонност към инциденти, насилие и конфликт с властта, а също и тенденция към привличане на чуждата враждебност и зла воля.

После тя диференцира между аспектите в картата на мъж и жена

Както при всички аспекти на Сатурн, и тук съществува някаква връзка с родителите. Ключът за много поведенчески модели, придружаващи съчетанията Марс-Сатурн, се намира в детството. Нерядко тук се сблкъскваме с потискане на волята на детето от единия или двамата родители, а понякога и с бруталност от страна на бащата, който често символизира типажа на безразсъдната власт, която действа на принципа ”направи го, защото аз ти казвам”. В по-късния живот този тип авторитети стават обект на враждебност. Безсилието и чувството за отнета свобода често са резултат от строга дисциплина, ранни отговорности, сурово религиозно възпитание или неуловимо направляван емоционален контрол, който води до чувство за вина.

Аспектите на Марс към Сатурн, както в космограмите на мъже, така и на жени, се свързват с физическо малтретиране в детството. - което води до комплекси и сексуални задръжки и т.н.

И т.н., бла бла, все в този дух. С което аз съм отчасти съгласна, отчасти не съм, но не може човек да покрива цялото описание на даден аспект.

... и тревата сам-самичка никне...

Незнам какво да те посъветвам,защото аз лично много трудно се разделям със свои вещи от минали години.Понеже и аз съм имала навика да трупам разни такива неща,но при мен това бяха списания,и много изрезки от други такива...само като си помисля с какви глупости съм се занимавала в пуберските си годиниТо е било едно масово лепене на тетрадки,правила съм супер колажи,между другото
Отделно,разни джунджурийки,които незнам що са ми трябвали.Например много си обичах една малка дървена гъбка,ама много мъничка и не се разделях с нея.Носех я по разни джобове и накрая се изгуби някъде...и мирясах.Имало е моменти,когато съм искала да изхвърля всички тези вещи и почти съм го правела.
По принцип,повечето неща,които харесвам,ги нося по себе си или в джобовете.Колкото повече раста,гледам да нося все по-малко вещи в себе си.Дори наскоро си махнах опала от синджирчето и сега ми остана само то на врата.
Като си спомня,че в 8-ми клас ходех като хипи.Ама,буквално като такава бях - драсках си по дънките,китките ми с множество кожени гривнички и кво ли не още.Върхът ми по това време беше нещо,което шашна не само наш`те,но и моите съученици.На врата си носех една кожена връзка,на която бях нанизала гайкиГайки от куфарчето на дядо ми.Гайка до гайка и между всяка възелче.Ужас!
Сега не мога да сложа такова нещо - посмъртно!Но,тогава не го свалях от врата си.
Понеже,както винаги,се отплеснах от съществената тема.Ами,номера е да решиш навреме - хвърляш или не.Аз така направих.Хвърлих си всичко един ден.Каквото било - било.
Все пак,нека не забравяме,че всичко ценно е в самите нас!Не в някакви вещи

per aspera ad astra